Това е една от най-забележителните истории. Това е онзи човек в Писанията, който не се прояви със своето богатство, въпреки че беше богат. Той не се прояви с характер, когато беше здрав, а когато беше болен. Йов живееше в земята Уз. Той беше праведен и непорочен. Йов беше одобрен от Бога. Това беше щастлив човек, който, заедно със своите седем сина и три дъщери, живееше по начин, който беше забележим не само за земните жители, но и за небесните. В началото на неговата история четем за неговите деца, камили, добитък и богатство, но нямаме никаква информация за неговата жена. Нищо!
Бог обаче беше епископ, който наблюдаваше живота на Йов. Той беше пастир на неговата душа. Тя беше най-важното нещо за Бога. Всичко друго беше заменимо и погубваемо, но душата на Йов беше съкровището, което Бог пазеше. Едва ли съвременната църква е толкова загрижена за душите ни. Живеем във времена, в които благословенията са по-важни от вечните съдбини. По лицето на земята е пълно с проповедници, които са готови да ви покажат как можете да бъдете благословен, изцелен или щастлив. Историята на Йов е толкова изобличаваща нашата материална зависимост, че някои проповедници дори отричат съществуването на Йов. Те го смятат за приказка — за измислица.
Йов обаче беше реален. Реални бяха и неговите дела. Той живееше около дните на Авраам, когато всички бащи бяха и свещеници, които редовно принасяха жертви за целия си дом. Това правеше и Йов. И жертвите на Йов достигаха до Бога. Но не само жертвите на Йов достигнаха до Бога — до Бога достигна и обвинителят. Дяволът! Когато той се появи, животът на Йов започна да се срутва.
Животът на Йов беше предвидим и подреден, докато не се появи голямата трагедия.
Често като проповедник, на мен ми се налага да съветвам и утешавам хора, които преминават през трудни моменти. Признавам си, това е трудна задача. Как можете да утешите хората, когато те са в дъното на своята мъка? Спомняте ли си срутването на кулите-близнаци в Америка? Как бихте утешили майка, чиито син се е хвърлил от високата сграда, за да не бъде погълнат от огньовете? Как бихте утешили баща, който стои над погребаната си дъщеря, блъсната от пиян шофьор? Наскоро разговарях с майка, която има син аутист. Скръбта й беше неописуема.
Дори и да утешите всички тези хора, които са сринати, вие се връщате към вашия подреден живот, но те остават сред руините на своята печал. Те страдат дълбоко. Не можете да ги утешите със стихове и с думите: „Бог е с теб!“
След подобно “торнадо” хората губят смисъла, а думите са просто ветрове, които веят в периферията на тяхната разруха. Те потъват в дълбоките води на тъгата и си задават куп въпроси. Как заслужих всичко това? Нима нямах вяра, колкото останалите хора в църквата? Какъв грях съм извършил, за да попадна в окото на бурята?
Когато останалите вярващи срещат такива ударени хора, те ги обсипват със стихове. Сякаш е погрешно да страдат. Сякаш не трябва да се ядосват — сякаш те са роботи. Много често ние се оказваме нечувствителни към тези наранени вярващи. Ние искаме от тях да повтарят думи, да изповядват с устата си, че нямат болка. Искаме от тях да се държат неестествено и да се смеят, но оставаме слепи за вътрешната им борба — борбата с Бога. Къде беше Бог? Защо Бог позволи баща ми да страда и умре от левкемия? Това ли е Неговата любов към мен?
Ще се опитам да ви предам посланието на книгата Йов. Ще се опитам да дам отговори на най-трудните въпроси, свързани с човешката душа, но се страхувам, че моето послание няма да се хареса на голяма част от църквата.
За начало нека да кажа, че е едно е да четеш Йов като човек, който се опитва да разбере Йов, друго е да четеш Йов като човек в състоянието на Йов!
Нека повторя: едно е да четеш Йов като човек, който се опитва да разбере Йов, друго е да четеш Йов като човек в състоянието на Йов!
Неговите приятели също го утешаваха. Те бяха чули за голямата беда на Йов и бяха пропътували дълги разстояния на гърба на своите камили, за да го утешават. Йов стоеше в средата на огнище. Той беше запалил голям огън и изчакваше дървата да изгорят и да остане само жарта. Когато дървата изгоряха, Йов изливаше вар върху жарта и се търкаляше върху топлата жар, за да обгори разпадащата му се кожа. Кожата му сърбеше непрекъснато. Той счупваше глинен съд и след това с парче от съда чешеше раните си. Нямаше почивка. Събуждаше се през нощта и правеше същото. През деня отново. Вече не му беше ясно дали е ден или нощ. Всичко болеше и сърбеше! Но повече от всичко, Йов се измъчваше за загубените си деца. Отвън болка — отвътре болка!
