Аллах е един - АХАД

1. „Ахад“ и неговото значение

В ислямската традиция се твърди, че Аллах е „единствен“ (التوحيد – ат-таухид), но когато разгледаме използваните думи в Корана, възникват сериозни въпроси.

В Сура Ал-Ихлас (112:1) четем:

قُلْ هُوَ ٱللَّهُ أَحَدٌ
„Кажи: Той е Аллах – един (Ахад)“

Арабската дума „Ахад“ (أحد) обаче не означава „абсолютно едно“ (единствен), а „един от“, „някой“, „един измежду“. В арабската граматика „Ахад“ се използва за неопределено единство, а не за абсолютна единственост.

В Сура 4:152, същата дума „Ахад“ е използвана по начин, който показва, че тя не означава „абсолютно едно“, а „един от“:

„На тези, които повярваха в Аллах и в Неговите пратеници, и не отделяха никого (أَحَدًا - Ахадан) измежду тях…“
(Коран 4:152)

Това показва, че думата „Ахад“ в Корана не може да означава „абсолютна единственост“, защото тя означава „един от“ в други контексти.

2. Липсата на думата „Уахид“ в Корана

За да се обозначи абсолютна единственост, арабският език разполага с думата „Уахид“ (واحِدٌ), която означава „едно“ в математически смисъл. Интересното е, че „Уахид“ не се използва в Корана за описание на Аллах.

Ако Аллах е абсолютно „Един“, защо Коранът не използва думата „Уахид“, която би била най-подходяща за тази концепция? Вместо това, Коранът използва „Ахад“, която има неопределено значение.

Това поражда логичен въпрос:
Защо в цялата книга, която претендира да е божествено откровение, не е използвана най-прецизната дума за „абсолютно единство“?

3. Влиянието на юдаизма върху ислямската концепция за Божието единство

Концепцията за единството на Бога в исляма идва от юдаизма. Еврейският термин „Ехад“ (אֶחָד) също не означава „абсолютно едно“, а „съставно единство“. В Битие 2:24 се казва:

„Затова мъжът ще остави баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и те ще бъдат една (אֶחָד – ехад) плът.“

Това ясно показва, че думата „Ехад“ не означава абсолютно число, а съединяване на повече от едно в едно цяло.

Ислямската концепция за единството на Аллах се формира под влиянието на юдеите, както виждаме в хадис от Сунан ан-Насаи (3773):

Един евреин дошъл при Пророка и казал:
„Вие създавате съперници (на Аллах) и свързвате други (с Него). Казвате: „Каквото пожелае Аллах и вие искате“, и казвате: „Кълна се в Кааба.“
Пророкът им заповяда, ако се заклеват, да казват: „Кълна се в Господаря на Кааба“, и да казват: „Каквото пожелае Аллах, а след това – което вие искате.“
(Sunan an-Nasa'i 3773)

От този хадис виждаме, че:

1. Юдеите поправят Мохамед по отношение на монотеизма.
2. Мохамед не знае как правилно да изразява единството на Аллах.
3. Ислямът първоначално включва асоцииране с Аллах (ширк), защото самият Мохамед свързва Кааба с Аллах.

4. Заключение

• Думата „Ахад“ не означава „абсолютно едно“, а „един от“, което означава, че ислямската концепция за Божието единство не е напълно ясна.
• Думата „Уахид“ (абсолютно едно) не се използва в Корана за Аллах, което поставя въпроса защо Коранът не е по-прецизен в този критичен въпрос.
• Юдеите са поправяли Мохамед по въпросите на монотеизма, което показва, че той не е имал завършено знание за тази концепция.
• Ако не бяха юдеите, мюсюлманите днес щяха да продължат да се кълнат в Кааба, което е форма на езичество.

Основен въпрос:

Ако Коранът е съвършеното слово на Аллах, защо той използва двусмислена дума („Ахад“), вместо да използва „Уахид“, която означава абсолютно единство?

При споделяне задължително се посочва източника: www.sunaymadzhurov.com