Историята, с която ще ви запозная, започва в тъмни времена. Времена, в които човек често си мисли, че ямата му става все по-тясна и дълбока, а мракът почти плътен и осезаем.
Това бяха онези дни, когато молитвите на Израел не се шептяха, а крещяха. Всеки път, когато избраните на Бога изпадаха в беда, Той им изпращаше съдия, който да ги съди, и милост, която да ги пази. Когато молитвите се изкрещават, това означава, че потеглят от дълбоките коридори на мините в човешката душа. Такива молитви ехтяха в небесните площади, и Бог отново се смиляваше и посещаваше Своя народ.
Времената бяха толкова тежки и наситени с рани, че щом се появяваше съдия, който да избави евреите, не след дълго народът започваше да се покланя отново на идоли, и раните им отново започваха да кървят, сякаш искайки да останат вечно отворени.
Бог беше загрижен Баща, който искаше да ги избави, а те бяха като блудни деца, които Го избягваха и отхвърляха. Тогава Бог се скриваше за години и отново чакаше да Го потърсят - да Го потърсят и намерят, за да не Го загубят отново.
Когато Бог се оттегляше в своите покои, заедно с Бог се оттегляха и дъждовните облаци, и наставаше суша, която изсушаваше земите на евреите. Те посяваха, но не жънеха. Земята им беше напукана, както и лицата на бащите, които плачеха с изчерпани очни кладенци, а майките потъваха в скръбта на горчивите води на Мара, защото децата им гладуваха.
Тази история достига до нас чрез Самуил. Той започва да пише тази история непосредствено след като беше помазал Давид за цар. И въпреки че помаза момчето за цар, този, който сядаше на трона, беше Саул.
Защо Самуил намери за необходимо да ни запознае с историята на една жена? Освен че беше жена, тя беше и езичничка? Виждате ли? Има две книги в цялото писание, които са с имена на жени. Първата е Естир, а втората е Рут. Защо Духът на Бога вдъхнови Самуил да напише книгата Рут?
След помазването на Давид за цар, Саул започна свирепо гонение срещу момчето. Но не само Саул преследваше Давид - преследваха го и упреците на неговите братя. Давид беше незаконно родено дете - дете, което пророците наричаха ИЗДЪНКА. Братята му не можеха да се примирят, че не те, а незаконно родения Давид е помазан от Самуил.
Четем думите на Давид:
Псалми 22:10 - vbg 10. На Теб бях оставен от раждането, от утробата на майка ми, Ти си мой Бог.
И още:
Псалми 51:5 - vbg 5. Ето, родих се в нечестие и в грях ме зачена майка ми.
Забелязвате ли това? В грях ме зачена майка ми! В писанията думата “зачена” е моментът, в който мъж познава жена си. Този интимен момент между бащата и майката на Давид той нарича грях.
Давид все пак остава в дома на Есей, изоставен от майка си. Неговите братя не искаха да поделят с него наследството на баща си. Те го считаха за зъл! Но всички те не предполагаха, че именно той ще управлява над наследството на Бог - Израел.
В тази история ние ще видим, че точно както Давид, така и Рут беше презряна, и отново, никой не искаше да споделя с нея наследството си - освен един. Въпреки че точно в нейната утроба Бог избра да постави семето, от което щеше да произхожда най-обичаният цар от евреите - Давид.
Но не само Самуил беше вдъхновен да напише книгата Рут. Векове по-късно, Матей щеше да постави името на Рут в родословието на Йешуа, заедно с други три компроментирани жени: Тамар, Витсавее и Раав! Може би някои от нас не биха били доволни да разберат, че точно такива жени са част от неговото родословие, но Исус знаеше, че въпреки репутацията си, тези жени имаха място под крилете на Бога и място в Неговото родословие.
Едно зная, че няма човек, който да стъпва по земята, и който в определен момент да не се е провалил. Може би смятате, че вашият провал ви е дискредитирал завинаги, но книги като тази на Рут се появяват, за да видим, че дори и дискредитираните имаме място в Божиите намерения и планове.
