Днес ще се потопим в един изключително важен и често неразбран стих от Евангелието на Лука 16:16, който много хора използват извън контекста му. Това води до погрешни заключения относно Божието слово. В българския превод стихът гласи:
„Законът и пророците бяха до Йоан; оттогава се проповядва Божието царство, и всеки насилствено влиза в него.“
Някои, когато четат тези думи, си мислят, че Божиите закони, дадени чрез Мойсей, и пророческите писания са били отменени или премахнати с появата на Йоан Кръстител — сякаш след неговото служение вече нямат значение. Според това тълкуване започва нова ера, в която Законът е заменен с любов или благодат. Но дали това е вярно?
Дали Йешуа, когото наричаме Иисус, наистина казва, че Божието слово — което Той самият провъзгласява за вечно — е загубило своята сила?
Този въпрос е изключително сериозен и заслужава внимателно изследване, защото неправилното разбиране на този стих може да ни отведе далеч от истината, която Бог иска да ни разкрие.
За съжаление много проповедници и вярващи подхождат към Писанията избирателно — взимат един стих, който им звучи подходящ, и го използват, без да се интересуват от текста около него. Това е сериозна грешка, която трябва да поправим в Църквата, защото Божието слово не е колекция от изолирани цитати, а единна, цялостна история, която се разгръща в хармония.
За да разберем какво всъщност означава Лука 16:16, трябва да го четем в контекст. А това означава да проучим не само самия стих, но и главите преди и след него — да разберем какво е искал да каже Лука и какво е означавало посланието за хората, които първи са го чули.
Контекстът е като рамка, която държи картината на Божието слово цяла. Ако премахнем тази рамка, рискуваме да изкривим истината. Затова нека започнем, като видим къде се намираме в Евангелието на Лука. Шестнадесета глава е част от по-голям разказ, в който Йешуа поучава чрез притчи и директни изявления, насочени към учениците Му, но също така и към фарисеите, които често се противопоставят на Неговото учение.
В началото на главата виждаме притчата за неверния управител — поучение за това как да използваме земните ресурси мъдро, с поглед към вечното Божие царство. След това, в Лука 16:14, четем, че фарисеите — които били сребролюбци — се подигравали на Йешуа заради думите Му. Това е ключов момент, защото Лука 16:16 е част от отговора на Йешуа към тези фарисеи, които не само Го отхвърлят, но и не приемат свидетелството на Йоан Кръстител като предвестник на Месията.
Сега нека разгледаме самия стих и го разбием на части, за да видим какво точно казва. Първата част гласи: „Законът и пророците бяха до Йоан.“
Изразът „Законът и пророците“ е добре познат в юдаизма от I век и се отнася до цялото еврейско Писание, което днес наричаме Танах. Законът, или Тората, включва петте книги на Мойсей: Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие. Пророците, или Невиим, включват книгите на големите пророци като Исая, Йеремия и Езекиил, както и дванадесетте малки пророци, сред които Осия и Малахия.
Но тук трябва да направим едно важно уточнение: думата за закон, която на гръцки е номос, не означава само Божиите заповеди — като Десетте заповеди или законите за жертвоприношенията. Тя обхваща цялото писание на Мойсей — включително разказите, поученията и пророчествата.
Например, в Йоан 1:45 Филип казва на Натанаил:
„Намерихме Този, за Когото Мойсей писа в закона и пророците — Иисус, сина на Йосиф, Който беше от Назарет.“
Тук законът включва пророчества за Месията, а не само заповеди.
По същия начин, в Лука 24:44, Йешуа казва:
„Това са думите, които ви говорих, докато бях още с вас — че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мен в Мойсеевия закон, в пророците и в псалмите.“
Тези пасажи ясно показват, че номос е по-широк термин, който обхваща цялото Божие откровение чрез Мойсей — включително пророческите елементи, сочещи към идването на Месията.
Следващата част от стиха е „до Йоан“, което на гръцки се изразява с думата мехри. Тази дума е изключително важна, защото често се разбира погрешно — мнозина смятат, че тя означава край или отмяна на закона и пророците. Но в гръцкия език мехри обозначава времеви предел — „до определен момент“ или „до дадено събитие“ — без задължително да предполага, че нещо спира да съществува или губи своята сила.
