В историята на религиозните вярвания на арабите преди появата на исляма откриваме богове и богини, почитани от различни племена, включително курайшите в Мека. Сред най-известните божества са Ал-Лат, Ал-Уза и Манат. Тези три богини са споменати и в Корана, в сура 53, но след това „изчезват“ от текста – факт, който буди значителен интерес сред изследователите.
Коранът за Ал-Лат, Ал-Уза и Манат
Стиховете от сура Ан-Наджм (53:19-22) посочват ясно, че тези богини са били известни и почитани в Мека:
53:19 „Вие видяхте Лат и Узза?“
53:20 „А другото, третото, Менат (видяхте ли)?“
53:21 „Нима мъжката (рожба) е ваша, а женската (рожба) е Негова?“
53:22 „Ако е така, тогава това е несправедливо разпределяне.“
Тафсир Ал-Джалалайн коментира тези стихове като споменаване на каменни идоли, на които езичниците се покланяли и вярвали, че могат да бъдат техни застъпници пред Аллах. Това обяснява реакцията на курайшите – те били доволни, че техните богове са споменати по такъв начин, което ги карало да повярват, че са получили легитимация.
В по-широкия исторически контекст можем да видим, че Аллах (лях) не е бил непознат за арабите преди исляма. Коранът сам предоставя доказателства за това:
Коран 29:61
„А ако ги попиташ кой е сътворил небесата и земята и е подчинил слънцето и луната, ще рекат: ‘Аллах!’ Тогава защо биват подлъгвани?“
Коран 29:62
„Аллах увеличава препитанието на когото желае от Своите раби и Той му го намалява. Аллах всяко нещо знае.“
Коран 29:63
„И ако ги попиташ кой изсипва вода от небето и с нея съживява земята след нейната смърт, ще кажат: ‘Аллах!’ Кажи: ‘Слава на Аллах!’ Ала повечето от тях не проумяват.“
Тук виждаме, че езичниците от Мека вече са приемали Аллах като висше божество, но са продължавали да почитат и други богове като посредници. Това поставя под въпрос твърдението, че Мохамед е въвел изцяло нова концепция за Аллах. Всъщност, ислямът не е бил насочен към отхвърляне на самото понятие за Аллах, а към елиминиране на останалите божества.
Манипулации в превода на Корана?
Важно е да се отбележи неточност в българския превод на Корана. В 29:63, където оригиналният арабски текст използва израза „със сигурност ще кажат“ (يَقُولُونَ), някои преводи подвеждащо използват „ще кажеш“, като така се манипулира значението на стиха. Това води до следния въпрос:
Защо Цветан Теофанов лъже?
Очевидно, преводът е контролиран и пригоден да прикрива противоречията. В арабския текст не пише „ще кажеш“, а „със сигурност ще кажат“.
Арабски оригинал (29:63):
وَلَئِن سَأَلْتَهُم مَّن نَزَّلَ مِنَ السَّمَاءِ مَاءً فَأَحْيَا بِهِ الْأَرْضَ مِن بَعْدِ مَوْتِهَا لَيَقُولُنَّ اللَّهُ
„И ако ги попиташ кой изсипва вода от небето и с нея съживява земята след нейната смърт, със сигурност ще кажат: ‘Аллах!’“
Тази разлика не е незначителна. Ако приемем, че арабите са казвали „Аллах“ като отговор, това означава, че той не е бил ново име за тях – те вече са вярвали в Него, но в същото време са почитали и други божества.
Коран 39:38 и концепцията за „Висш Бог“
Още едно доказателство, че Аллах не е бил напълно ново божество за арабите, откриваме в Коран 39:38:
Коран 39:38
„И ако ги попиташ: ‘Кой създаде небето и земята?’ Със сигурност ще кажат: ‘Аллах.’ Кажи: ‘Замисляли ли сте се (за) какво призовавате освен Аллах? Ако Аллах е искал да ми навреди, дали тези (божества) са спасители за вредата, нанесена от Него?’“
Тук ясно се разграничава концепцията за „висшия бог“ (Аллах) и второстепенните божества, които се приемат като посредници.
Съдружаването с Аллах
Коранът също така потвърждава, че езичниците не са отричали напълно Аллах, а са „съдружавали“ други богове с Него:
Коран 10:18
„Те се кланят освен на Аллах и на други, които не могат нито да им навредят, нито да им помогнат, и казват: ‘Те са нашите ходатаи при Аллах.’ Кажи: ‘Нима известявате Аллах за нещо, което е на небесата или на земята, което Той да не знае? Пречист е Той, превисоко е над онова, с което Го съдружават!’“
Тук се използва арабската дума „ЮШРИКУНЕ“ (يُشْرِكُونَ), която означава „споделяне, компаньонство, партньорство, политеизъм“. Това потвърждава, че езичниците от Мека не са били атеисти – те са вярвали в Аллах, но са го разглеждали като върховен бог сред много други.
Коран 22:73 – Аллах не е единственият създател?
Друг интересен стих, който поставя въпроси, е Коран 22:73:
„О, мъже! Ето една притча е изложена! Слушай това! Онези, към които, освен Аллах, вие призовавате, не могат да създадат (дори) муха, ако всички се събраха за целта! И ако мухата грабне нещо от тях, те няма да имат сила да го освободят от мухата. Слаби са онези, които молят и тези, на които те се обръщат!“
Тук се появява важен въпрос:
Защо Аллах казва, че Той е „най-добрият от създателите“?
Това означава, че съществуват и други „създатели“? Този въпрос намира допълнително потвърждение в Сура 37:125, където Аллах отново е наречен „Най-добрият от творците“.