Историята на Рут не започва в нивите на Вооз, а в храма на Молох в мрачните моавски земи. Може би всички ние бихме искали историята ни да беше започнала след големите ни провали, но това е, може би, защото не осъзнаваме, че именно провалите ни също са оказали влияние върху пътя ни към това, където сме. Миналото ви, каквото и да е то, може да се превърне или в хамак, на който да лежите в съжаления, или в трамплин, който да използвате, за да се придвижите напред.
Молох е бил едно от най-жестоките божества в древността. Това е било божество, за което Бог беше предупредил в Тора евреите да не жертват синовете си и дъщерите си на него. Молох е бил “вечно гладен бог”, който е трябвало да бъде нахранен с крехките детски тела.
Молох е бил божество с глава на бик и тяло на човек. Той е бил железен, но кух отвътре. Въпреки че бил празен, моавците вярвали, че е пълен с дух на войнственост. Те го хранели с деца, за да води техните битки и да воюва за тях.
В писанията четем за моавския цар Миса, който, когато е видял че губи сражение, е пожертвал собствения си първороден син на Молох, за да победи в битка.
Моавците запалвали голям огън в туловището на Молох и когато огънят се усилваше, цялата желязна статуя на Молох ставаше червена от топлината на огъня. Тогава жриците вземали тялото на детето и го поставяли върху прострените напред и горещи ръце на Молох. Детето крещяло от голямата топлина и изпадало в ужас. Моавците подготвяли тези деца за този момент, като месеци преди това ги учели, че това е най-важното нещо в техния живот. Но колкото и да ги подготвяли, щом веднъж децата попадали върху нажежените ръце на Молох, те изпитвали неописуема болка. И така Молох поглъщал хилядите невинни деца, а моавците вярвали, че виковете на децата вещаят техните военни подвизи. Те още вярвали, че по този начин “прекарвали” душите на децата в друг духовен свят, където тези деца тичали сред зелените поля на отвъдното.
Виждате ли, Бог също поиска от Авраам да пожертва сина си, но само за да покаже, че не е като Молох. Бог искаше всички да разберат, че докато Молох взема децата на хората, Бог даваше Своя Син за хората. И това е голяма разлика между Молох и Йахова. Бог е заповядал на Авраам да не се докосне до момчето и изпратил овен да заеме мястото на Исаак - Агнето Йешуа.
Моавците жертвали децата си в долината Едом, място, което по-късно се е превърнало в място за отпадъци. На това място се изхвърляли всички детски трупове, както и телата на всички престъпници. Те изгаряли телата им и огънят на тази долина никога не угасвал. Исус е говорил именно за долината Геном, когато е искал да илюстрира, какво място е ада.
И докато Рут е била сред детските кости, изхвърляни в долината Едом, то мъж на име Елимелех е живеел сред пустошта около Витлеем. Името на този мъж означавало “Моят Бог е цар”, но над Израел вместо благословението на Бог е върлувал глад. И въпреки че Витлеем е означавало “дом на хляб” и “плодордна утроба” - нямало хляб, защото нямало житен клас. Нямало житен клас, защото нямало напоена почва. Нямало напоена почва, защото нямало дъжд, защото дъждовете се оттеглили заедно с Бог.
Дните в които съдиите управлявали, в писанията са описани като дни, в “които всеки е правил това, което му е угодно в собствените му очи”.
Можеше ли Бог да царува в място, където всеки прави каквото му е угодно в собствените му очи? Не! Ето защо земите на Израел се напукваха под желязното небе над тях.
Точно както името на Елимелех не беше достатъчно, за да направи така, че Бог да царува над евреите, по същия начин и ние не можем да царуваме заедно с Йешуа, просто защото другите ни наричат християни. Не е достатъчно да се наричаме с името на Бог, очевидно трябва да живеем според волята на Бог. Месия поучаваше: “Ако ме обичате, ще пазите Моите заповеди”. Бог царуваше над хваленията и покорството на Своя народ. Нашите добри дела стават причината да се прослави Бог, който е на небесата.