Например, в Матей 28:15 четем:
„…и тази мълва се разпространи между юдеите мехри днес.“
Това не означава, че слухът е спрял в този ден, а че е стигнал дотогава и продължава.
По същия начин, в Лука 16:16, думата мехри не казва, че Законът и Пророците вече не са валидни, а че тяхната роля като основно средство за Божие откровение достига връхната си точка с появата на Йоан Кръстител.
Йоан е уникална фигура в Божия план — последният пророк от старата епоха, който подготвя пътя за Месията. В Лука 7:26–28 Йешуа казва за него:
„Какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви — и повече от пророк… Между родените от жени няма по-голям от Йоан Кръстителя; но най-малкият в Божието царство е по-голям от него.“
С тези думи Йешуа подчертава, че Йоан е върховният израз на пророческото служение, но също така е мост към новата ера, в която Божието царство се провъзгласява открито.
След това стихът продължава с думите: „оттогава се проповядва Божието царство.“
На гръцки думата за проповядва е евангелизетай — тя означава да се разнася добрата вест, да се благовества.
С идването на Йоан започва нов етап в Божия план за спасение. Йоан провъзгласява:
„Покайте се, защото небесното царство наближи“ (Матей 3:2).
След него Йешуа поема това послание и го разширява, както четем в Матей 4:17.
Но това съвсем не означава, че Законът и Пророците са били заменени или отменени. Напротив — Божието царство, което Йоан и Йешуа проповядват, е изпълнение на обещанията, дадени в Закона и Пророците.
Например, в Исая 9:6–7 четем:
„Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог Могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.“
Това е пророчество за Месията, което Йоан и Йешуа изпълняват чрез своето служение. Законът и Пророците са като пътна карта, която води към този момент. А Йоан е последната табела, сочеща директно към Йешуа.
Последната част от стиха гласи: „и всеки насила влиза в него.“
На гръцки думата, преведена като насила, е биазетай — глагол с няколко значения: „употребявам сила“, „влизам със сила“ или „стремя се настойчиво“.
В контекста на Лука 16:16, най-вероятното значение е силният отклик на хората към вестта за Божието царство. Онези, които чуват Йоан и Йешуа, се стремят към царството с огромна решимост, въпреки съпротивата от фарисеите и другите религиозни водачи.
В Лука 7:29–30 четем:
„Всички хора и бирниците, които чуха Йоан, приеха Божията правда, но фарисеите и законниците я отхвърлиха.“
Това показва, че изразът „влиза насила“ не означава агресия, а решителност и силна воля — желание да се влезе в Божието царство, въпреки пречките. Божието царство не се приема лекомислено или пасивно. То изисква вяра, решимост и готовност за противопоставяне, дори когато пречките идват от религиозни авторитети.
Сега нека продължим да четем, защото контекстът става още по-ясен.
Веднага след Лука 16:16, Йешуа казва в Лука 16:17:
„По-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне.“
Този стих е изключително силен и ясен — не можем да го пренебрегнем. На гръцки думата за точка е „керайа“, която буквално се отнася до най-малките орнаменти в еврейските букви — фини чертички, които отличават една буква от друга. Йешуа казва, че дори най-дребната частица от Божието слово е вечна и непроменима.
Изразът „небето и земята да преминат“ е идиом, познат в юдейската култура, който означава нещо напълно невъзможно.
С други думи: Божието слово е по-трайно от самото творение.
Обичам да предизвиквам хората с един прост въпрос:
Погледнете нощното небе — звездите там ли са? Земята под краката ви съществува ли?
Ако отговорът е „да“, значи и Божият закон не е изчезнал.
Докато небето и земята стоят, според думите на Йешуа, дори една единствена чертичка от закона няма да отпадне.
Тук възниква голям проблем за тези, които твърдят, че Лука 16:16 отменя закона и пророците. Ако това беше вярно, тогава Лука 16:17 би бил в пряко противоречие. Как е възможно Йешуа в един стих да каже, че законът е премахнат, а в следващия да заяви, че е по-лесно светът да свърши, отколкото една частица от закона да отпадне?
