Представете си Лаодикия – град, пулсиращ от живот в 1-ви век, разположен в плодородната долина на река Ликус в Мала Азия, днешна Турция. Улиците му са пълни с търговци, пътуващи между Изтока и Запада, а богатството му се дължи на три процъфтяващи индустрии: банки, които менажират огромни транзакции, текстил от мека черна вълна и прочут очен мехлем от фригийски прах. В храма на Асклепий, богът на изцелението, жреците произвеждат крем, привличащ хора от цял свят. Лаодикия е Сингапур на своето време – богат, независим, самодостатъчен. Но сред този блясък Йешуа, чрез Йоан, отправя писмо до църквата в града (Откровение 3:14-22), което разтърсва основите на тяхната вяра. Това не е просто послание за древна църква – то е огледало за нас днес, което пита: „Каква е нашата вяра – истинска или само думи?“
Верният свидетел срещу нерешителността
Йешуа се представя като „Амин, верният и истински свидетел, началото на Божието творение“ (Откровение 3:14). Думата „Амин“ на иврит означава „да бъде“ – израз на абсолютна истина и вярност. Той е верният, защото Лаодикия е невярна. Той е истинният свидетел, защото църквата живее в лъжа. Писмото е адресирано до „ангела на лаодикийската църква“ – не небесен ангел, а Божия пратеник, служителят, отговорен за духовния живот в града. Както в Ефес Йешуа казва на „ангела“ да се покае (Откровение 2:5), тук Той говори на човек, защото покаянието е за хора, не за ангели.
Йешуа започва с укор: „Зная твоите дела, че не си нито студен, нито горещ. О, да беше студен или горещ! Понеже си хладък... ще те изплюя от устата Си“ (Откровение 3:15-16). Този стих често се тълкува погрешно – някои мислят, че Йешуа иска църквата да бъде „гореща“ (пълна с духовен огън) или „студена“ (откровено отдалечена), но не „хладка“ (лицемерна). Но контекстът на Лаодикия разкрива по-дълбок смисъл.
Лаодикия няма собствен източник на вода. Градът зависи от акведукти, които носят вода от съседните Колос и Йераполис. Колос, на 16 км, има студена, освежаваща вода от планинските извори – идеална за пиене. Йераполис, на 10 км, е известен с горещи минерални извори, лечебни за спа и терапии. Но когато водата от Колос или Йераполис стигне до Лаодикия, тя става хладка – нито освежава, нито лекува. Хората я опитвали и я повръщали, защото била безполезна. Йешуа казва: „Ти си като тази хладка вода – нито освежаваш, нито лекуваш. Ти си нерешителен, безполезен за Божия план.“ Той не иска църквата да е „студена“ в смисъл на неверие – Той изобличава тяхната липса на позиция, тяхното сервилно, политкоректно поведение, което избягва истината.
Самозаблуда в богатството
Йешуа продължава: „Защото казваш: ‘Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо’, а не знаеш, че си окаян, жалък, беден, сляп и гол“ (Откровение 3:17). Лаодикия е икономически гигант. През 60-61 г. земетресение разрушава града, но те отказват помощ от Рим, заявявайки: „Ние имаме пари, ще се справим.“ Банките им менажират валутите на империята, текстилът от черна вълна е символ на лукс, а очният мехлем лекува хиляди. Но Йешуа обръща техния свят: „Мислите се за богати, но сте бедни. Произвеждате дрехи, но сте голи. Правите мехлем, но сте слепи.“
Тази ирония удря право в сърцето. Богатството на Лаодикия ги е заслепило. Те мислят, че нямат нужда от Бога, но Йешуа разкрива тяхната духовна нищета. Както Осия 7:1-2 изобличава Израел, че измамата им излиза наяве, когато Бог се опитва да ги изцели, така и Лаодикия е измамена от собственото си самодоволство.
Съветът на верния свидетел
Йешуа не оставя църквата без надежда. Той казва: „Съветвам те да купиш от Мен злато, очистено в огън, за да забогатееш, и бели дрехи, за да се облечеш... и мехлем за очите си, за да виждаш“ (Откровение 3:18). Ключът е „от Мен“. Лаодикия има злато, но не духовно богатство. Има черни дрехи, но не бялата правда на Бога. Има очен мехлем, но не вижда истината. Йешуа им предлага това, което не могат да купят с пари – вяра, изпитана в огън, дела на праведност и духовно зрение.
Той продължава: „Аз, колкото любя, изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен и се покай“ (Откровение 3:19). Любовта на Йешуа не е сантиментална – тя е истина, която реже. Както Осия 7:14-16 изобличава Израел, че не вика към Бога от сърце и е като „неверен лък“, Йешуа призовава Лаодикия да се покае. Ако Бог изобличава, това е знак за Неговата любов – когато спре да изобличава, значи вече е „приключила“ връзката.
Хлопането на вратата
Един от най-трогателните стихове в Библията е: „Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мен“ (Откровение 3:20). Често този стих се използва за евангелизация, сякаш Йешуа говори на невярващи. Но контекстът е ясен – Той хлопа на вратата на църквата. Лаодикия пее за Йешуа, проповядва за Него, моли Му се, но Той е отвън. Гръцката дума за „врата“ тук предполага тежка порта – църквата се е „подсигурила“ да Го държи навън. Литургията тече, песните звучат, но Йешуа не е вътре. Той моли за близост, за взаимоотношения, а не за празни ритуали.
Обещанието за победителите
Йешуа завършва с обещание: „Който побеждава, ще му дам да седне с Мен на престола Ми, както и Аз победих и седнах с Отца Ми на Неговия престол“ (Откровение 3:21). Победата не е моментен триумф – тя е да останеш верен до края, както Яков казва: „Покажи ми вярата си без дела“ (Яков 2:18). Вярата се доказва с дела, а делата на Лаодикия са хладки. Йешуа ги призовава да издържат, за да споделят Неговата слава.
Последният стих е призив: „Който има ухо, нека чуе какво казва Духът на църквите“ (Откровение 3:22). Думата „слуша“ тук е еврейската „шема“ – не просто да чуеш, а да се покориш. Йешуа говори в сегашно време – това не е само за Лаодикия, а за всяка църква днес. Какво казва Духът на нас?
Контекстът променя всичко
Без контекста на Лаодикия – нейните банки, текстил, мехлем и хладка вода – лесно можем да изтълкуваме този пасаж погрешно. Може да мислим, че Йешуа иска „горещи“ или „студени“ християни, или че богатството само по себе си е проблем. Но контекстът разкрива истината: Йешуа изобличава нерешителността, самозаблудата и празната религия. Лаодикия е като Израел в Осия 6:1-6, където народът говори за връщане при Бога, но сърцата им са далеч (Осия 7:14-16). Йешуа иска „хесед“ – вярна любов, и „даат“ – истинско познание за Него, а не фасада.
Този пасаж е урок за нас. Бог не иска хладка вяра, която избягва истината. Той не се впечатлява от нашите „банки“, „дрехи“ или „мехлеми“ – Той иска сърца, които Го пускат вътре. Дали Йешуа е вътре в нашата църква, или хлопа отвън? Нека чуем гласа Му, отворим вратата и вечеряме с Него – защото това е истинската победа.
Сунай Маджуров
Няма коментари:
Публикуване на коментар