И така, понеже всеки правеше каквото му е угодно в собствените му очи, Евимелех взе жена си Ноемин и двамата си сина Маалон и Хелеон и потегли към земите на Моав.
Знаете ли, че името “Ноемин” означаваше “приятна радост/благодатна”? Но дори и с благодатта, която имаше, Евимелех вървеше в погрешната посока. Виждате ли? Дори и да сме под благодат, ние можем неусетно да вървим в обратната посока, от тази по която Бог иска да ходим.
Но къде се беше запътил Евимелех? От къде произхождаха моавците?
Моав беше първият син на голямата дъщеря на Лот, който след като се раздели с Авраам, се беше настанил да живее в Содом. Точно както Лот - стан след стан и крачка след крачка пристигна в Содом, така и Евимелех се беше насочил към Моав.
Поради ходатайството на Авраам обаче, Бог избави братовия син на Авраам, Лот. Но веднага след това двете му дъщери го напиха и легнаха с баща си и заченаха синове. Голямата роди Моав, а малката Бен-Ами. Моав стана баща на моавците, а Бен-Ами на амонците.
Това бяха синове на кръвосмешение и позор. И Бог не искаше и изрично беше заповядал на евреите да не си женят децата за тях. Освен, че произхождаха от позорното дело на Лотовите дъщери, моавските дъщери бяха се превърнали и в инструмент в ръцете на Валаам, който ги е използвал като стръв за еврейските мъже. Той ги е изпратил да ги съблазняват и да блудстват с тях. Това беше довело до голямо наказание от Бог. Сега именно към тези дъщери на Моав, Евимелех водеше синовете си Маалон и Хелеон.
Не след дълго мъжът на Ноемин, Евимелех, умря и тя остана с двамата си сина.
Маалон и Хелеон си взеха за жени моавки. Маалон взе за жена Рут, а Хелеон взе Орфа.
И за цели десет години, откакто бяха заедно, утробата на Рут не раждаше деца на Маалон. Сякаш Бог не благоволяваше в тази моавка. Може би понеже преди това Бог беше заявил ясно, че не иска никой от моавците в Своето събрание до десето поколение. Но съюзът между Маалон и Рут вече беше реализиран, точно както и този на брат му Хелеон с Орфа.
Дали защото Маалон беше болен, понеже името му означаваше “болен”, или не, той и брат му Хелеон, чието име пък означаваше “измъчване и унищожение”, и двамата братя умряха.
И така, трите жени останаха сами в Моав.
Това е онази яма, която ви споменах в началото. За Ноемин тази яма се задълбочи и утесня.
Но както винаги става, колкото и да сме се отдалечили от Бог, Той отново ни призовава към Себе Си. До Ноемин пристигна вест, че Бог отново е посетил народа Си и че отново им е дал хляб.
Наследството на Елимелех все още се намираше в Израел. Но как ще го вземе обратно? Тя не можеше! Просто нямаше как! Познавате ли тези моменти в живота си? Просто когато не може и няма как?!
Ноемин не можеше да вземе наследството на мъжа си, защото той беше починал и нямаше кой да издигне името му. Двамата и сина бяха починали.
Но ето какво, дори и да не знаем как ще се справим - трябва да потеглим в правилната посока. Много често ние искаме да имаме цялата картина и едва тогава да потеглим. Тогава се намираме в състоянието на слепия син на Шамай. Той викаше към Господа с висок глас, и когато Йешуа нареди на учениците си да го доведат, тогава слепецът трябваше да се довери на хора, които не познаваше. Но от къде можеше да знае, че те няма да го отделечат от Месия? Той трябваше да се довери, че тези ръце, които не познаваше, ще го доведат до присъствието на Исус.
