Крадец на червена дреха - историята на аматьора Мохамед!

Чуват се слухове, че Адем Исуф и Муса Уручов съхранявали тази червена свещена реликва в джамията в Гоце Делчев. За сега властите в България мълчат по въпроса...

Сура Бакара е най-дългата сура в Корана, но малко хора знаят за реалната причина зад името ѝ. Историята в нея е представена като божествено откровение, но при по-внимателно разглеждане става ясно, че тя е просто една от многото фолклорни легенди, вплетени в кораничния текст.

Според разказа, евреите били изправени пред загадъчно убийство. Без да знаят кой е убиецът, те отишли при Моисей (наричан в Корана Муса) и поискали от него да ги напътства. Вместо да им даде конкретен отговор, Аллах му заповядал да каже на хората да заколят крава, а после да ударят мъртвото тяло с къс от нея, за да го съживят и да научат истината.

Коранът представя тази сцена така:
„Наистина Аллах ви заповядва да принесете в жертва крава“; казаха: „Присмивате ли ни се?“ (Сура ал-Бакара, ая 67)

Но евреите не били доволни и продължили да задават въпроси:

Каква трябва да бъде кравата?
Какъв цвят да има?
Колко да е стара?

След множество уточнения, най-накрая намерили точната крава, която била собственост на сираче. След като отказали да приемат по-лесен вариант, били принудени да я купят на изключително висока цена – злато, равняващо се на теглото ѝ. В крайна сметка заклали кравата, ударили с нейното месо мъртвеца и той се съживил, за да посочи убиеца, след което отново умрял.

Тази история поражда редица въпроси:

Ако Аллах може да възкресява мъртвите, защо просто не каза кой е убиецът?
Защо бе нужно цялото това разтакаване и безсмислени детайли?
Как може един убит човек да възкръсне, да каже кой е убиецът и след това просто да умре отново?

Разминаване с други случаи на правосъдие в Корана
Когато самият Мохамед бил обвинен в кражба на червено кадифено бельо, Аллах не поискал доказателства или свидетели. Вместо това бил „низпослан“ стих, който казвал просто: „Пророкът не е крадец“. Но защо тогава Аллах не направи същото и за убиеца в историята за кравата? Защо в единия случай се прибягва до чудо, а в другия – само до голи твърдения?

Историята на откраднатата червена дреха и неяснотата на Аллах

Както видяхме, когато евреите се усъмнили кой е убил един от тях, Аллах заповядал на Муса да заколят жълта крава, а парче от месото ѝ възкресило убития, за да разкрие убиеца. Аллах тук се представя като способен да разкрива престъпления.

Обаче, когато Мохамед – най-великият пророк според исляма – е обвинен от собствените си сподвижници в кражба на червена копринена дреха, Аллах не разкрива истинския крадец. Вместо това, слизат думи в корана, които единствено казват, че Мохамед не е виновен, но не посочват кой е истинският крадец.

Това поражда следните въпроси:

Защо Аллах не изчисти напълно името на най-великия пророк, като просто разкрие кой е истинският виновник?
Ако Аллах е всезнаещ, защо не беше дадено чудо, което да изясни случая, както при историята с мъртвия евреин?
Ако Мохамед беше наистина честен и праведен, защо именно той беше обвинен, а не някой друг?
Защо най-близките му хора, които са били с него на джихад и са делили плячката, са имали основание да го подозират в измама?
Ако в последния съд всеки ще носи каквото е откраднал, означава ли това, че Мохамед ще възкръсне с червената копринена дреха на врата си?

Стихът в Корана по този случай гласи:

„И не подобава на пророк да измени (да краде). А който измени, в Деня на възкресението ще дойде с онова, с което е изменил.“ (Сура 3:161)

Това е най-странното възможно оправдание! Вместо да покаже кой е крадецът, Аллах просто ни уверява, че не е Мохамед. Но ако този принцип важи за всички, означава ли това, че обвиненият крадец във всеки случай просто може да каже: „Аллах знае, че не съм аз!“ и случаят ще бъде приключен?

Пророк, защитен от собствения си стих?

Възниква друг въпрос – кой всъщност е измислил този стих? Тъй като мюсюлманите смятат, че Корана е слово на Аллах, но всеки път, когато Мохамед изпада в неловка ситуация, излиза „небесно откровение“, което го оправдава, човек започва да се чуди – а какво, ако самият той е измислял тези стихове, за да се защити?

