Предопределение / Съдба / Аллах

Човек не е религията си

Ако напълните вода в различни чаши, какво ще видите? Само външната форма. Но за да разберете какво има вътре, трябва да направите тест.

По същия начин не бива да смесваме личността на даден човек с религиозната му идеология. Има огромна разлика между мюсюлманите като хора и исляма като система от вярвания. Човек може да бъде милосърден и да обича мира, но ако следва доктрина, която насърчава насилие, това не означава, че самата доктрина се е променила.

Ислямът и насилието – религиозно предписание или интерпретация?

Често се твърди, че насилието, което виждаме от радикални ислямски групировки като „Ислямска държава“ или ХАМАС, е просто „изопачаване“ на исляма. Ако това беше вярно, защо тогава самите ислямски текстове предоставят оправдание за насилие?

Когато терористи убиват хора, те не казват: „Аз реших да го направя“, а „Не аз го убих, Аллах го уби“. Това не е случайно – фразата е буквален цитат от Корана:

„Не вие ги убихте, а Аллах ги уби“ (Коран 8:17).

 

Ако насилието беше само интерпретация, защо тогава самият текст на Корана предоставя такива твърдения?

Когато някой твърди, че „истинският ислям е миролюбив“, той трябва да докаже къде в Корана има категорична забрана за насилие. Такава липсва.

Проблемът с това твърдение е, че създава илюзорно разделение между „радикален“ и „умерен“ ислям. Всъщност няма два исляма – един радикален и един умерен. Това, което се нарича „умерен ислям“, е просто средата, в която се развива радикалният. Тероризмът е змията, а „умереният ислям“ е тревата, в която тя се крие.

Митът за предопределението – спорът между Адам и Моисей

Ислямската теология приема предопределението (кадар) като неотменим принцип. В хадисите дори намираме разказ, в който Адам и Моисей спорят по този въпрос:

„Разказва Абу Хурайра: Пратеникът на Аллах (ﷺ) каза: „Адам и Мойсей се срещнаха и Моисей каза на Адам: „Ти си този, който направи хората нещастни и ги изхвърли от Рая.“ Адам му каза: „Ти си този, когото Аллах избра за Своето послание и когото избра за Себе Си и на когото разкри Тората.“ Моисей каза: „Да.“ Адам каза: „Намери ли това, написано в съдбата ми преди моето сътворение?“. Моисей каза: „Да.“ Така Адам надви Моисей с този аргумент“ (Sahih al-Bukhari 4736)【🔗Sunnah.com】.

Проблемът с този разказ не е само в теологичната идея за предопределението, а и в очевидния анахронизъм. Как е възможно Адам и Моисей да водят диалог, при положение че между тях има хиляди години разлика?

Това показва неразбиране на историята от страна на Мохамед.

Но това не е единственото анахронично твърдение в исляма. В Корана Мария, майката на Йешуа, е наречена „сестра на Аарон“ (Коран 19:28). Това показва, че Мохамед е смесил две различни личности – Мириам, сестрата на Моисей, и Мария, майката на Йешуа.

Ако вярата в предопределението е обоснована с разказ, който съдържа исторически грешки, как може тази доктрина да бъде защитавана като истинна?

Знае ли Аллах бъдещето или не?

Една от най-големите логически несъответствия в исляма е отношението към знанието на Аллах. От една страна, ислямската доктрина твърди, че той знае всичко – минало, настояще и бъдеще. От друга страна, в Корана многократно се срещат изрази като „може би“ и „ако пожелае“:

„Може би Аллах ще ограничи силата на неверниците.“ (Коран 4:84).

„Може би твоят Господ ще премахне от теб твоите прегрешения.“ (Коран 66:8).

 

Ако предопределението означава, че всичко вече е решено, защо Аллах не говори със сигурност?

Още по-фрапираща е разликата между различните описания на сътворението. В един стих се казва, че светът е създаден за шест дни (Коран 7:54), в друг – за осем (Коран 41:9-12).

Как може Бог, който уж знае всичко, да греши в собственото си Откровение?

Заключение

Ислямската концепция за предопределението е дълбоко противоречива. От една страна, се твърди, че всичко е предопределено от Аллах. От друга, ислямските текстове са пълни със съмнения и несигурност.

Ако Аллах знае бъдещето, защо самият Коран съдържа неясни изрази като „може би“? Ако хората нямат свободна воля, защо ги наказва за нещо, което е предопределил?

Тези въпроси остават без отговор.

Ако приемем предопределението като факт, тогава се изправяме пред невъзможен парадокс – Аллах наказва хора за действия, които сам е определил да извършат. Това означава, че човекът не е отговорен за делата си, но въпреки това бива съден.

Ако обаче кажем, че хората имат свободна воля, тогава ислямската доктрина за предопределението рухва.

И в двата случая ислямската теология не може да даде логическо обяснение, което да избегне тези противоречия.

В крайна сметка, вярата в предопределението не е само философски въпрос – тя определя цялостната концепция за морал, отговорност и справедливост. Ако един Бог е несправедлив, може ли да бъде достоен за поклонение?

(Всички статии или откъси от тях се споделят с изричното посочване на www.sunaymadzhurov.com)