Този момент рано или късно настъпва в живота на всеки от нас. Трябва да се доверим, че Бог ще се погрижи за нас. За да може Бог да направи това, което не можем, ние трябва да направим това, което можем. И така, Ноемин не можеше да има синове, които да издигнат името на Евимелех, но може да тръгне в правилната посока - по посока мястото, което Бог беше посетил. Ноемин знаеше, че в Тора имаше място, където беше записано, че Бог е посетил някого. Това беше онова място в Тора, където четем:
Битие 21:1 - vbg
- И ГОСПОД посети Сара, както беше казал; и ГОСПОД направи на Сара, както беше говорил.
Ноемин знаеше, че когато Бог на Авраам посети нещо или някого, това е за да създава и за да изпълни отдавана чакани обещания. Еврейската дума за “посети” тук означава също и “погледна и обърна внимание”. Всичко това означаваше, че Бог отново е погледнал към народа Си и се готвеше да го благослови.
Тя потегли, а двете моавитянки Рут и Орфа я последваха. Тя остави погребани мъж и двама сина и тръгна към неизвестното.
Ноемин се обърна към снахите си, които я бяха последвали, и им каза:
Рут 1:8 - vbg
8. И Ноемин каза на двете си снахи: Идете, върнете се всяка в дома на майка си. ГОСПОД да ви окаже милост, както вие оказвахте на умрелите и на мен.Рут 1:9 - vbg
9. ГОСПОД да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на мъжа си. И тя ги целуна. А те издигнаха гласовете си и заплакаха.
И двете снахи бяха много тъжни, но за Орфа перспективите в Израел изглеждаха много неизвестни. Тя познаваше Моав и не се налагаше да постъпи авантюристично. Тя заложи на сигурното и познатото. Тя целуна Ноемин и се върна назад към Моав.
Орфа означава “Газела”. Тя беше бърза и можеше да изчезне от поглед много бързо. Коренът на името идваше от друга дума, която означава: отстъпник, бягащ и обръщане на гръб.
На това място в писанието се крие едно голямо откровение. Газелата целуна благодатната Ноемин и се върна към Моав. Виждате ли това? Тя целуна! Целувката е нещо, което правим с устата си. Днес има много проповедници, които говорят за благодатта на Бога. Те учат, че делата за Бога не са важни. Цялото това внушение превръща вярващите в газели, които следват благодатта само с думите си. Те целуват Бог и Неговата благодат, но след това Му обръщат гръб и бягат по посока Моав, за да се покланят пред нажежените ръце на Молох.
Рут от друга страна се вкопчи в Ноемин. Може би това е имал в предвид Павел, когато е писал:
2 Коринтяни 6:1 - vbg
- И ние, като съработници, също ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.
Рут не целуна Ноемин. Виждате ли? Ние смятаме, че целувката е по-интимна от прегръдката. Често срещаме проповедници, които декларират своята “велика” любов към Господа. На всички нас, които ги слушаме, това ни изглежда като здрава връзка между тях и Бог. Но ако можехме да погледнем в духовното измерение, щяхме да видим, че това, което изглежда като интимна връзка, не е нищо повече от газела, която бяга в посоката, която й се вижда правилна в нейните очи.
Името на Рут означаваше “приятелство/спътник”. Сега можете ли да видите това, което Бог ни показва на това място? До Ноемин стоеше газела, която я целуваше, и приятел, който я прегръщаше. Газелата ползваше устата си, а приятелят ползваше ръцете си.
Ето какво каза Йоан векове след случилото се в нашата история:
1 Йоаново 3:18 - vbg
18. Дечица, да не любим с думи, нито с език, а с дело и истина.
Нека го кажа така: Орфа целуна благодатта, а Рут прегърна благодатта с делата на ръцете си. Виждате ли това? Любовта на Рут не беше на думи, а на дело.
И въпреки че това пътуване до Израел трябва да е било плашещо, тя направи избора си да остане с Ноемин и да й помогне, като през цялото време знаеше, че отива в страна, където нямаше да я харесат много. Нейният моавски произход и това, че е бездетна вдовица, вече бяха достатъчна причина евреите да я смятат за проклета.
