16 привилегии на Мохамед!

Култовете съществуват от дълбока древност и имат няколко неизменни характеристики, които се проявяват в различни общества и исторически периоди. В основата на всеки култ стои лидер, който установява контрол над своите последователи, използвайки религиозни или мистични догми като средство за манипулация. Сред основните привилегии, които тези водачи си осигуряват, се открояват три ключови сфери – финансови облаги, сексуални привилегии и абсолютна власт над последователите.

Историята показва, че култовите лидери често претендират за божествено откровение, което дава на техните действия легитимност и поставя подчинените в състояние на сляпо подчинение. В много случаи тези лидери изискват безусловна вярност и материални приноси, като обикновено това включва контрол над финансите, собствеността и дори семейния живот на последователите. Освен това, те използват религиозните си претенции, за да оправдаят специални сексуални права, включително полигамия, достъп до непълнолетни партньори и привилегията да притежават жени като наложници.

Подобни практики не са изолирани до една религия или исторически период. Примери за тях могат да се открият при различни духовни движения и религиозни водачи, които претендират за специален статут и божествена защита. В исляма тези мотиви са особено ясно изразени в личния живот на Мохамед, който според ислямските източници е получил множество привилегии, различни от обикновените вярващи.

Привилегиите на Мохамед според ислямските източници

Според ислямските текстове, Мохамед не само е бил пророк, но и е имал специален статус, който му е позволявал да живее според различни правила от останалите мюсюлмани. В коментара на ал-Куртуби върху сура 33:50 са изброени 16 привилегии, които Аллах е дал на Мохамед, давайки му особени предимства по отношение на богатството, брака, социалния и религиозния му статус. Тези привилегии включват:

1. Правото да присвоява плячката от военни набези – Според ислямските текстове, пророкът имал специално право да разпределя плячката, като взима 20% от нея (ал-Хумс). Това се намира в Корана (8:41) и е потвърдено от ислямските учени.
2. Специално право върху жените – На Мохамед му е било позволено да има повече от четири жени, докато за обикновените мюсюлмани границата е поставена на четири съпруги (сура 4:3). В допълнение, той е имал право да се жени за жени, които сами му се предложат (сура 33:50), което е безпрецедентно за останалите мюсюлмани.
3. Правото да отменя клетви към съпругите си – Според сура 66:2, Мохамед можел да отменя собствените си клетви, включително и тези, свързани със семейни отношения. Това е ясно от хадисите и интерпретациите на ал-Куртуби.
4. Правото да се жени без зестра – Докато за обикновените вярващи женитбата изисква зестра (махр), Мохамед имал право да се жени без такава.
5. Развод и женитба със съпруги на други мъже – В сура 33:37 се споменава случай, при който Аллах уж заповядва на Зейд, осиновения син на Мохамед, да се разведе със съпругата си Зейнаб, за да може пророкът да се ожени за нея. Това поражда въпроси относно моралния характер на тази „божествена“ заповед.
6. Освобождаване на пленници и брак с тях – Сафия бинт Хуяй, пленена след битката при Хайбар, е освободена и направена съпруга на Мохамед, като освобождаването й е прието като нейна зестра.
7. Влизане в Мека без ритуално пречистване – Докато обикновените мюсюлмани трябва да се подлагат на ритуално пречистване, за да влязат в светия град, Мохамед имал правото да влезе без него.
8. Продължаване на брачните му връзки след смъртта му – В ислямските източници е отбелязано, че вдовиците на Мохамед не е можело да се омъжват след смъртта му, тъй като той остава техен съпруг дори в отвъдния живот.
9. Правото да притежава жени-робини като наложници – Коранът (33:50) потвърждава, че той може да има сексуални отношения с жени, взети като военни пленници, без да се налага брак с тях.
10. Правото да отнема жени на други мъже – Ако Мохамед погледне жена и я пожелае, съпругът й е длъжен да се разведе с нея, за да може тя да стане негова съпруга (коментар на ал-Куртуби).

Заключение

Преглеждайки тези привилегии, става ясно, че те не представляват универсални религиозни принципи, а по-скоро лични ползи за един човек, обявен за пророк. Подобни особености могат да бъдат забелязани и при други култови лидери, които си осигуряват специални права над своите последователи.

Историческите доказателства показват, че тези „божествени заповеди“ са често свързани с личните желания на лидера, а не с някаква висша морална истина. В този смисъл, ислямските текстове, разгледани в техния контекст, показват структура, която обслужва пряко интересите на Мохамед, давайки му контрол над последователите му и особени предимства в социалния, финансовия и личния му живот.

Ако анализираме тези факти без предразсъдъци, можем ясно да видим паралелите между исляма и други култове, където лидерът винаги се оказва този, който извлича най-големите ползи. Тези въпроси следва да бъдат обект на сериозно разглеждане и дискусия, за да се осветли истинската същност на религиозните претенции и тяхната роля в манипулацията на вярващите.

(Всички статии или откъси от тях се споделят с изричното посочване на www.sunaymadzhurov.com)