Това би означавало, че Йешуа си противоречи — което е невъзможно, защото Божието слово е едно цяло и не може да бъде разделено. Не можем да избираме само един стих и да игнорираме другия.
Писанията трябва да се четат в хармония, а това означава, че Лука 16:16 не може да отменя закона, защото Лука 16:17 го защитава категорично.
Нека разгледаме още един ключов пасаж, който хвърля светлина върху този стих.
В Матей 11:13 Йешуа казва:
„Защото всички пророци и законът пророкуваха до Йоан.“
Този стих е като ключ, който отключва значението на Лука 16:16. Йешуа не казва, че законът и пророците са спрели да бъдат Божие слово или че са загубили силата си. Той казва, че тяхната основна роля до времето на Йоан е била да пророкуват — тоест да сочат към Месията.
Законът и пророците са били като пътеводна светлина, която води Божия народ към момента, когато Йоан ще се появи и ще посочи Йешуа като Агнеца Божий, както четем в Йоан 1:29.
Например, в Малахия 4:5 пише:
„Ето, Аз ще ви пратя Илия пророка, преди да дойде великият и страшен ден Господен.“
Това е пророчество за Йоан, който идва в духа и силата на Илия, както потвърждава Лука 1:17.
Законът и пророците сочат към Йоан, а Йоан сочи към Йешуа, което прави тяхната пророческа роля ключова за Божия план.
Но защо тогава толкова много хора тълкуват Лука 16:16 като отмяна на закона?
Част от отговора се крие в една тенденция, която наричаме аномизъм — отричане на Божия закон.
Аномистите вярват, че Божиите заповеди са били валидни само за Стария завет и че с идването на Йешуа вече не важат за вярващите. Обаче това разбиране е грешно, защото игнорира контекста и езиковите особености на стиха.
Нека се върнем към думата мехри в Лука 16:16. В българския превод имаме израза „бяха до Йоан“, което може да звучи като нещо свършило. Но думата мехри не означава край или отмяна. Тя просто отбелязва времеви или функционален преход, без да казва, че законът и пророците са престанали да са валидни.
Йешуа говори на фарисеите, които се подиграват на Него, и им напомня, че законът и пророците, които те твърдят, че следват, са посочили Йоан като предвестник на Месията. Те би трябвало да знаят това, защото изучават Писанията, но сърцата им са затворени.
Интересно е да отбележим, че същите хора, които твърдят, че законът е отменен, често се връщат към Тората, когато става дума за определени практики, като десятъка.
Например, в Малахия 3:8 четем: „Ще ограбва ли човек Бога? А вие Ме грабите. Но казвате: В какво Те грабим? В десятъците и в приносите.“
Този стих често се използва, за да насърчи вярващите да дават десятък. Но ако законът е премахнат, защо тогава го цитират?
Това е противоречие, което показва колко избирателно понякога подхождаме към Писанията.
Ако законът важи за десятъка, защо да не важи и за другите Божии принципи в Тората?
Това избирателно отношение към Писанията е проблем, защото показва, че често приемаме Божието слово само когато ни е удобно, вместо да го приемем като цяло.
Нека помислим: ако отхвърляме закона, защото дошъл Йоан Кръстител, както някои тълкуват Лука 16:16, то защо приемаме пророчествата от същите тези писания, които сочат към Месията?
Например, в Исая 7:14 четем: „Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девицата ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Емануил.“
Това е пророчество за Йешуа, което църквата приема като Божие слово.
Ако законът и пророците са отменени, защо тогава цитираме тези стихове?
Това противоречие показва колко непоследователни можем да бъдем, когато не четем Писанията в контекст.
Божието слово не може да бъде разделяно на части, като вземаме само това, което ни харесва, и отхвърляме останалото. То е едно цяло, както сам Йешуа потвърждава в Лука 16:17: „По-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне.“
Нека разгледаме още един пример, който показва, че Божият закон не е загубил своята сила. В Матей 19:17 Йешуа казва на един млад мъж: „Ако искаш да влезеш в живот вечен, пази заповедите.“
Тези думи са изречени след смъртта на Йоан Кръстител. Ако законът беше отменен с идването на Йоан, както някои тълкуват Лука 16:16, защо тогава Йешуа би казал на този човек да пази заповедите? Това би било нелогично.