Рут каза на Ноемин:
“Не ме убеждавай да те оставя и да не дойда след теб, защото, където отидеш ти, ще отида и аз, и където останеш, ще остана и аз; твоят народ ще бъде мой народ и твоят Бог – мой Бог; където умреш ти, ще умра и аз, и там ще бъда погребана. Така да ми направи ГОСПОД и така да прибави – само смъртта ще ме раздели от теб!”
Рут не знаеше нищо за мястото, където отива, нито какво я очаква. Но за Рут най-важното беше не къде ще пристигне, а с кого ще продължи.
Това е моментът, в който Рут прие своята нова идентичност. Тя се обърна към Бога на Израел и Той я прибра под крилете Си. Тя вече не принадлежеше на Молох, а на Елохим - Богът на Авраам, Исаак и Яков. Думите на Рут са почти като думите на езичник, който става прозелит и приема своята нова еврейска идентичност.
Двете огорчени жени пристигнаха в Бейтлехем в началото на жътвата. През това време законът задължаваше израилтяните да не жънат нивите си открай докрай. Те трябваше да оставят на полето част от плода за нуждаещите се хора - чужденците, вдовиците и сираците.
Това беше възможност, която Рут не пропусна и реши да се възползва от тази разпоредба на закона. Тя отиде в ечемичните ниви да събере част от тези остатъци.
Сега, тук ще се спрем за малко. Погледнете внимателно какво направи Тора за Рут! Ако тази заповед не беше в закона на Бога, тогава и Рут и Ноемин нямаше да имат възможност да се изхранват. Законът на Бога върши точно това за нас. Той е написан, за да ни предвижи към мястото на снабдение и грижа. Днес много хора отхвърлят закона на Бога или го обявяват за отменен или прикован на кръста, но ние виждаме, че законът на Бога е добър и справедлив. Той е даден с цел да ни съхрани и запази.
И точно както законът на Бога доведе Рут в нивите на Вооз, така и нас останалите езичници, законът, който е добрият педагог, ни доведе в присъствието на Йешуа Хамашиах. Целта на целия закон беше да свидетелства и да ни посочва нашия Вооз.
Еврейската дума, с която е описан Вооз, е: „Гибор иш Хаил“. Тя означава мъж с доблест, могъщ воин, изправен човек. Тези две жени потеглиха и не можеха да си представят, че ще се появи някой, който да ги изкупи и да ги издигне.
Видяхте ли това? Нека повторя… Те не си представяха, че ще се появи някой, който да ги изкупи и да ги издигне. Това напомня ли ти за един друг човек? Да, точно така говоря за теб?! Ти също нямаше надежда. Всички езичници бяхме без надежда, без завети и без обещания. Всички те принадлежаха на Израел. Но ето ни нас, стоящи пред нашия Вооз Йешуа, който се съгласи да заплати цената за нашето изкупление и да издигне името ни. Тук внимавай… Ноемин и Рут се надяваха имената им да излязат от списъците с вдовиците и да имат мъж над себе си, но ние, езичниците, които сме били изкупени от Йешуа, бяхме съвъзкресени и поставени високо в небесата.
Ето как Бог ни измъкна от нашия Моав. Бог ни изтръгна от корема на Молох и ни постави пред нашия Гибор иш Хаил.
И така, Рут се движеше според Тора. Тя се радваше на Тора. Точно както Давид, който щеше да се роди по-късно от нея, щеше да запише, че се наслаждава на Тора. Насладата на Рут беше огромна. Тя беше благодарна, че Тора й предоставя възможността да нахрани себе си и Ноемин. Пътищата им ги бяха довели не случайно в сезона на жътвата. Това беше радостно време за евреите. Бог беше посетил отново евреите и полята им бяха пълни с натежели от ечемик класове. Това бяха дните на първите плодове. От началото на жътвата евреите започваха да отброяват 49 дена и на петдесетия ден беше Шавуот - празникът на седмиците/Петдесятница. Това беше денят, в който евреите празнуваха даването на Тора на планината Синай.
И както Бог даде Тора, за да инструктира евреите, така и Рут беше инструктирана от същата Тора. Ноемин доведе Рут на място, където тя можеше, следвайки инструкциите на Бога, да стигне до Гибор иш Хаил.
