Представете си древния свят – време, в което праведни мъже като Енох и Моисей живеят с вяра сред бурята на човешкия грях. Енох изчезва от земята с думите: „Бог го взе“ (Битие 5:24), а Моисей умира на планината, но по-късно се явява заедно с Йешуа при Преображението (Матей 17:1–9). Тези удивителни истории пораждат въпроси: били ли са отнесени живи на небето? Дали Енох и Моисей са избегнали смъртта? Някои вярват, че те са били взети в небесната слава или възкресени преди Месия, но Писанието, разгледано внимателно и в контекст, открива друга истина. Този анализ ще покаже, че нито Енох, нито Моисей са били възнесени на небето при Бога преди възкресението на Йешуа.
Енох живее във време на нарастващо насилие, както е описано в Битие 6:11: „Земята се поквари пред Бога и се напълни с насилие.“ Думата „насилие“ – „хамас“ на иврит – означава не само физическа жестокост, но и неправда, угнетение и морална поквара, които заливат света преди потопа. Сред тази развала Енох се отличава с праведност – „ходи с Бога“ (Битие 5:22–24), и след 365 години четем: „него го нямаше, защото Бог го взе.“ Евреи 11:5 добавя: „С вяра Енох беше преселен, за да не види смърт, и не можеше да бъде намерен, защото Бог го пресели.“ На пръв поглед това звучи като възнесение на небето без смърт. Но нека разгледаме Писанието внимателно.
Първо, какво означава „взе го Бог“? Думата „взет“ (на иврит „лаках“) не винаги означава възнесение. В Битие 2:15 Бог „взима“ Адам и го поставя в Едемската градина. В Псалм 49:15 се казва: „Бог ще изкупи душата ми от ръката на преизподнята, защото ще ме приеме“ – отново „лаках“, но в контекста на избавление, не преместване в небесната слава. Бог може да е взел Енох в смисъл на защита, избавление от предстоящото зло. Исая 57:1 подкрепя тази идея: „Праведният се отнема преди злото“ – напълно в съзвучие с контекста на времето на Енох, когато „хамас“ – насилие, несправедливост и корупция – залива земята (Битие 6:11). Гръцката дума в Евреи 11:5 – „метатитеми“ – означава „премествам“ или „прехвърлям“, често физически, а не духовно. В Деяния 7:16 телата на патриарсите са „пренесени“ (метатитеми) в Сихем – същият глагол, сочещ физическо преместване, не възнесение на небето.
Второ, думите на Йешуа в Йоан 3:13 са категорични: „Никой не е възлязъл на небето, освен Този, който е слязъл от небето – Човешкият Син.“ Това изключва възможността някой, включително Енох, да е бил в Божието присъствие на небето преди Месия. Йешуа не оставя място за изключения.
Трето, умира ли Енох? Въпреки че Евреи 11:5 казва, че Енох „не видя смърт“, същата глава в Евреи 11:13 заявява: „Всички тия умряха във вяра, без да получат обещанията.“ Енох е в списъка. Това показва, че „да не види смърт“ не означава вечен живот без смърт, а избавление от специфична гибел – вероятно от насилието и покварата, описани като „хамас“ преди потопа (Битие 6:11). Писанието е последователно: „На хората е определено веднъж да умрат, а след това – съд“ (Евреи 9:27). „Кой човек ще живее и няма да види смърт?“ – пита Псалм 89:48. Римляни 5:12 потвърждава: „Смъртта премина във всичките хора, понеже всички съгрешиха.“ Енох, като човек, не е избегнал смъртта завинаги.
Четвърто, паралелът с Илия и Филип е ключов. В 4 Царе 2:11 Илия „възлезе във вихрушка, сякаш на небето“. Думата „шамаим“ на иврит означава както небесата, така и атмосферата. Синовете на пророците във Ветил и Ерихон казват: „Може би Духът Господен го е грабнал и го е хвърлил на някоя планина или в някоя долина“ (4 Царе 2:16), и тръгват да го търсят, показвайки, че не вярват, че е в Божието небесно присъствие. Години по-късно Илия изпраща писмо до цар Йорам (2 Летописи 21:12), което би било невъзможно, ако беше напуснал земята. Раши и Ефрем Сирус (306–373 г. сл. Хр.) подкрепят, че Илия е преместен, но Писанието не уточнява къде. Илия е известен със свръхестествено транспортиране (3 Царе 18:12), както Езекиил (Езекиил 3:12; 8:3; 11:24) и Филип, когото Духът „грабна“ до Азот (Деяния 8:39). Енох вероятно е преместен по същия начин, но не възнесен на небето.
Моисей, великият пророк, също предизвиква спекулации заради смъртта си и появата на Преображението. Второзаконие 32:49–50 е ясно: „Изкачи се на планината Нево... и ще умреш на планината, на която ще се изкачиш, и ще се прибереш при народа си, както брат ти Аарон умря на планината Ор.“ Второзаконие 34:5 добавя: „И умря там Моисей, Господният слуга.“ Няма намек за възнесение или възкресение. Но как да разберем появата му на Преображението?
Матей 17:1–9 описва как Йешуа се преобразява, а Моисей и Илия се явяват и говорят с Него. Петър дори предлага да построи шатри, учениците падат уплашени, и глас от облака казва: „Този е Моят възлюбен Син.“ 2 Петрово 1:16–18 потвърждава: „Ние бяхме очевидци на Неговото величие... и чухме този глас от небето.“ Това е реално събитие, не илюзия. Но не означава, че Моисей е живял на небето. Преди възкресението на Месията старозаветните светии са в шеол – недрата на земята, място на покой за мъртвите, както в Лука 16:22–23 за лоното на Авраам. Бог вероятно изважда Моисей и Илия от шеол за Преображението, без да ги възкресява за вечен живот, като свръхестествено събитие, подобно на явяването на Самуил пред Саул (1 Царе 28:11–15).
Първо, Йоан 3:13 важи: „Никой не е възлязъл на небето, освен Човешкият Син.“ Преди възнесението на Йешуа никой не е бил на небето при Бога. Ако Моисей беше там, това би противоречало на думите на Йешуа.
Второ, 1 Коринтяни 15:20–23 е категорично: „Христос възкръсна от мъртвите и стана първият плод на починалите... Христос – първият плод; а после тези, които са Христови – при Неговото пришествие.“ Йешуа е „първородният от мъртвите“ (Колосяни 1:18). Ако Моисей беше възкресен за вечен живот преди Йешуа, това би нарушило Божия ред.
Библията е категорична: „Никой не е възлязъл на небето, освен Човешкият Син“ (Йоан 3:13). Енох е преместен от земята, вероятно за да избегне насилието и покварата, описани като „хамас“ (Битие 6:11), но умира, както всички хора (Римляни 5:12; Евреи 9:27). Моисей умира на Нево, а появата му при Преображението е свръхестествено Божие действие, изваждайки го от шеол, не доказателство за небесен живот. Йешуа е първият възкресен за вечен живот. Той е пътят, вратата и първият плод. Вярата ни трябва да бъде основана на Писанието, не на предположения. Бог има последователен план, и Енох и Моисей, колкото и велики да са, не го нарушават. Те свидетелстват за Него – Този, чрез когото идва животът.
Сунай Маджуров
Няма коментари:
Публикуване на коментар