Ако в съда някой бъде обвинен в кражба и той просто каже: „Не съм аз, Аллах ми каза така“, дали това би било достатъчно доказателство за оправдание? В Корана няма никакви допълнителни доказателства за невинността на Мохамед, няма никакво чудо, няма никакво истинско изчистване на името му, няма разкритие на виновника – само думи, че той не е виновен.

Иронично, този, който говори в първо лице в Корана, е Аллах, но думите му звучат точно като на някой, който се опитва да се измъкне от неудобна ситуация.

Когато Аллах разкрива престъпление чрез жълтата крава в историята на евреите, той прави това с конкретни действия – заколването на кравата води до възкресението на убития, който разкрива убиеца. Но когато самият Мохамед е обвинен в кражба, вместо да се случи нещо подобно, получаваме само общо оправдание в Корана, което не разкрива истинския виновник.

Ако Аллах е всезнаещ, защо не направи същото като в историята за евреите? Защо не даде знак кой е истинският крадец? Вместо това, ситуацията прилича на следното:

Мохамед е обвинен в кражба на червена дреха.
Аллах не разкрива кой всъщност я е откраднал.
Вместо да даде доказателства, Аллах просто казва: "Не е Мохамед".
Мюсюлманите трябва сляпо да вярват в тази версия.

Още едно доказателство за това, че Аллах не е всезнаещ ли?
Ако дори Аллах не знае кой е истинският крадец, тогава или той не е всезнаещ, или Мохамед сам е измислил този стих, за да избегне обвиненията.

Двойният стандарт в Корана

В случая с евреите – Аллах заповядва заколване на крава, за да възкреси жертвата и да разкрие истината.
В случая с Мохамед – Аллах само казва „не е той“ и не посочва истинския виновник.

Но как може този сценарий да се приеме за „съвършено правосъдие“? Нима няма значение истината, стига само Мохамед да остане оправдан?

Извод: Защо обкръжението на Мохамед го подозира?

Друг сериозен проблем е фактът, че не враговете, а неговите собствени последователи го обвиняват. Тези хора са убивали, плячкосвали и се борили за него, но дори те не са били убедени в честността му. Ако те са подозирали, че той може да е откраднал дрехата, тогава защо ние днес трябва да бъдем по-доверчиви от тях?

Ако в Съдния ден всеки ще носи на гърба си това, което е откраднал…

Аят 3:161 казва:

„А който измени, в Деня на възкресението ще дойде с онова, с което е изменил.“

Това означава, че всеки крадец ще носи на гърба си откраднатата вещ в Съдния ден. Следователно, ще видим ли Мохамед с червена дреха на гърба си в Деня на възкресението?

В Корана (3:161) четем:

„И не подобава на пророк да измени. А който измени, в Деня на възкресението ще дойде с онова, с което е изменил.“

Този стих не казва „Мохамед не е крадец“, а само че на пророк не му подобава да краде. Това не доказва нищо, а само утвърждава обща представа. Ако в даден съдебен процес някой бъде обвинен в кражба, но вместо доказателства съдията каже „Този човек не би трябвало да бъде крадец“, това ли ще означава, че той не е виновен?

Аллах не казва кой е истинският крадец

Най-смущаващият момент в този случай е, че Аллах, който знае всичко, не посочва кой е истинският крадец. Вярващите в Мохамед вече са разпространили слух, че той е виновен, което означава, че има реално съмнение в неговата честност. Ако Аллах искаше да защити истинския невинен човек, не трябваше ли просто да посочи истинския виновник?

Дали Мохамед наистина е бил безупречен?

Защо тогава най-добрият човек, „пример за подражание“, е обвинен от собствените си последователи в нещо толкова ниско като кражба? Ако той беше абсолютно честен, защо някой изобщо би помислил такова нещо за него?

Нека сравним с други пророци.

Моисей е обвинен от евреите, че има подут тестис (според хадисите), но Аллах „го оневинява“ чрез бягащ камък, който краде дрехите му.
Мохамед е обвинен в кражба на червено кадифе и Аллах не разкрива кой е истинският крадец, а само казва, че не е той.

Защо не беше извършено чудо, за да се разкрие истината?

Аллах разкрива убиец чрез кравата в Бакарa (2:72-73). Но когато става въпрос за най-великия пророк, не се дава никакво доказателство.

Това означава, че:

Аллах не знае кой е крадецът.
Аллах знае, но не иска да разкрие истината.
Мохамед измисля този стих, за да избегне обвинението.

Какво се случва в Съдния ден?

Ако приемем, че аят 3:161 е истина, то в Деня на възкресението всеки ще дойде със своето престъпление. Това означава, че:

Ако някой е крадец, ще носи на гърба си това, което е откраднал.
Ако Мохамед наистина е откраднал червената дреха, в Съдния ден той ще бъде видян с нея на гърба си.