В началото Рут събираше класове, но изведнъж пред нея се появяваха цели снопи. Кой ги беше оставил? Представете си, вие сте на нивата и сте благодарни на Бога за класовете и изведнъж пред вас се появяват цели снопове. Вооз беше милостив и беше наредил на работниците си да оставят тези снопове пред Рут. Много често нас ни учат от амвона за многото неща, които трябва да направим, за да бъдем благословени. Истината е, че всичко, което Бог хвърля пред нас, не е резултат на великата ни вяра, а на милостта на Бога.
И така, след като разпита малко за Рут, Вооз застана пред нея. Харесвам това място в писанията. Той разпита за нея. Това винаги ми напомня думите в книгата Откровение, където Месия казва: Зная твоите дела!
Рут каза на Вооз: Но не съм като една от твоите слугини: не съм толкова достойна.
Тя беше наясно, че не е еврейка, че не е родена под крилете на израелевият Бог. Но Вооз беше чул за това, как Рут не се е отказала от Ноемин. Вижте, Вооз непрекъснато виждаше еврейки, но тази езичничка го впечатли. Тя се беше скрила под Бога и стоеше смирено и мълчеливо. Работеше с ръцете си и всяка нейна дума беше мъдра.
Тогава Вооз и каза:
Рут 2:12 - vbg
12. ГОСПОД да ти отплати за делото ти и пълна награда да ти се даде от ГОСПОДА, Израилевия Бог, под чиито криле си дошла да търсиш прибежище!
Ех, тези огромни криле на Бог, как така се намери място и за нас езичниците под тях. Чуйте това, жътвата на ечемика отмина и зимата наближаваше. Междувременно нищо не се случваше между Вооз и Рут. Цели 49 дена Рут работеше от сутрин до вечер. Знаете ли, понякога просто нищо не се случва. Трябва да правите каквото можете. Копаем, работим, грижим се за децата, жените се занимават с домакинска работа, и ние смятаме, че нищо духовно не се случва в живота ни. Ставаме свидетели на проповедници, които са под прожекторите и си казваме: “Ето това са духовни хора”, а в моят живот не се случва нищо духовно. Нека ви кажа нещо: няма по-духовно нещо от това да сме на нивата и да следваме инструкциите на Бога.
На определеното от Бога време, благодатта Му ще те насочи в следващата точка. Точно това се случи и с Рут. Ноемин сигурно е имала по-големи надежди за връзката им и реши да вземе нещата в свои ръце. Тя знаеше, че през зимата Рут ще има много малък шанс да види Вооз. Наближаваше Шавуот. И точно както на този ден, векове по-късно, Духът на Бога дойде и придвижи църквата към разпространение на евангелието, така и Ноемин дойде и каза на Рут да започне да действа. Тя и нареди да се измие, помаже с ароматни масла и да си сложи най-хубавите дрехи. Беше време за ново начало!
И така, беше лято и Рут трябваше да отиде в мястото, където се вее ечемик и да влезе под одеялото на Вооз. Религиозните хора тук биха изгърмяли, като крушки под високо напрежение.
Лятна нощ на хармана, млада красива жена, измита и намазана с ароматни масла, облечена в най-хубавите си дрехи, лежи в леглото до мъж, който е изпил малко вино и сърцето му е с приповдигнато настроение. Той се събужда и има жена до него под одеялото му!
Виждате ли, понякога рискувате всичко. Възможността Вооз да я отхвърли беше реална и плашеща. Ако Вооз я беше разобличил публично, това можеше да доведе до убиването й с камъни. Точно това смяташе да направи и Йосиф с Мария, от която щеше да се роди Йешуа. Той обмисляше да я остави в тайна, но дори и да беше я оставил в тайна, подутият й корем щеше да я издаде. Тогава фарисеите и свещениците отново щяха да наредят убийството на Мария. Именно поради тази причина Бог беше предупредил Йосиф на сън. По същия начин, ако Вооз беше изобличил публично Рут, тя трябваше да бъде убита. Но както Бог предупреди Йосиф за Мария, за да не се осуети раждането на Йешуа, така Бог даде благоволение на Рут в очите на Вооз, за да не се провали раждането на Давид.
