Тези ислямски предания представят изключително необичайни вярвания, свързани с физиологичните функции на Мохамед. Според тях неговите телесни отпадъци не оставят следи, а урината му има свещен статус до степен, че някои негови последователи я пиели като средство за духовно спасение.
1. "Земята поглъща изпражненията на пророците"
Според Ash-Shifa Qadi Iyadh, Аиша заявява:
„Когато идваш да се облекчиш, не виждаме нищо вредно от теб.“
Мохамед отговорил: „Аиша, не знаеш ли, че земята поглъща това, което излиза от пророците, така че никой от тях да не се вижда?“
Тази идея поражда няколко важни въпроса:
- Ако физическите отпадъци на Мохамед се разтваряли в земята, това означава ли, че той бил биологично различен от останалите хора?
- Защо подобно твърдение не се среща за други библейски пророци като Мойсей, Авраам или Давид?
- Ако земята наистина поглъщала всичко, как са били записани тези твърдения? Някой проверявал ли е това твърдение?
Тази концепция очевидно цели да създаде представата за „свещено тяло“ на Мохамед, но тя влиза в противоречие със самата човешка природа.
2. "Тоалетната на Мохамед е вътре – дървеният съд"
В Mishkat al-Masabih 362 (линк) се разказва:
„Умайма, дъщерята на Рукайка, каза, че Пророкът имал дървен съд под леглото си, в който пропускал вода (уринирал) през нощта.“
Този хадис ни показва две неща:
Мохамед уринирал в съд под леглото си.
- Това повдига въпроса защо пророкът не е използвал обичайните хигиенни практики за своето време.
- Уринирането в съд под леглото е поведение, което не се среща при другите религиозни фигури от този период.
Липсва обяснение защо този съд е бил толкова важен.
- Хадисите не посочват защо Мохамед предпочитал този метод, но последващите разкази правят връзка с урината му като „свещено вещество“.
3. Робинята, която изпива урината на Мохамед и получава „защита от ада“
В преданието, цитирано от Ал-Табарани, се разказва:
„Пророкът имаше дървена купа, в която уринираше и поставяше под леглото си. Една нощ Той го потърси, но не го намери и попита: ‘Къде е купата?’ Членовете на къщата отговориха: ‘Робинята на Умм Салама, Бара, го изпи.’
Пророкът отговори: ‘Тя със сигурност се е защитила от огъня с голяма стена.’“
Този разказ поражда следните проблеми:
- Защо робинята изпива урината на Мохамед?
- Била ли е принудена, или това е било част от вярването, че урината му е свещена?
- Защо Мохамед не осъжда нейното действие?
- Вместо да реагира с възмущение, той обявява, че тя е „защитена от огъня“.
- Как урината му може да спаси някого от ада?
- Това въвежда напълно ново измерение на свещеност, което няма аналог в другите религии.
4. Уринарен култ?
Тези хадиси водят до очевидния въпрос: създава ли ислямът култ около телесните течности на Мохамед?
- В християнството, юдаизма и други религии не съществуват подобни разкази за пророци или религиозни фигури.
- Тук обаче се вижда, че телесните отпадъци на Мохамед са били възприемани като свещени.
- Възможно е тези предания да са били използвани, за да се създаде образ на Мохамед като напълно различен от обикновените хора.
5. Заключение
Тези ислямски предания повдигат въпроси, които не могат да бъдат игнорирани:
- Защо физическите отпадъци на Мохамед имат специален статут?
- Какво означава, че урината му може да „предпази от ада“?
- Какво е било отношението на неговите последователи към тези разкази?
Очевидно е, че в ранния ислям се е формирал култ към личността на Мохамед, който включва дори неговите физиологични процеси. Това са въпроси, които поставят исляма в съвсем различна светлина в сравнение с другите авраамически религии.
(Всички статии или откъси от тях се споделят с изричното посочване на www.sunaymadzhurov.com)
Няма коментари:
Публикуване на коментар