Неговите приятели пристигнаха и когато видяха Йов, те онемяха. Не можеха дори да коментират състоянието му. Мълчаха! Не поглеждаха един към друг. Състоянието на Йов припомняше адските огньове. Сякаш Йов жив беше слязал в Шеол и страдаше за своите грехове. Но това бяха мъдри мъже. Разбираха, че не може вечно да мълчат. Въпреки че Йов изглеждаше като мъртъв, те знаеха, че в това унищожено тяло се намираше една страдаща душа.
Обикновено ние четем първите две глави и последната глава на Йов. Разказваме цялата му история за около пет минути, но скръбта на Йов не беше пет минути, дори не беше пет часа — той беше в това състояние цели девет месеца.
За съжаление обаче едно е да си мъдър извън огнището, в което се въргаляше Йов, друго е да си мъдър, докато се търкаляш върху жарта.
Често, когато видим човек, попаднал на такава свирепа буря, ние го считаме за отхвърлен от Бога. Смятаме го за човек под проклятие. Тогава църквата се оказва в мястото на тримата приятели на Йов. Ние нито разбираме тези хора, нито сме готови да им състрадаваме.
Това прилича на семейство, което се събужда една сутрин и решава да пропътува с техния автомобил разстоянието от Ерусалим до Ерихон. Бащата е зад волана, жена му е седнала до него, а двете му деца са седнали на задната седалка. Внезапно мъжът губи контрол над автомобила. След поредица от опити да овладее колата, се случва най-трагичното — автомобилът се преобръща и настава пълна тишина. Никой в колата не помръдва. Всеки развод е подобна катастрофа. Никога няма само един виновен в един развод. Винаги са двамата. Но крайната отговорност е винаги на мъжа. Павел казва, че Ева съгреши хронологически първа, но смъртта дойде чрез Адам. Защото цялата отговорност беше поставена върху мъжа и няма нищо срамно мъжете да си признаят за провалите.
Но какво се случва, когато станем свидетели на преобърнат автомобил на пътя от Ерусалим до Ерихон?
Как бихте постъпили, ако станете свидетели на подобна катастрофа? Първата кола, която се появи на мястото на катастрофата, спря и от нея излезе вярващ с правилника за движение в ръка. Той видя преобърната кола, видя и всички окървавени пътници. И се обърна към мъжа и бащата на това семейство и извика с наставнически тон: „Човеко, не видя ли знака преди сто метра? Не видя ли, че скоростта трябваше да бъде 60 км в час?“
„Ти наруши правилника.“ След тези думи свидетелят се качи на автомобила си, цъкайки с език, и се чудеше как има толкова недобросъвестни шофьори. Той напусна мястото на катастрофата. На какво ви прилича това?
Това прилича на вярващ, който става свидетел на развод и когато разбере за трагедията и бедствията на това семейство, вместо да се притече на помощ и да се опита да извади семейството от автомобила или да звънне на 112 за бърза помощ, той застава на амвона и започва да цитира стихове, като този, в който се казва, че Бог мрази развода. Колко трябва да сме ослепели, за да останем безчувствени за душите в преобърнатия автомобил, а толкова загрижени за правилника за движение? Правилникът за движение ли е написан за душите, или душите са за правилника за движение?
Цитирайки стиховете, забравяме за духа на тези стихове. Това са замръзнали стихове, които вадим от фризера, само за да доубиваме хората, които минават през кризи. Да, Бог мрази развода, но не мрази разведените. Нима разведените трябва да останат в преобърнатия автомобил? Да, нека го повторя — Бог мрази развода, защото разводът е катастрофа и бедствие. Разводът разрушава всички в едно семейство. Разводът е рана. Но нима Бог, който мрази развода, ще остави катастрофиралото семейство? Нима ще зареже душите им? Ето как с времето, потънали сред купчина стихове, спираме да състрадаваме за душите на хората.
Приятелите на Йов не се различаваха много от проповедниците на 21-и век.
Всъщност те не се различават с нищо и от фарисейските школи. Една от популярните школи по времето на втория храм е била школата на Шамай. Другата популярна школа в Израел е била школата на Хилел. Хилел е бил дядо на Гамалиил, при когото се е поучавал Павел. За разлика от Хилел, Шамай е бил ултра ортодоксален в много отношения. Много малко християни знаят, че в школата на Шамай е можело да постъпват и хора с недъзи. Здравите ученици на Шамай били навсякъде около него. Те го следвали по улиците и сядали до него, когато поучава, но тези, които са имали недъзи, не били допускани до самия Шамай. Слепите, куците, глухите и немите били част от школата, но не били допускани на публични изяви. Техните недъзи били признак на отхвърляне от Бог. Учителите не искали народът да смята, че в тяхната школа има отхвърлени хора от Бог. За това поставяли такива хора с недъзи на специални места, където да просят и с това да допринасят за школата. Те служели като събирачи на средства за школата. Един такъв ученик на Шамай бил Вартимей. Вартимей не е името на този сляп човек. Вартимей означава „син на Тамай“, но тъй като в гръцкия койне език нямало буквата „Ш“, вместо „син на Шамай“, ние четем „син на Тамай“. Шамай бил толкова популярен, че евангелистите дори не обясняват кой е Шамай. Те просто ни посочват, че този сляп мъж бил син на Шамай. Той не бил биологичния син на Шамай. Всички ученици на Шамай били наричани негови синове. Учениците на Хилел също били наричани негови синове. Единствено в школата на Равин Йешуа учениците Му били наричани „синове на светлината“. Веднъж Йешуа се обърнал към фарисеите с думите: „И вашите синове изгонват демони“. Исус не говорил за биологичните синове на фарисеите, а за техните ученици. Той ги наричал техни синове. Но докато в школата на Шамай нямало място за слепия човек, в школата на Месия имало място за него. Исус го приел и го изцелил. Месия преобърнал неговата душа. Недъзите на Вартимей не попречили на любовта на Месия да стигне до неговата душа.