Еврейските думи, които описват случващото се през тази нощ, са думи от сексуален характер, както правилно посочва и доктор Джоузеф Шулам. Изразът “простри дрехата си върху слугинята си” се използва и на други места в писанията, когато иде реч за покриване на голота.
В Езекил четем:
“И минах покрай теб и те видях, и ето, възрастта ти беше възраст за любов. И прострях полата Си върху теб и покрих голотата ти, и ти се заклех, и встъпих в завет с теб, заявява Господ БОГ, и ти стана Моя.”
Тя поиска от Вооз да простре дрехата си върху нея и аргументът й беше “понеже си сродник”. Това означаваше, че Рут предложи себе си, като жена за Вооз. Вооз имаше две опции: Първата беше да не я покрие и да я изобличи, а вторият вариант беше да я покрие, за да включи завет с нея. Точно както Бог покри Израел и встъпи в завет с народа Си.
Действията на Рут бяха мъдри, но много рисковани, тъй като тя се поставяше изцяло на милостта на Вооз. Можеше да се възползва от нея онази нощ и да я отхвърли на сутринта или да я отхвърли и публично да я посрами за действията й. Рут се довери на Вооз. Тя се довери на неговото достойнство и обещанието му за Божията благословия върху нея. Нищо чудно, че го наричаха Гибор Хаил.
Вооз и каза:
Рут 3:15 - vbg
15. И каза: Донеси покривалото, което е върху теб, и го дръж. И тя го държа, а той премери шест мери ечемик, и го натовари на нея. И си отиде в града.
Сега всичко зависеше от Вооз. Повече нищо не можеше да се направи. Рут трябваше да чака и да се надява на най-доброто.
Според закона, най-близкият сродник на починалия брат, трябваше да вземе вдовицата на брат си и да издигне името му. Вооз обаче не беше най-близкият сродник на Маалон. Писанията ни казват, че е имало друг по-близък роднина на Маалон.
Тогава Вооз излезе на портие, където беше седалището, където стареите на града разглеждаха тези въпроси и предостави на сродника възможността да откупи земята, принадлежала на Елимелех, която вероятно е била заложена, когато Елимелех е тръгнал за Моав.
Никой не знае името на този сродник. Тъй като той отказва да поема отговорността да издигне името на брат си. Всъщност той е бил готов да притежава земите на Елимелех, но не е бил готов да вземе Рут за жена, за да не опетни наследството си с последствията от евентуален брак с езичничката Рут.
Съществуваше ли възможност по-близкият сродник да вземе Рут за жена? Разбира се, Вооз рискуваше да загуби Рут завинаги. Но не можете да получите от Бог това, което не сте готови да загубите. Вооз трябваше да постъпи според Тората на Бога.
Писанията не разкриват името на този роднина-изкупител. Според Тора, ако някой откаже да възстанови името на брат си, той ще се нарича “босия”. За това този роднина е събул обувката си и я дал на Вооз в израз на своя отказ. Представете си как Вооз се прибира при Рут с обувка в ръцете, точно както и Месия се върна след смъртта си с Великото поръчение и с вестта на евангелието пред Своите ученици, което те трябваше да проповядват на всички народи. Месия ни предаде “обувката” - благовестието.
Когато Вооз се ожени за Рут, той изпълни една Божия заповед, но наруши друга. Той издигна отново името на брат си, но неговите деца от Рут Моавката нямаше да се считат за част от Божия народ до десето поколение.
Той избра да застраши собственото си наследство, за да направи това, което беше правилно, защото знаеше, че Божията вечна милост е отвъд сухата буква на Закона.
Но той знаеше дълбоко в себе си, че Рут е Авраамова дъщеря, не защото произхождаше биологично от него, а защото, както Авраам, тя остави всичко и последва Бога. Така и Рут напусна Моав и дойде в земята, която Бог щеше да й даде.