Още повече, в Матей 5:17–18 Йешуа казва: „Не мислете, че дойдох да разруша закона или пророците; не дойдох да разруша, а да изпълня. Защото истина ви казвам: Докле не преминат небето и земята, нито една йота, нито една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.“
Тези думи са толкова ясни, че не оставят място за съмнение. Йешуа не само потвърждава валидността на закона, но и казва, че Той е дошъл да го изпълни – да покаже пълната му сила и смисъл, като ни учи как да го живеем според Божията воля.
Ако Йешуа е мислел, че законът е отменен, защо би говорил така? Това ясно показва, че законът и пророците остават в сила, а Йешуа ги потвърждава като основа на своето учение.
Сега нека се върнем към фарисеите, към които Йешуа говори в Лука 16. Те се подиграват на Него, както четем в Лука 16:14, защото не приемат нито Неговото учение, нито свидетелството на Йоан.
Но Йешуа им напомня, че законът и пророците, които те изучават, са посочили Йоан, а чрез него и самия Него като Месия.
В Лука 16:18 Той дава конкретен пример за валидността на закона, като казва: „Всеки, който напусне жена си и се ожени за друга, прелюбодейства; и който се ожени за напусната от мъжа си, прелюбодейства.“
Това е директно позоваване на Божия закон за брака, записан в Тората, например във Второзаконие 24:1–4, и показва, че Йешуа го смята за актуален и задължителен.
Ако законът беше отменен, защо Йешуа би го използвал като аргумент в този спор с фарисеите?
Това е още едно доказателство, че Лука 16:16 не може да се тълкува като отмяна на закона.
Нека разгледаме и историческия контекст, за да разберем по-добре защо Йешуа говори така.
В юдаизма от първи век Писанията, наричани „законът и пророците“, били считани за Божие откровение – вечно и неизменно.
Фарисеите, като религиозни лидери, се гордеели със своето усърдно изучаване и спазване на Тората, макар че Йешуа често ги упреквал, че пропускат нейния дух и се съсредоточават върху външни ритуали.
Например, в Матей 23:23 Той казва: „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото давате десятък от копъра, анасона и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона: правосъдието, милостта и вярността.“
Това показва, че Йешуа не отхвърля закона, а го тълкува в цялата му пълнота, като поставя акцент върху сърцето му.
В Лука 16, когато Йешуа говори за закона и пророците, Той предизвиква фарисеите да признаят, че тези Писания сочат към Йоан и към Него самия. Те обаче отказват, защото сърцата им са привързани към властта и традициите, а не към Божията истина.
За да задълбочим анализа, нека разгледаме как другите евангелия потвърждават това разбиране.
Синоптичните евангелия – Матей, Марк и Лука – често представят едни и същи събития и учения от различни ъгли, което ни помага да видим пълната картина.
В Марк 1:14–15 четем, че след като Йоан бил предаден, Йешуа дошъл в Галилея, проповядвайки Божието евангелие, и казал:
„Времето се изпълни, и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в евангелието.“
Тук виждаме, че проповедта на Йешуа продължава мисията на Йоан, но не отменя Писанията, а ги изпълнява. Същото разбиране откриваме и в Йоан 5:46–47, където Йешуа казва на юдеите:
„Ако вярвахте на Мойсей, щяхте да повярвате и на Мене, защото за Мене той писа. Но ако не вярвате на неговите писания, как ще повярвате на Моите думи?“
Това е мощно изявление, което показва, че законът на Мойсей е основа за вярата в Йешуа, а не нещо, което Той отхвърля. Ако законът беше отменен, както някои тълкуват Лука 16:16, защо Йешуа би насочил хората към писанията на Мойсей като свидетелство за Себе Си?
Нека помислим и за по-широкия библейски контекст. В Псалми 119:160 четем:
„Словото Ти е истина от началото, и всяко Твое праведно съждение е вечно.“
Ако Божието слово е вечно, как може Лука 16:16 да го отменя? Това би било в противоречие с цялото Писание.