Ние много често сме готови да отхвърлим братята и сестрите си поради недъзи и дефекти. Ето защо цитираме стихове около катастрофирали автомобили, вместо да изкарваме душите от тях.
Йов не бил перфектен, но той не бил по-грешен от тримата си приятели. Тези, които цитират стиховете, не са безгрешни. Само защото не съгрешаваме с греховете на другите, това не ни дава правото да ги стреляме със стихове. Няма значение дали в окото си имате съчица или греда — вие имате един и същи материал в окото си: дървен материал. И съчицата, и гредата са дървен материал. Дърводелецът Йешуа много добре знае какво е дървен материал. Понякога смятаме, че ние имаме съчица в окото, а другите ги смятаме за хора с греда в окото. Но както дървото си е дърво, независимо дали е съчица или греда, така и грехът си е грях, независимо дали е малък или голям. Това, че не сме съгрешаващи с грях, който другите са извършили, не ни прави по-малко грешници. Ние сме толкова еднакво грешни, че дори спасителната благодат, която сме получили, е еднаква за всички.
Слушал съм безброй проповедници, които смятат, че Йов е бил болен, понеже е бил страхлив. В писанията четем:
Йов 3:25 - vbg
25. Защото онова, от което се боях, ме връхлетя и онова, от което се ужасявах, ми се случи.
Те са готови да обвинят Йов, че е страхлив. Но дали дяволът атакува Божиите хора, защото са страхливи? Дали Тимотей, който е бил апостол в Ефес и се е страхувал, е бил болен със чести стомашни болки поради страха си? Виждаме ли Павел да му разчупва проклятията? Виждаме ли Павел да го обвинява в нещо? Не!
Но ето ни нас през 21-и век — готови да обвиним Йов. Нима сме слепи за това, което се е случило зад кулисите? Нима не виждаме как дяволът поразява Йов? Нима допускаме, че Бог допусна смъртта на децата на Йов, понеже Йов е треперил над децата си? Кой родител не се тревожи за децата си? Нима Бог също не се грижи за нас, надзиравайки ни отгоре?
Тези, които обвиняват Йов, остават слепи, че Йов е в битка и конфликт, и че не Бог е Този, който поразява Йов, а врагът. Ние живеем във вражеска територия. Този свят не е нашият дом. Ако около вярващите свистят куршуми, това не е поради това, че те се намират в църква и сядат на скамейките, а понеже са на бойното поле.
Всичко ли, което се случва на земята, е Божията воля? Нима Бог инициира бедата на Йов? Йешуа ни научи да се молим с думите: „Да бъде твоята воля, както на небето, така и на земята.“ Какво означава това? Това означава, че не всичко, което се случва на тази земя, е Божията воля. Някой би могъл да възрази и да каже: „Бог е всемогъщ и Той държи всичко под контрол.“ Вярно е! Бог е всемогъщ, но тази земя Бог е дал на нас — човеците. Небето е небето на Бога, но земята Той даде на човешките синове. Тази земя е нашата отговорност. Ако искаме да дойде волята на Бога на тази земя, трябва да вършим Неговата воля. Но вършим ли всички Божията воля? Всичко ли, което се случва на тази земя, е Божията воля?
Бог даде земята на Адам! Адам беше господарят и владетелят на тази земя. Той трябваше да я управлява и пази. Вместо това виждаме Бог да казва на сатана: „Ето, всичко, което има, е в твоята ръка.“ Лъжеше ли Бог, че всичко, което има Йов, е в ръката на сатана? Не! Адам беше предал властта и управлението над земята на сатана. Когато сатана изкушаваше Месия, той каза: „Всичко това ми се даде и аз я давам на когото си искам!“ Дяволът нямаше нужда от разрешение от Бога, той беше получил това разрешение от Адам. Ето защо Бог не позволи на сатана да поразява Йов, а просто отбеляза факта, че всичко, което има Йов, е в ръката му — тоест, под властта му. Това, което вълнувало Бог, било само едно: Душата на Йов!
Приятелите на Йов обаче бяха слепи за случващото се зад кулисите и започнаха да обвиняват Йов. Ако съвременните проповедници познаваха тримата приятели на Йов, те щяха да се канят едни други като гост говорители, понеже проповядват едно и също.
