Аллах и трите му дъщери – Ал-Лат, Ал-Уза и Манат

В ислямската теология Аллах е представен като единствения бог, но Коранът и ранните исторически източници разкриват, че преди появата на исляма Аллах не е бил непознат бог за арабите. Напротив, той е бил върховният бог в пантеон от множество божества, сред които особено важно място заемали трите му „дъщери“ – Ал-Лат, Ал-Уза и Манат.

1. Доказателствата за съществуването на трите богини в Корана

В сура ан-Наджм (53:19-20) (линк) се казва:

„А нима не виждате какво са ал-Лат и ал-Узза,
и също - третото [божество] Манат?“

Този стих показва, че тези богини са били широко почитани сред арабите. Интересното е, че в ранните версии на Корана имало допълнителни стихове, наричани "Сатанинските строфи", в които се твърдяло, че Аллах одобрил почитането на тези богини.

2. "Сатанинските строфи" – първоначалното признание на Аллах за богините

Според ранните ислямски историци (като ал-Табари), първоначално Коранът съдържал допълнителни стихове след 53:20, които гласяли:

„Те са високо издигнатите жерави (богини),
чиято застъпничество е достойно за надежда.“

Тези стихове признали трите богини като могъщи посредници към Аллах, което довело до тяхното продължаващо почитане сред езичниците. По-късно, обаче, Мохамед отменил тези стихове, твърдейки, че са му били внушени от Сатана, което довело до тяхното изчезване от официалния текст на Корана.

3. Доказателства, че Аллах първоначално бил част от многобожие

Аллах е бил богът на Луната.
В предислямския пантеон, Аллах бил върховното божество, но не бил единственият бог.
Според археологически находки и ранни арабски надписи, Аллах е бил свързан с култа към Луната, докато неговата „съпруга“ била богинята на Слънцето.

Ал-Лат, Ал-Уза и Манат били негови "дъщери".
Това ясно личи от начина, по който арабите ги почитали като част от същия пантеон.

4. Аллах се оплаква в Корана, че има само дъщери

В сура 53:21 (линк) самият Аллах сякаш изразява разочарование:

„Мъжките ли са за вас, а женските – за него?“

Този стих е особено важен, защото съдържа имплицитно признание, че Аллах е бил асоцииран с жени-богини. Ако това не беше така, този стих би бил напълно безсмислен.

5. Мохамед унищожава богините, но вярва, че те съществуват

В Тафсир Ибн Касир (53:19) (линк) се разказва, че след завладяването на Мека Мохамед изпраща Халид бин ал-Уалид, за да унищожи статуята на Ал-Уза.

„Когато Пратеникът на Аллах завладява Мека, той изпраща Халид бин Ал-Уалид в района на Нахла, където идолът на Ал-Уза е издигнат на три дървета в гората.
Халид отряза трите дървета и разруши къщата около идола.

Когато се върна при Пророка и го информира, той му каза:

(Върни се и завърши мисията си, защото не си я завършил.)“

Това ясно показва, че Мохамед вярвал, че Ал-Уза била реално същество, а не просто статуя.

6. "Ал-Уза беше демон" – Мохамед вярва, че е убил богинята

В „Книгата на идолите“ на Хишам ибн-Ал-Калби (линк) се описва как Халид бин ал-Уалид отново се връща на мястото и среща странно същество:

„Когато Халид пристигна, той намери абисинска жена с разрошена коса, която хвърляше пясък върху главата си.

Халид я уби с меча си и се върна при Пратеника на Аллах, който му каза:

(Това беше Ал-Уза!)“

Този разказ показва, че:

Мохамед вярвал, че Ал-Уза била повече от просто статуя – той я смятал за реално същество.
Той твърдял, че физическото убийство на тази жена означава края на богинята.
Ако Ал-Уза била просто митологична фигура, защо изобщо би изпращал някого да я убива?

7. Заключение

Тези разкази разкриват няколко важни истини за произхода на Аллах и исляма:

Аллах не е бил "единственият бог" първоначално – той е бил част от многобожен пантеон.
Ал-Лат, Ал-Уза и Манат са били смятани за негови „дъщери“ в предислямската традиция.
Мохамед първоначално признава тяхното застъпничество, но по-късно отрича съществуването им.

Самият Аллах в Корана изглежда признава наличието на дъщери, като се оплаква, че има само женски божества.

Мохамед изпраща Халид бин ал-Уалид да унищожи богинята Ал-Уза, но вярва, че тя реално съществува като демон.

Тези факти поставят под сериозно съмнение представата, че ислямът е „чист“ монотеизъм от самото начало. В действителност, той се е развил чрез елиминирането на други божества, които преди това били част от същия пантеон.

(Всички статии или откъси от тях се споделят с изричното посочване на www.sunaymadzhurov.com)