Вижте думите на Вооз към Рут: „И сега, дъще моя, не се бой. Ще направя за теб всичко, каквото кажеш, защото целият град на народа ми знае, че си добродетелна жена (ешед хайл).“
Парадоксът е там, че именно от плода на утробата на Рут се роди най-великият цар на евреите — Давид.
Чуйте тези думи:
Рут 4:13 - vbg
13. Така Вооз взе Рут и тя му стана жена, и той влезе при нея; и ГОСПОД ѝ даде да забременее и тя роди син.
Спомняте ли си, че в Моав Рут нямаше деца цели десет години? Вероятно всички са я смятали за отхвърлена от Бог, но ето че Бог й отвори утробата в правилното време. Ако Рут беше родила деца на Маалон, тогава нямаше да има право да бъде жена на Вооз, а оттам нямаше да бъде утроба, през която да мине кръвната линия на Цар Давид, а оттам и на Месия.
С този съюз между Вооз и Рут Бог отново събра Авраам и Лот в едно.
Погледнете петте жени, споменати в родословието на Месия: Тамар, Раав, Рут, Витсавее и Мария. Тамар прибягна до измама, за да роди син. Раав беше проститутка, чиято вяра я спаси. Рут беше моавка и вдовица. Витсавее, която прелюбодейства с Давид, и Мария, която беше готова да понесе срама от бременността си, ако Йосиф я беше издал, че е забременяла преди брака. Какво правят тези жени в това родословие? Ако тези жени бяха част от съвременната църква, пасторите отдавна щяха да ги обявят за грешници и да ги отлъчат. Но вижте, докато моралистите в църквата щяха да отхвърлят тези жени със съмнителна репутация, Бог ги постави да имат достойно място в родословието на Сина Му.
Не само това, но цар Соломон, който се считаше за най-мъдрия човек, живял някога на земята, писа за майка си Витсавее и пра-пра баба си Рут. Спомняте ли си думата, с която Вооз описа спящата под завивката му Рут: добродетелна жена!
Ето как Соломон описва Рут:
Притчи 31:10-31 - vbg
10. Кой може да намери добродетелна жена? Защото е много по-скъпа от скъпоценни камъни.
11. Сърцето на мъжа ѝ се уповава на нея и той няма да бъде лишен от изобилие.
12. Тя му прави добро, а не зло през всичките дни на живота си.
13. Търси вълна и лен и работи с ръцете си с желание.
14. Тя е като търговските кораби – донася храната си отдалеч.
15. И става, докато е още нощ, и дава храна на дома си и определената работа на слугините си.
16. Оглежда нива и я купува, и от плода на ръцете си сади лозе.
17. Опасва кръста си със сила и укрепва ръцете си,
18. вижда, че добивът ѝ е добър. Светилникът ѝ не угасва и през нощта,
19. протяга ръцете си към вретеното и пръстите ѝ държат хурката.
20. Разтваря ръката си за сиромасите и протяга ръцете си към немотните.
21. Не се бои от снега за дома си, защото всичките ѝ домашни са облечени с топли дрехи.
22. Прави си завивки и облеклото ѝ е висон и пурпур.
23. Мъжът ѝ е познат в портите, когато седи между местните старейшини.
24. Прави тъкани и ги продава и доставя пояси на търговеца.
25. Сила и достолепие са облеклото ѝ и тя се усмихва на идния ден.
26. Отваря устата си с мъдрост и кротка поука е на езика ѝ.
27. Наглежда домакинството в дома си и хляб на леност не яде.
28. Синовете ѝ стават и я благославят, мъжът ѝ я хвали и казва:
29. Много дъщери са се държали достойно, но ти надмина всички!
30. Красотата е измамна и хубостта е суета, но жена, която се бои от ГОСПОДА, тя ще бъде похвалена.
31. Дайте ѝ от плода на ръцете ѝ и делата ѝ нека я хвалят в портите!
Няма коментари:
Публикуване на коментар