Днес всички проповядват, че ти трябва да си благословен „сега“. Ти трябва да си богат „сега“. Ти трябва да си изцелен „сега“. Ако те бяха видели болния и свит на две поради стомашни болки Тимотей на амвона, те щяха да го обявят за човек под проклятие, за човек без вяра. Ако бяха срещнали Павел, който обикаляше градовете с инфектирано тяло, поради раните си, те щяха да искат да му разчупят проклятията и да го обвинят, че въпреки че се моли три пъти на ден, вярата му не получава това, което иска, понеже е малка. Съвременните проповедници не могат да си представят истинския Павел, който ходи с трън в плътта. Те казват, че трънът в плътта на Павел са неговите изпитания. Чували ли сте това? Но как тогава Павел се моли Бог да му премахне изпитанията? Нима Бог не го избра за да страда? Нима Павел не искаше да има изпитания? Нима той не проповядваше, че през много скърби и страдания трябва да влезем в Божието царство? Ооо, не! Павел не се молеше да спрат изпитанията му и не изпитанията му бяха трънът в неговата плът. Но виждате ли, точно както приятелите на Йов бяха готови да го обвинят, така и днес ние обвиняваме хората около нас, които търпят битките си и се борят с болестите си. Ние ги обявяваме за недъгави и ги отдалечаваме от себе си, точно както Шамай отдалечи слепия мъж от себе си.
юНека да се опитаме да погледнем зад кулисите и да ви покажа нещо, което нито тримата приятели на Йов, нито Шамай, нито съвременните проповедници успяват да видят. Какво се крие зад скръбта на хората?
Йов 1:12-22 - vbg
12. Тогава ГОСПОД каза на Сатана: „Ето, всичко, което има, е в твоята ръка; само към него не простирай ръка.“ И Сатана излезе от присъствието на ГОСПОДА.
13. И в деня, когато синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-възрастния си брат,
14. при Йов дойде пратеник и каза: „Говедата оряха и магариците пасяха при тях,
15. когато савците ги нападнаха и ги откараха, избиха и слугите с острието на меча; и само аз избягах, за да ти съобщя.“
16. Докато той още говореше, дойде и друг и каза: „Божи огън падна от небето и изгори овцете и слугите, и ги погълна; и само аз избягах, за да ти съобщя.“
17. Докато той още говореше, дойде и друг и каза: „Халдейците образуваха три чети и нападнаха камилите и ги откараха, и избиха слугите с острието на меча; и само аз избягах, за да ти съобщя.“
18. Докато той още говореше, дойде и друг и каза: „Синовете и дъщерите ти ядяха и пиеха вино в къщата на най-възрастния си брат,
19. и внезапно дойде силен вятър от отвъд пустинята и удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху младежите и те умряха; и само аз избягах, за да ти съобщя.“
20. Тогава Йов стана и раздра дрехата си, и обръсна главата си, и падна на земята, и се поклони.
21. И каза: „Гол излязох от утробата на майка си и гол ще се върна там. ГОСПОД даде, и ГОСПОД взе; да бъде благословено ГОСПОДНОТО Име.“
22. Във всичко това Йов не съгреши, нито приписа на Бога нещо погрешно.
Забелязвате ли, че сатана не поиска разрешение от Бог? Той имаше това право. Бог му каза: „Всичко, което има, е в твоите ръце.“ Ако ние живеехме по времето на Йов, ние също щяхме да го обвиним. Защо щяхме да го направим? Защото и ние нямаше да погледнем зад завесите. Но днес, това, което се е случило зад завесите, ни е разкрито в писанията. Погледнете какво казва единият от пратениците на Йов: „Огън от Господа падна!“ Кой беше пощадил този пратеник? Всъщност, кой беше пощадил всички тези пратеници? Точно така, това беше Дявола! Той беше оставил тези пратеници, за да доставят информация на Йов. Тяхната информация беше информацията на сатана. Този пратеник каза: „Огън от Господа падна!“ Какво целеше с тази информация сатана? Той се надяваше да обърне сърцето на Йов срещу Бога. Сатана се надяваше Йов да се настрои срещу Бог. Точно около тези дни и времена огън от Господа беше паднал върху Содом. Бог беше наказал греха на всички жители на този град. Дяволът искаше Йов да си помисли, че с него се случва същото — че Бог го наказва с огън от небето. Но какво знаем ние? Ние знаем, че Бог не наказва праведните заедно с неправедните. Сатана се надяваше да вмени вина на Йов. Йов трябваше да се усъмни в своята праведност. Виждате ли, колко голям илюзионист е сатана. Точно по същия начин ние съдействаме на сатана, когато постъпваме с хората така в средата на бойното поле, стреляме ги с укор и стихове. Ние им казваме, че Бог ги наказва. Виждате ли, ние можем да бъдем или свидетели на Бога, или свидетели на дявола. Ако не погледнем зад кулисите и не видим истинските факти, ние ще обвиним Йов, а Йов ще обвини Бога. И въпреки че Йов не знаеше какво се случва зад кулисите, той не обвини Бог. Той каза:
„Гол излязох от утробата на майка си и гол ще се върна там. ГОСПОД даде, и ГОСПОД взе; да бъде благословено ГОСПОДНОТО Име.“
Днес ние не харесваме думите: „Бог взе.“ Ние харесваме само думите: „Бог даде.“ Нека да ви кажа нещо: Когато вие приемате Бог, който дава, вие имате големи откровения и знаете за Бог, но когато стигнете до разбирането, че Бог взема, тогава вие имате най-дълбокото ниво на откровение и познавате Бога.