Също така, в Исая 40:8 се казва:
„Тревата изсъхва, цветът повяхва, но словото на нашия Бог ще пребъде вовеки.“
Тези стихове ни напомнят, че Божието слово, включително законът и пророците, е непреходно и неотменимо. Йешуа, като Божието Слово, станало плът (Йоан 1:14), не може да противоречи на това. Неговото служение е изпълнение на закона и пророците, както Той сам казва в Матей 11:13:
„Защото всички пророци и законът пророкуваха до Йоан.“
Този стих е ключов, защото изяснява, че законът и пророците не са престанали да бъдат Божие слово, а са изпълнили своята пророческа роля, сочейки към Йоан и Йешуа като към централните фигури в Божия план за спасение.
Нека се върнем на думата мехри в Лука 16:16, преведена на български като „до Йоан“. Тази дума често се разбира погрешно като край или отмяна, но в гръцкия език тя означава просто „до определен момент във времето или събитие“, без да предполага, че нещо спира или се отменя.
Йешуа не казва, че законът и пророците са загубили своята сила, а че тяхната роля да подготвят пътя за Месията е достигнала своя връх с идването на Йоан Кръстител. Тази идея е напълно в съответствие с цялото послание на Новия завет.
Например, в Деяния 28:23 четем, че апостол Павел „свидетелстваше за Божието царство, убеждавайки юдеите за Йешуа от Мойсеевия закон и от пророците.“ Ако законът и пророците бяха отменени с идването на Йоан или Йешуа, то защо Павел продължава да ги използва като основа за проповедта си? Това ясно показва, че Писанията остават валидна и неотменена основа за вярата, дори след идването на Месията.
Нека разгледаме ролята на Йоан Кръстител, защото той е ключова фигура в разбирането на Лука 16:16. Йоан е последният пророк от старата епоха, но също така и първият вестител на Божието царство в новото време. В Лука 3:4–6 е записано, че той е „гласът, който вика в пустинята“, изпълнявайки пророчеството от Исая 40:3–5, като подготвя пътя за Господа. Това ясно показва, че Йоан не отменя закона и пророците, а изпълнява тяхното пророческо призвание.
В Лука 7:27 Йешуа казва за Йоан: „Той е, за когото е писано: Ето, Аз изпращам Моя вестител пред Твоето лице, който ще приготви пътя Ти пред Тебе.“ Това е директно цитиране на пророчеството от Малахия 3:1 и допълнително потвърждава ролята на Йоан като последния пророк, който сочи към Месията.
Следователно, Лука 16:16 не говори за премахване или отмяна на закона и пророците, а за това, че тяхната пророческа мисия е достигнала своята кулминация в лицето на Йоан, който изпълнява тяхното предназначение, посочвайки Йешуа като Месия.
За да обобщим, Лука 16:16 не отменя закона и пророците. Този стих подчертава, че тяхната роля да сочат към Месията достига своя връх с идването на Йоан Кръстител, който подготвя пътя за Йешуа. Законът и пророците остават Божие слово — вдъхновено, непоклатимо и полезно за вярващите, както апостол Павел ясно потвърждава в 2 Тимотей 3:16: „Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поучение, за изобличение, за поправяне, за наставление в правдата.“ Тогава Павел говори именно за закона и пророците, защото Новият завет още не е бил записан.
Нека не забравяме, че законът и пророците не са остарели или отхвърлени, а са основата, която води към Месията и Неговото вечно царство. Надявам се, че този анализ помага да разберем Лука 16:16 в неговия истински, пълен контекст.
Ако този анализ ви е бил полезен и искате да продължим заедно да изследваме Божието слово в дълбочина, каня ви да станете членове на нашия YouTube канал. Там ще откриете още вдъхновяващи учения, библейски разяснения и духовни размисли. Абонирайте се, за да не изпускате нито едно ново видео и заедно да растем във вярата!
Следва видео, което разглежда Лука 16:16... КЛИКНИ ТУК...
Няма коментари:
Публикуване на коментар