Какво означават думите: Каквото око не е видяло и ухо не е чуло?
Когато чуеш думите на апостол Павел в 1 Коринтяни 2:9 – „А както е писано: "Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало, това е приготвил Бог за тези, които Го любят.", първото, което идва на ум, е мисълта за бъдещото небе. Често го възприемаме като обещание за бъдещата слава на рая. Аз не веднъж съм ставал свидетел, как проповедници, които смятат себе си за апостоли или пророци, се оказват хора, които не познават писанията и проповядват този стих извън контекст.
Поради подобни внушения, ние веднага си представяме светлина, радост и вечен покой, сцена, която често се използва за утеха на погребения или в проповеди за вечния живот. Този стих е толкова красив, че лесно се превръща в надежда за бъдеще. Но ако спрем дотук и не разгледаме стиха в контекст, ще пропуснем най-важното, а именно, че тайната вече е разкрита.
Нека видим защо това е важно? Първо, Павел не говори за далечен рай, а за Божията мъдрост, разкрита чрез кръста на Йешуа. Тази скрита истина е толкова дълбока, че дори злите сили и водачи не са я разбрали, когато разпънаха Месия.
Той започва в 1 Коринтяни 2:7–10: „а говорим в тайна Божията премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете за наша слава, която нито един от владетелите на този свят не е познал; защото, ако я бяха познали, нямаше да разпънат Господа на славата. А както е писано: "Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало, това е приготвил Бог за тези, които Го любят." Но на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът изследва всичко, дори и Божиите дълбочини“
Веднага след като говори за тайната – Павел веднага добавя: “А това ни е открил Бог чрез Духа.”
Не става дума за бъдеще, а за настояще. Тази истина се потвърждава в Откровение 13:8: „И ще се поклонят нему всички, които живеят на земята, чиито имена не са записани в книгата на живота на Агнеца, заклано от създанието на света.“ Йешуа е предопределен за кръста още преди създанието на света, показвайки, че Божият замисъл е вечен, а не реакция на човешките събития.
Защо тази мъдрост е недостижима за човека? Павел обяснява в 1 Коринтяни 2:14: „А естественият човек не приема това, що е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно.“ Човешкият ум сам не може да проумее Божия замисъл – той се разкрива чрез Духа. Тази дълбока истина и тайна всъщност се въплъщава в самия Йешуа, както казва 1 Коринтяни 1:30: „А вие чрез Него сте в Йешуа Месия, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление.“ Йешуа не е само учител – Той е Божията мъдрост, дадена ни сега, не само за бъдещето, а за да живеем в нея днес.
Сега да разгледаме „владетелите на този век“. Те са човешките лидери участвали в разпъването, но Павел сочи и към духовни сили. Той пише в Ефесяни 6:12:
„Защото нашата борба не е против кръв и плът, но против началствата, против властите, против светоуправителите на тъмнината на този век, против духовните сили на злото в небесните места.“
Кръстът е Божият обратен удар – мислеха, че триумфират, но всъщност подписаха собствената си присъда.
Това е ясно в Колосяни 2:15: „Като обезоръжи началствата и властите, Той ги изложи явно на позор, тържествувайки над тях чрез кръста.“
Кръстът не е само изкупление за греховете – той е победа над силите на злото, които управляват света в тъмнина.
Как Павел свързва това с Писанията?
Той перифразира Исая 64:4: „Защото от века не се е чуло, нито ухо е чуло, нито око е видяло, Боже, освен Тебе, това, което е приготвил за онзи, който Го чака.“
Той заменя „чака“ (от еврейски: хака́, „очаквам“) с „обичат“ (от гръцки: агапóсин, „обичам“), за да покаже, че любовта към Бога, а не пасивното чакане, е сърцевината на вярата. Павел интерпретира пророчеството в светлината на Йешуа.
Йешуа учи същото в Лука 24:27: „И като почна от Мойсей и от всички пророци, тълкува им всички писания онова, що се отнасяше до Него.“
Тази промяна от „чака“ към „обичат“ подчертава, че вярващите живеят в активна връзка с Бога чрез любов и доверие. Но освен всичко това, промяната на думата показва, че докато в дните на пророк Исая тайната е била очаквана, в дните на апостол Павел тя вече е била преживявана.
Защо не бива да цитираме само 1 Коринтяни 2:9?
Ако го тълкуваме само като обещание за небето, ще пропуснем същността – спасението чрез кръста, а това е мисълта на автора. Той говори за разкрита тайна.
1 Коринтяни 2:10 казва: „Това ни е открил Бог чрез Духа, защото Духът изпитва всичко, дори и дълбините на Бога.“ Забележете думата “открил” - тя говори за разкрита тайна. Тоест, думите “каквото ухо не е чуло и око не е видяло” не са описание на небето, а тайната на смърта на Месия.
Тайната е разкрита, както пише и в 1 Коринтяни 2:12: „А ние не получихме духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем онова, което Бог ни е дарил.“
Само 2:9 може да създаде пасивна вяра, чакаща бъдещи чудеса, вместо да разпознае кръста. Тази опасност Павел избягва, като подчертава, че мъдростта е достъпна сега чрез Духа.
Павел повтаря тази истина и в други писма.
Той пише в Римляни 16:25–26: „А на Този, Който може да ви утвърди според моето благовестие и проповедта за Йешуа Месия, според откровението на тайната, която е била пазена в мълчание през вечни времена, но сега се яви и чрез пророческите писания се извести на всички народи според заповедта на вечния Бог, за да се подчинят на вярата.“ Тайната, пазена от векове, е разкрита сега.
Тази мисъл се разгръща в Колосяни 1:26–27: „Тайната, която е била скрита от векове и родове, а сега се откри на Неговите светии, на които Бог благоволи да изяви що е богатството на славата на тази тайна между езичниците, която е Месия във вас, надеждата на славата.“
И още по-ясно в Ефесяни 3:9–11: „И да осветя всички за това що е настойничеството на тайната, която от векове е скрита в Бога, Който сътвори всичко, за да се яви сега чрез църквата на началствата и властите в небесните места многообразната Божия мъдрост, според предвечното намерение, което Той извърши в Йешуа Месия, нашия Господ.“ Тези стихове потвърждават, че Божията мъдрост е достъпна за вярващите чрез Духа, не отложена за бъдещето.
Кръстът е центърът на Божията слава, мъдрост и сила, побеждаващ злото и откриващ на вярващите великите тайни на Божия план. Тази мъдрост не е оставена за бъдещето, а е вече при нас – жива, действаща, трансформираща сила, която ни прави Божии деца и наследници на Неговото царство.
Сунай Маджуров