Нека повторя: Когато вие приемате Бог, който дава, вие имате големи откровения и знаете за Бог, но когато стигнете до разбирането, че Бог взема, тогава вие имате най-дълбокото ниво на откровение и познавате Бога. Виждате ли разликата? Знаете за Бог, когато Го приемете като Този, който дава. Но познавате Бог, когато разберете, че Той взема. Някой би могъл да възрази и да каже: „Бог не взема, Той само дава!“ Тогава се оказва, че Йов е сбъркал в думите си. Тогава се оказва, че Йов е сгрешил. Но какво четем в свещените писания: Във всичко това Йов не съгреши, нито приписа на Бога нещо погрешно.
И така, преписа ли Йов нещо погрешно на Бога? Не! Йов не съгреши и не приписа на Бога нещо погрешно. Йов беше напълно посветен на своя Бог. Това, че Йов каза, че Бог взе, не беше погрешно заключение.
Това много прилича на думите на тримата хвърлени в пеща в дните на Новоходоносор! Те казаха: „Ние няма да се поклоним на този идол. Бог може да ни спаси, но дори и да не ни спаси, ние ще постъпваме правилно.“ Виждате ли това? Те бяха посветени на Бог, дори при условие, че Бог няма да се намеси, за да ги избави. Йов постъпи по същия начин. Той призна Божията власт над живота си. За съжаление обаче, тримата приятели на Йов не бяха толкова посветени, колкото тримата приятели на Данаил.
Фактът, че воловете са орали, показва, че тези събития вероятно са се случили през зимата. Представяте ли си да бъдете навън върху жарта в тези студени нощи? Не само това, освен че сте болен, вие все още живеете със спомена как савците дошли от югозападна Арабия от град Шева и са мародерствали и избивали всичко ваше. Мислите на Йов не са могли да забравят и халдейците, дошли от Месопотамия, и извършили кърваво клане на неговата територия. Както всички мъже в Близкия изток, които преживявали неописуема скръб, Йов разкъсал дрехата си. Сърцето му било разкъсано.
Йов обръснал и главата си. Косата била символ на личната слава, която Йов изгубил. Край на красивите дрехи и украшения - Йов бил поразен и стоял в поклон пред Господа.
Той едвам промълвил: „Гол излязох от майчината си утроба – земята, и гол ще се върна и ще се превърна в прах.“
Сега нека обърнем внимание на един малко забележим факт. Сатана сразил децата на Йов, но пощадил жена му. Дали това беше случайно? В условията на Бог, това до което сатана не трябваше да се докосне, била душата на Йов. Сатана можел да порази жената на Йов, както поразил и седемте му сина и три дъщери.
Сатана изглежда силно се е надявал на сценария с Адам и Ева. Той се е надявал жена му да го въведе в грях. Той оставил жена му като своя съюзничка в битката за пълното срутване на Йов.
Жената на Йов и сатана били повече партньори, отколкото Йов и жена му. Вижте думите на жена му:
„Тогава жена му му каза: Още ли държиш здраво непорочността си? Похули Бога и умри!“
Йов 2:9 VBG
Виждате ли това? Жената на Йов повтаряла досущ думите на сатана. Когато сатана застанал пред Бог, той казал същото:
„Но простри сега ръката Си и се докосни до всичко, което има – дали няма да Те похули в лице!“
Йов 1:11 VBG
И така, и сатана, и жената на Йов искали едно и също от Йов – да похули Бога. Еврейската дума, използвана за „похули“ тук, е „барах“. Преводачите погрешно превеждат тази дума като похулване. Всъщност, тази дума означава „благословение“. Жената на Йов не искала Йов да похули Бога, а да се предаде. Когато човек се предава, той благославя Бога и влиза в готовност да премине в Шеол. Дяволът искал същото, той не можел да се докосне до душата на Йов, но очаквал Йов сам да му я предаде, като се сбогува с Бог и се предаде на смъртта. Но вместо това, Йов благословил Бог, не защото се отказал от битката, а защото признал Бог за власт на съдбата си. Той казал:
Йов 1:21 - vbg
21. И каза: „Гол излязох от утробата на майка си и гол ще се върна там. ГОСПОД даде, и ГОСПОД взе; да бъде благословено ГОСПОДНОТО Име.“
Тази дума за „благословение“, използвана от Йов, е същата дума и за „похули“. Това, което Йов направил, внесло хаос в царството на дявола. Йов не се предал! Йов се посветил да страда с похвала към Бог.