Това поражда логически въпрос: Кои са останалите „творци“, с които Аллах се сравнява?
Това не може да е сравнение с човешката креативност (например Стив Джобс, създал iPhone), защото в контекста на Корана „създател“ означава този, който може да вдъхне живот.
Коранът и езическото поклонение в Мека
В Коран 29:65 виждаме още едно потвърждение, че арабите са познавали Аллах, но не са го почитали като единствено божество:
„Когато се качват на кораби, те призовават Аллах, полагайки вярата си (само в Него). Но след като Той ги изведе безопасно обратно на сушата, те се свързват (други с Него).“
Това показва, че в критични моменти (на море, когато са в опасност), езичниците се обръщат само към Аллах. Но когато всичко е наред, те отново се връщат към многобожието си. Това напълно съответства на модел на „висш бог“, който управлява, но има подчинени божества, които се приемат като посредници.
Освен това, Коранът също дава историческа информация за поклонението в Мека преди исляма. В сура 9:17-18 виждаме, че езичниците са имали достъп до Кааба и са участвали в ритуалите:
Коран 9:17
„Не е за тези, които приписват божественост на нещо освен Бог, да посещават или да се грижат за Божиите домове за поклонение, докато те свидетелстват срещу себе си за неверие. Делата на такива са напразни и те ще останат в Огъня.“
Коран 9:18
„Само онзи трябва да посещава или да се грижи за домовете на Аллах за поклонение, който вярва в Аллах и Последния ден, и е постоянен в молитва, и харчи в милосърдие, и не се страхува от никого освен от Аллах: защото [само такива като] те могат да се надяват да бъдат сред дясно ориентираните.“
Това ни казва две ключови неща:
- До определен момент езичниците са били допускани в светилището и са участвали в поклонението.
- Едва по-късно, когато ислямът се утвърждава, те биват изключени от тези ритуали.
Това напълно съвпада с по-широката историческа картина, че Кааба е била езически храм, използван за поклонение на различни богове, включително Аллах.
Аллах – единственият или най-добрият от създателите?
Вече видяхме, че в няколко стиха Коранът представя Аллах не просто като „единствен“, а като „най-добрият от създателите“, което означава, че има и други „създатели“. Този въпрос се появява в няколко места, включително:
Коран 23:14
„После от капка сперма създаваме съсирек и създаваме късче като надъвкано месо, и от късчето създаваме кости, и покриваме костите с плът, после го оформяме в друго творение. Благословен е Аллах, Най-добрият от създателите!“
Тук фразата „най-добрият от създателите“ директно поражда въпроса: Кои са другите „създадатели“, с които Аллах се сравнява?
В Сура 37:125 също се среща същото твърдение:
„Ще извикате ли към Ваал и ще изоставите ли Най-добрия от творците?“
Това ясно показва, че в предислямските вярвания Аллах не е бил единственият бог с творческа роля.
Но какво означава да бъдеш „създател“ според Корана?
Коран 22:73 дава дефиниция за истинско творение:
„О, мъже! Ето една притча е изложена! Слушай това! Онези, към които, освен Аллах, вие призовавате, НЕ МОГАТ ДА СЪЗДАДАТ (ДОРИ) МУХА, ако всички се събраха за целта! И ако мухата грабне нещо от тях, те няма да имат сила да го освободят от мухата. Слаби са онези, които молят и тези, на които те се обръщат!“
Тук Коранът прави ясно разграничение: създател не е просто някой, който „създава“ нещо, а някой, който може да даде живот.
Тогава логичният въпрос е:
Кои са тези „създадатели“, с които Аллах се сравнява?
Ако приемем, че Аллах е „най-добрият от създателите“, това означава, че съществуват и други създатели – но кои?
Ако това беше просто начин на изразяване, защо Коранът го използва многократно и не казва директно „единственият създател“?
Заключение: Аллах не е ново божество, а реформирано понятие
От всичко разгледано дотук можем да направим няколко категорични извода:
Аллах е бил познат и почитан от езичниците в Мека още преди исляма.
- Това се вижда ясно в Корана, където многократно се казва, че арабите вече са вярвали в Аллах, но са му „съдружавали“ други богове.
Ислямът не въвежда Аллах като нов бог, а като „чист“ монотеизъм, който отхвърля останалите божества.
- Коранът ясно показва, че задачата на Мохамед е била да елиминира другите богове, а не да представи Аллах за първи път.
Кааба е била използвана за поклонение на Аллах още преди исляма.
- Това се потвърждава от Корана (9:17-18), където се казва, че езичниците са били допускани, но по-късно изключени.
Коранът сам създава противоречие, като нарича Аллах „най-добрият от създателите“, вместо „единственият“.
- Ако приемем, че Аллах е единственият бог, защо Коранът го сравнява с други „създатели“?
Ислямските преводи често манипулират текстовете, за да заличат тези противоречия.
- Пример за това е разликата между „ще кажеш“ и „със сигурност ще кажат“ в Коран 29:63, където арабският оригинал е променен в превода.
Финален въпрос: Ако Аллах е „най-добрият от създателите“, тогава кои са останалите създатели?
Това остава отворен въпрос, който изисква дълбок анализ както на ислямските текстове, така и на историята на религиозните вярвания в Арабия.
Ако търсим истината, трябва да погледнем не само в Корана, но и в историческите свидетелства за религиозния живот преди исляма.
(Всички препратки които се споделят, посочват www.sunaymadzhurov.com)
Няма коментари:
Публикуване на коментар