Ако Аллах беше всезнаещ, той би трябвало да разкрие истинския крадец. Вместо това, имаме стих в Корана, който просто казва, че „пророк не може да бъде крадец“ (3:161). Това не е доказателство за невинността на Мохамед. Къде е истинският виновник?

Какво казват хадисите за червеното кадифе?

Според хадисите, Мохамед е погребан, завит с червено кадифе:

„Ибн Абас разказва: „Червена кадифена кърпа беше поставена в гроба на Пророка.“
Jami` at-Tirmidhi 1048
🔗 Sunnah.com/tirmidhi:1048

Това поражда няколко логични въпроса:

Ако червеното кадифе е било обект на кражба, как така в крайна сметка се озовава при Мохамед?
Защо точно червено кадифе? Ако това е просто случайност, защо Аллах не посочва, че има някакво съвпадение?
Когато Аллах казва „не е Мохамед“, защо не казва „кой е“?
- В случай, че истинският крадец не бъде разкрит, най-вероятното обяснение е, че обвинението е било вярно.

Какво казва Ибн Касир?

Според тълкувателя Ибн Касир, този стих е разкрит след като започнал слух, че Мохамед е откраднал червено кадифе. Но ако обвинението не е вярно, защо тогава Аллах трябва да изпраща стих, който да го отхвърли? Не трябва ли хората сами да се убедят в невинността му?

Ибн Касир не дава никакви конкретни доказателства, че Мохамед не е виновен. Единственото „доказателство“ е Коранът, който сам по себе си няма как да бъде използван като безпристрастен свидетел.

“Стихът "И никой пророк не може (никога) да бъде фалшив на доверието си" е разкрит за червено кадифе. Когато в деня на Бадр се установи, че то липсва, някои хора казаха; Може би Пратеникът на Аллах (ﷺ) го е взел. Затова Аллах, Всевишният, низпосла "И никой пророк не би могъл (никога) да излъже доверието си" в края на стиха.”
Sunan Abi Dawud 3971
🔗 Източник

Това води до няколко въпроса:

Защо сахабетата са имали основание да подозират самия Мохамед?
Ако Аллах е знаел кой е истинският крадец, защо не го назовава директно?
Защо Аллах не използва същия метод като при историята с жълтата крава – например, да накара откраднатата дреха да „проговори“ или да се разкрие по чудотворен начин?
Ако този стих е изпратен като защита за Мохамед, а не за истинско разрешаване на случая, то тогава каква е стойността на подобни откровения?

Ако Мохамед наистина е невинен, защо се налага този стих?

Ако Мохамед не беше обвинен, този стих никога нямаше да бъде разкрит. Това означава, че дори сподвижниците му са имали основателни съмнения. Ако самите първи мюсюлмани се съмняват в Мохамед, защо трябва да вярваме сляпо днес?

В този случай виждаме основен проблем в начина, по който Коранът и хадисите представят Мохамед. Когато евреите се усъмняват в убиеца на богаташа, Аллах предлага свръхестествено решение – да се заколи крава и мъртвецът да оживее, за да разкрие престъпника. Но когато Мохамед е обвинен в кражба, Аллах не прави абсолютно нищо освен да заяви, че Мохамед не може да бъде крадец.

„И не подобава на пророк да измени. А който измени, в Деня на възкресението ще дойде с онова, с което е изменил. После на всякой ще му се изплати каквото е придобил. И те не ще бъдат угнетени.“
(Сура 3:161)

Защо Аллах не решава случая като при жълтата крава?

Защо не направи така, че червеното кадифе да се появи пред всички, за да знаят кой е истинският крадец?
Защо не оживи някой свидетел, който да разкрие кражбата?
Защо Аллах просто заявява „не е Мохамед“, но не разкрива истинския виновник?

Ако Коранът беше изпратен за да докаже истината, защо този случай остава неразрешен?

Как мюсюлманите защитават този случай?

Обикновено мюсюлманите казват:

„Няма доказателства, че Мохамед е откраднал кадифето“
- Това е аргумент, който няма никаква стойност. Въпросът е защо обвинението изобщо се появява?
„Коранът казва, че Мохамед не може да краде, значи не е той“
- Но ако Коранът е написан от самия Мохамед, това доказва точно обратното – че е използвал книгата, за да се защити.

Как този случай разкрива проблеми в Корана?