Първият приятел на Йов, който отвори устата си, бил Елифаз. Той бил потомък на Исав, който продал своето първородство срещу паница леща. Точно както Исав се обърнал с гняв да преследва Яков, така и Елифаз преследвал душата на Йов с обвинение. Неговото име означавало: „Бог е чисто злато!“
Срещали ли сте такива хора, които са готови да загубят брат си, за да спечелят спора? За тях Бог е чисто злато, а братята им са виновни въглища – обикновени, евтини и черни. Елифаз казал:
Йов 4:17-18 - vbg
17. Може ли смъртен човек да е по-праведен от Бога? Може ли човек да е по-чист от Създателя си? 18. Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява.
Виждате ли? За Елифаз Бог е чист, като злато. Елифаз припомнил на Йов, че Бог е толкова прозорлив, че прозрял метежа на ангелите, които последвали сатана. Уау! Елифаз бил толкова добре запознат с духовните събития, но бил сляп, че същия сатана стоял зад кулисите и се наслаждавал на думите на самия Елифаз.
Той търсил причината за това страдание и я намерил в евентуален грях на Йов! Знаете ли, че можете да бъдете свидетели на служители, които откриват велики тайни за духовния живот и демоните, и въпреки това да останат слепи за Божията воля. Елифаз прилича на съвременен пастор, който твърди, че причината за вашата бедност или болест е вашият грях. Още той казал на Йов:
Йов 4:8 - vbg
8. Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат.
Виждате ли това? Елифаз бил категоричен, че Йов жъне това, което е посял. Днес проповедници са готови да изорат земята, за да проверят какво сте посяли. Те ще ви инспектират и ще ви обвинят, че дори и вашите семена да не са причината за вашата скръб, тогава това са семената на вашите родители. Те ще ви обявят за човек с наследствени проклятия. Чуйте следващите думи на Елифаз:
Йов 5:17 - vbg
17. Ето, блажен човекът, когото Бог изобличава; затова не презирай наказанието от Всесилния.
За Елифаз Йов бил поразен от Бог. Но писанията категорично заявяват, че не Бог, а сатана поразил Йов.
Не след дълго се изказа и вторият приятел на Йов - Валдад. Сякаш приятелите на Йов продължаваха това, което започнаха по-рано пратениците, които съобщаваха на Йов за всички беди, които се бяха случили. Валдад беше потомък на Шуа, син на Авраам от жена му Хетура.
Авраам беше дал подаръци на наложницата си Хетура и синовете си. Валдад беше снабден и ходеше в просперитет. Но е напълно възможно да ходите в снабдение и слепота. Името на Валдад означаваше: Объркваща любов! Представяте ли си? Твърдите, че ходите в просперитет, но имате объркана любов - не състрадавате на хората в нужда около вас. Вие сте егоисти и навсякъде разказвате как Бог се е погрижил за вашата нужда, понеже сте човек на вяра. Вие заставате зад амвона и разказвате колко много сте благословени. Броите си църквите, броите си членовете на църквата, все едно са добитък, но нямате правилното сърце и дух за хората в бедност. Вие ги наричате хора под проклятие и им гоните демони на бедност, вместо да се бръкнете в джоба и да им помагате. С една дума: Валдад - объркана любов! Проповедници като Валдад проповядват, че вие сте Авраамово потомство и трябва да имате Авраамови богатства. Познато ли ви е? Не забравяйте, че Валдад беше син на Авраам, който ходеше в богатство. Чуйте какво каза Валдад на Йов:
„Ако синовете ти са съгрешили против Него, Той ги е отхвърлил заради престъплението им. Ако ти би потърсил усърдно Бога и би помолил Всемогъщия за милост, ако би бил чист и праведен, Той непременно би се събудил сега заради теб и би дал благоденствие на праведното ти жилище.“ (Йов 8:4-6)
Виждате ли това? Той смяташе себе си за достоен син на Авраам, но беше сляп, че дори и биологично да произхожда от Авраам, се беше превърнал в дете на дявола. Но това не му попречи да обвини децата на Йов. Той ги обяви за отхвърлени от Бог. Освен всичко друго, пастор Валдад намери молитвите на Йов за недостатъчни. Валдад проповядваше същото, което проповядват и проповедниците на просперитета през 21 век. Той каза на Йов да стане праведен, въпреки че самият Бог в небето обяви, че Йов е праведен. Пастор Валдад проповядваше просперитет и благоденствие за целия дом на Йов. Виждате ли това? Той разбираше благоволението на Бога съразмерно дебелината на твоя портфейл. Ако имате пари, вие сядате на предните редици, но ако сте бедни и болни, вие сте нечисти и децата ви са погубени заради греховете.
Третият и най-бруталният, който се изказа, беше Софар. Името му означаваше: Тръгна си рано като врабче!
