Той щеше да ги отминe - Марк 6:48

Пасажът за Йешуа, който ходи по водата, е добре познат сред вярващите. Често го свързваме с Матей 14:22–33, където Йешуа и Петър вървят по водата, а проповедите наблягат на необходимостта да държим погледа си върху Йешуа, а не върху вятъра и вълните. Тези послания са ценни, защото подчертават вярата в Божията сила пред изпитанията. Обичам тези уроци и съм ги споделял многократно. Но днес искам да ви насоча към същата история, разказана в Марк 6, където откриваме уникален детайл, който предизвиква по-дълбок анализ. Този пасаж ни кани да преосмислим как разбираме Божието присъствие в бурите.

Нека прочетем Марк 6:48: „И Той ги видя, че се мъчат в гребането, защото вятърът беше противен на тях; и около четвъртата стража на нощта дойде при тях, ходейки по морето, и искаше да ги отмине.“ 

Първото, което забелязваме, е, че Йешуа вижда учениците в тяхната борба. Този детайл е от ключово значение, защото подчертава божественото внимание на Йешуа към страданията на Своите последователи. Той знае за противния вятър и усилията им да гребат. Но следващият елемент е изненадващ: „искаше да ги отмине“. Тази фраза предизвиква богословски въпроси за намеренията на Йешуа и Божия план в изпитанията. Защо би видял борбата им, показал божествената Си сила чрез ходене по водата, но възнамерявал да продължи, без да спре?

Преди да анализираме този момент, нека отбележим контекста. В Марк 6:45 Йешуа инструктира учениците: „Веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да отидат преди Него на другия бряг към Витсаида, докато Той разпусне народа.“ Той ясно посочва, че ще се срещнат от другата страна. Тази заповед предполага увереност в изпълнението на плана, независимо от обстоятелствата. Бурята, която следва, не е изненада за Йешуа – Той я допуска, знаейки за тяхната борба. Това ни води до първата аналитична точка: Божият план остава непроменим, дори когато срещаме изпитания.

Какво означава за вас, че Божият план е непроменим, въпреки бурите? Помислете за момент и запишете едно изречение, което отразява как тази истина ви насърчава или предизвиква.

Нека разгледаме по-отблизо фразата „искаше да ги отмине“. Това не предполага липса на състрадание. По-скоро, тя разкрива теологичната истина, че Божият план не се променя от човешките борби. Йешуа знае, че учениците ще стигнат до другия бряг, както е обещал. Бурята не е предназначена да ги унищожи, а да ги изгради. В богословски план, изпитанията са пространство за духовно развитие, където вярата се изпитва и укрепва. Йешуа не възнамерява да спре, защото планът никога не се е променил – те ще стигнат до целта.

Тази идея намира отзвук в Йоан 16:33: „В света ще имате скърби; но дерзайте, Аз победих света.“ Йешуа не отрича присъствието на бури, а потвърждава Своята победа над тях. Той обещава не отсъствие на изпитания, а присъствие и победа в тях. Това ни води до втората аналитична точка: бурите са място за изграждане, а не за унищожение. Плажът е за почивка, но бурята е мястото, където се оформяме. В борбата Бог ни развива, изгражда ни и ни подготвя за призванието ни.

Какъв урок сте научили от буря в миналото, който ви е направил по-силни във вярата? Запишете кратък отговор и помислете как той се свързва с Божия план за вас.

Нека се върнем към Марк 6:48. Учениците се борят, Йешуа идва около три часа сутринта, ходейки по водата. Този момент подчертава Неговата божествена власт над природата, но също и Неговото внимание към нуждите им. Но защо „искаше да ги отмине“? Богословски, това може да отразява теста на тяхната вяра – ще се доверят ли на Неговия план, дори когато изглежда отсъстващ? Чувствали ли сте се някога така – сякаш Йешуа минава покрай вас в бурята ви? Истината е, че ако това не е вашето състояние днес, може би е било вчера или ще бъде утре. Животът на вярващия е низ от изпитания, но всяко от тях е под Божия контрол.

Йешуа не мина покрай учениците. Той спря, успокои вятъра и вълните и ги отведе до брега. Това е ключовият момент: Йешуа никога не оставя Своите последователи сами. Той вижда борбата ви, знае за вятъра срещу вас и ще се появи, дори в най-тъмния час. Третата аналитична точка е, че Йешуа е винаги наличен, дори когато изглежда, че „минава покрай нас“. Той никога не е разочаровал никого и няма да започне с вас. Не знаем кога ще дойде „четвъртата стража“, но знаем, че Той винаги идва.

Как можете да се доверите на Божието присъствие в текуща буря? Запишете едно конкретно действие или молитва, което ще предприемете, за да потвърдите това доверие.

Сравнението с Матей 14:22–33 ни помага да видим по-широкия контекст. В Матей Петър ходи по водата, но започва да потъва, когато се фокусира върху вълните. Тази история подчертава необходимостта от вяра, но Марк ни учи за непроменимостта на Божия план. И двата пасажа разкриват Йешуа като Господ над бурите, Който никога не изоставя Своите. Те ни канят да се доверим не само на Неговата сила, но и на Неговия замисъл за нас.

Нека завършим с Йоан 16:33: „В света ще имате скърби; но дерзайте, Аз победих света.“ Това е обещание за победа, което надхвърля временните бури. Йешуа не само вижда вашата борба – Той вече е победил всичко, което ви заплашва. Обещанието е ваше, защото Йешуа живее във вас. Спрете да молите за бързо избавление и кажете: „Отче, вярвам Ти. Ако преминавам през това, има причина и цел.“

Как можете да приложите Йоан 16:33 в настоящото си изпитание? Помислете за конкретен начин, по който ще „дерзаете“ в Божията победа, и запишете го.

Сунай Маджуров