Аллах не разкрива истината, когато става въпрос за Мохамед, но разкрива убийци, използвайки магически крави.
Самите сподвижници на Мохамед го подозират, което означава, че не са го смятали за напълно надежден.
Аллах използва коранични стихове, за да защитава един човек, вместо да даде реално доказателство.

Този случай оставя въпрос без отговор: ако Коранът е истината, защо не намираме никакви доказателства, че Мохамед е невинен?

Въпросите, на които ислямът няма отговор

След всичко изложено досега, остават ключови въпроси, които ислямът не може да отговори:

1. Ако Аллах знае всичко, защо не разкри кой е истинският крадец?

В Корана виждаме, че когато евреите имат мистериозно убийство, Аллах веднага разкрива престъпника чрез мъртвец, който оживява. Но когато самият Мохамед е обвинен в кражба, Аллах просто казва „не е той“, без никакви доказателства.

Ако Аллах е всемогъщ, защо не използва своята сила, за да докаже невинността на „най-великия пророк“?
(Сура 3:161)

2. Защо именно Мохамед е бил заподозрян?

В исляма Мохамед е представен като най-надеждният човек, най-добрият пример за човечеството.
Тогава защо точно той е обвинен в кражба?
Ако сподвижниците му са имали и най-малкото съмнение в него, това означава, че те не са го виждали като морален авторитет.

Ако дори неговите най-близки хора са се съмнявали в него, защо ние трябва да вярваме без въпроси?

3. Защо Коранът защитава Мохамед, но не и другите?

Ако Коранът е книга от Бога за всички хора, защо има стихове, които съществуват единствено, за да защитават Мохамед?
В Библията дори Давид и Соломон са изобличени за греховете си.
- Но в Корана няма никаква критика към Мохамед – всеки път, когато той е обвинен в нещо, веднага „слиза“ аят, който го оневинява.

Ако Коранът беше от Бога, нямаше ли да съдържа универсални истини, а не лични оправдания?

4. Защо червеното кадифе се появява на тялото на Мохамед след смъртта му?

Според хадисите, когато Мохамед умира, тялото му е покрито с червено кадифено платно.

Jami` at-Tirmidhi 1048
„Ибн Абас разказва: „Червена кадифена кърпа беше поставена в гроба на Пророка.“

Възможно ли е това да е същото червено кадифе, което някога е било откраднато?
Ако не е – къде е изчезнало откраднатото червено кадифе?
И защо Аллах никога не казва кой го е откраднал?

5. Защо Аллах не даде логично решение на проблема?

Ако Аллах има силата да възкресява мъртви, защо не показа истината за червеното кадифе?
Ако Аллах има силата да изпраща ангели, защо не изпрати ангел да докаже кой е крадецът?

6. Защо Аллах не предотврати това обвинение срещу най-важния си пророк?

Ако Мохамед е най-важният човек в историята на човечеството, защо Аллах допусна именно той да бъде обвинен в нещо толкова унизително и абсурдно?

Мюсюлманите казват, че не трябва да се съмняваме в Мохамед. Но тогава защо неговите собствени последователи са се съмнявали в него?

7. Ако днес някой бъде обвинен в кражба и просто каже „Аллах каза, че не съм аз“ – ще му повярвате?

Ако някой утре бъде обвинен в престъпление и той напише в книга, че е невинен, защото Бог му е казал това, ще го приемете ли за истина?

Защо тогава приемате, че Коранът оневинява Мохамед само защото самият Коран го казва?

8. Защо в Корана има стихове, които решават лични проблеми на Мохамед?

Аллах разкрива „важни“ теми като:
- Кого Мохамед може да ожени.
- Защо Мохамед може да спи със съпругата на сина си (Зайнаб).
- Какво трябва да прави Мохамед в конфликтите с жените си.
- Как жените на Мохамед трябва да се държат.
- Как Мохамед не е крадец.

Това ли е вечният, божествен Коран – или личен дневник на един човек?

Заключение: Какво разкрива този случай за исляма?

✅ Показва, че Коранът не дава истински доказателства – само твърдения.
✅ Разкрива, че дори самите мюсюлмани са се съмнявали в Мохамед.
✅ Доказва, че Коранът съдържа лични оправдания за Мохамед, а не универсални истини.
✅ Изобличава, че Аллах се намесва само когато е в полза на Мохамед, но не и когато трябва да разкрие истинския крадец.
✅ Разкрива, че Мохамед е използвал Корана, за да изчисти името си.

Как можем да вярваме, че Коранът е божествена книга, когато виждаме, че той обслужва личните нужди на един човек?

(Всички статии или откъси от тях се споделят с изричното посочване на www.sunaymadzhurov.com)

Записките на Сунай Маджуров