Ето какво каза Софар на Йов:
„Защото Той познава лъжливите хора, вижда и безбожието. Няма ли да му обърне внимание? Може ли празноглав човек да стане мъдър и диво магаренце да се роди като човек? Ако насочиш сърцето си и простреш ръцете си към Него, ако има грях в ръката ти, отдалечи го и не оставяй злото да живее в шатрите ти. Тогава наистина ще издигнеш лицето си без петно, ще бъдеш непоколебим и няма да се боиш.“ (Йов 11:11-15)
Софар беше най-малко ангажиран от тримата приятели на Йов. В речта му нямаше и капка състрадание. Неговото упрекване показва колко малко той беше усетил нараняването на Йов. Имали ли сте подобни приятели? Физически те са с вас, но сърцето им отдавна ви е напуснало, като врабче, което твърде рано е отлетяло. Това са хора, които не могат да ви почувстват. Те са с вас, но не са с вас. Те са статисти, които идват при вас, за да ви представят следващата библейска лекция и отлитат като врабчета.
Какво им отговори Йов на тези древни пастори:
„Наистина, само вие сте хора и с вас ще умре мъдростта! Но и аз имам разум, както и вие, не съм по-долен от вас. И такива работи кой не ги знае?“ (Йов 12:1-3)
Йов не искаше конвенционални и номинални лекции. Всеки можеше да направи това, което направиха Елифаз, Валдад и Софар.
„Бедствието е презряно в мислите на онзи, който е в безопасност; то е готово за онези, чийто крак се подхлъзва.“ (Йов 12:5)
Йов беше наясно, че неговите приятели не отчитат неговата скръб. Вместо душегрижители, неговите приятели се бяха превърнали в обвинители.
„А вие сте съчинители на лъжи, всички сте безполезни лекари! О, да бихте млъкнали съвсем, това би било мъдростта ви!“ (Йов 13:4-5)
Йов категорично им заяви, че това, което говорят, не води до лечение и възстановяване на човека.
Какво всъщност се случваше?
Елифаз бъркаше, Валдад бъркаше, Софар бъркаше, жената на Йов също бъркаше – те нямаха всички факти!
И точно тогава се появи Бог – с въпроси:
„Кой е този, който помрачава съвета Ми с думи без знание? Препаши сега кръста си като мъж. Аз ще те питам, а ти Ме поучавай! Къде беше ти, когато полагах основите на земята? Изяви, ако имаш разум!“ (Йов 38:1-4)
„Когато звездите на зората пееха заедно и всичките Божи синове възклицаваха от радост?“ (Йов 38:7)
„Можеш ли да вържеш връзките на Плеядите или да развържеш въжетата на Орион? Можеш ли да изведеш съзвездията на времето им или да водиш Мечката със малките є? Познаваш ли законите на небесата? Можеш ли да наредиш господството им над земята?“ (Йов 38:31-33)
„Чрез твоя разум ли лети нагоре ястребът, простирайки крилете си на юг? При твоята заповед ли се издига орелът и прави гнездото си нависоко?“ (Йов 39:26-30)
„Ти ли си дал сила на коня и облякъл шията му с грива? Ти ли го караш да скача като скакалец? Неговото великолепно пръхтене е ужасно.“ (Йов 39:19-25)
Бог обясни на Йов реда, в който участва. Цялата вселена беше в определена конфигурация. Небето беше небе на Бога, но земята принадлежеше на човешките синове. Бог говореше на Йов за реда във вселената, за подредбата на звездите. Всичко беше създадено от Бог в самото начало, когато Йов го нямаше. Бог връщаше внимание на Йов към Божиите синове, ангелите. Това трябваше да припомни на Йов за първия свят, който беше погубен поради насилието на земята. Ястребът беше създаден от Бог и вършеше своето предназначение. Конят беше създаден от Бог и се подготвяше за битка. Бог искаше от Йов да прогледне за случващото се зад кулисите и да разбере, че зад всички тези беди се крие древният левиатан.
Забележете, че Бог говори на Йов от бурята. Приятелите му бяха врабчета, които отлетяха. Роднините на Йов го бяха напуснали. Всички бяха изоставили Йов, включително и жена му, но Бог беше в бурята. Сякаш Бог казваше: „Докато ти си в бурята и Аз съм в бурята. Докато ти страдаш и Аз страдам. Аз съм с теб, Йов! Не съм те напуснал! Ето Ме стоя в твоята Буря. С теб съм върху жарта и ще остана с теб до края!“
Когато мъжете в древността са сядали, полите им са се отпускали и коланите им са се отвързвали, за да сядат спокойно. Но Бог искаше от Йов да стане. Да не се предава на скръбта си. Той му каза да се препаше и да се подготви за битка.
След като Бог говори на Йов, Йов отговори на Господа и каза:
„Зная, че Ти можеш всичко и нито едно Твое намерение не може да бъде възпрепятствано. Ти попита кой е този, който скрива съвет без знание. И така, аз говорих това, което не разбирах – неща твърде чудни за мен, които не познавах. Слушай, моля Те, и аз ще говоря. Аз ще Те питам, а ти ме поучавай. Слушал бях за Теб със слушането на ухото, но сега окото ми Те вижда. Затова се гнуся от себе си и се кая в пръст и пепел.“ (Йов 42:1-6)
След като Бог изговори тези думи на Йов, Бог каза на теманеца Елифаз:
„Гневът Ми пламна против теб и против двамата ти приятели, защото не говорихте за Мен това, което е право, както слугата Ми Йов. Затова сега си вземете седем бика и седем овена и идете при слугата Ми Йов, и принесете всеизгаряне за себе си. И слугата ми Йов ще се помоли за вас, защото него ще приема, за да не постъпя с вас според безумието ви, защото не говорихте за Мен това, което е право, както слугата Ми Йов.“ (Йов 42:7-8)
Тогава Елифаз, Валдад и Софар отидоха и направиха, както им заповяда Господ, и Господ прие Йов.
Приятелите на Йов дойдоха със самочувствието на пастори, които трябваше да се помолят за Йов, но се оказа, че страдащият Йов е този, който трябва да се помоли за тях.
Много често ние пропускаме един малко забележим факт. Когато Йов се молеше за Елифаз, Валдад и Софар, той беше болен. Йов беше болен, сразен, беден и считан за неправеден. Но Бог искаше той да се помоли за тези трима пастори. Те може би се считаха за хора, които всички търсят за молитва. Може би са били тези, които са били търсени да полагат ръце и да предават просперитет, изцеление и благословения. Но Бог гледаше на нещата по различен начин. Бедният и болен Йов беше инструментът, който Бог предпочиташе. Цялото говорене на приятелите на Йов беше разгневило Бог. Точно по същия начин и днес една голяма част от проповедите от амвона разгневяват Бог. Те говорят за всичко друго, като отлетели врабчета, които непрекъснато проповядват как човек може да бъде благословен като тях. Бог обаче продължаваше да нарича болния и беден Йов, свои слуга.
Нека сега да видим как приключи всичко:
„И Господ обърна участта на Йов, когато той се помоли за приятелите си. И Господ даде на Йов двойното на това, което имаше преди. Тогава при него дойдоха всичките му братя и сестри, и всичките му предишни познати и ядоха хляб с него в къщата му, и му съчувстваха, и го успокоиха за цялото зло, което Господ беше докарал върху него. И всеки му даде по една кесита и всеки по една златна халка.“ (Йов 42:10-11)
„И Господ благослови последните дни на Йов повече от първите му дни; и той придоби четиринадесет хиляди глави дребен добитък и шест хиляди камили, и хиляда чифта волове, и хиляда магарици. И му се родиха седем сина и три дъщери. И първата дъщеря нарече Емима, а втората Касия, а третата Керен-Апух. И по цялата земя не се намираха толкова красиви жени като дъщерите на Йов; и баща им им даде наследство между братята им. След това Йов живя сто и четиридесет години и видя синовете си и синовете на синовете си до четири поколения. Така Йов умря стар и сит на дни.“ (Йов 42:12-17)
Първото, което виждаме, е появата на роднините на Йов. Изведнъж тези, които го бяха изоставили, се появиха с подаръци. Но къде бяха те, когато Йов се въргаляше върху пепелта? Защо ги нямаше? Те все още не разбираха битката между Йов и сатана. Те утешаваха Йов, защото смятаха, че Господ беше докарал всички злини върху него.
В края на тази история виждаме, че епископът на душата на Йов дойде за него. Дойде, защото Йов го чакаше сред пепелта с надежда и непоколебимост.
Бог отново благослови Йов. Той му даде двойно повече камили, магарци и волове. Двойно! Но не му даде двойно повече синове и дъщери. Бог даде на Йов толкова, колкото имаше, за да стане ясно, че и на небето Йов има толкова. Така те ставаха двойно повече. Валдад беше казал на Йов, че Бог е отхвърлил неговите деца, но Бог казваше обратното. Йов живееше с децата, които имаше на земята с надеждата отново да зърне децата, които имаше на небето.
Емима означава: ден след ден! Не мисли за утре. Ако искаш да излезеш като победител, устоявай “ден след ден”. Бъди постоянен и не приемай обвинения. Ти не си беден, защото Бог те е отхвърлил или понеже нямаш вяра. Бог е с теб ден след ден. Йешуа каза: Аз съм с вас през всичките дни на живота ви.
Касия означава: ароматна касия! Касията расте на височина 10-15 метра, в пепелта сред жар и вар. Ти ставаш високо дърво с височина 15 метра. Когато порастеш всички идват под твоята сянка. Никой не е по-блажен от човека, който излиза от изпитанието си.
Карен-Апух означава: Рог от рядък скъпоценен камък, който е бил сребрист, твърд, но чуплив. Животът е непредвидим, но Бог е стеб всеки ден. Той е висока ароматна касия, като рог, който не може да се счупи.
Много благодаря
ОтговорИзтриванеЧудесно!
ОтговорИзтриване