Библията и кремацията

Библията не предоставя конкретни заповеди относно кремацията. В Писанията няма ясни инструкции за погребването или кремирането на мъртвите. Въпреки това, в Библията се срещат примери на верни Божии служители, които погребвали мъртвите. Например, Авраам положил големи усилия да осигури подходящо погребално място за съпругата си Сара (Битие 23:2-20; 49:29-32). Тези действия показват важността на погребението в контекста на еврейската традиция. Божието Слово споменава и случаи, в които верни личности изгаряли останките на мъртвите. Например, когато израилският цар Саул и трима от синовете му загинали в битка, телата им първоначално останали на вражеска територия и били опозорени. Когато верни на Бога израилски воини научили за това, те прибрали телата на Саул и неговите синове, изгорили ги и погребали останките (1 Царе 31:8-13). Библията посочва, че това било приемливо и правилно действие (2 Царе 2:4-6).

Съществуват и някои погрешни схващания относно кремацията. Често се твърди, че кремацията е проява на неуважение към покойника. Въпреки това, Библията учи, че мъртвите се връщат в пръстта, което се случва, когато тялото се разложи (Битие 3:19). Кремацията ускорява този процес, като превръща тялото в пепел, която също е форма на връщане към земята.

Другото погрешно схващане е, че в библейски времена само хора, загубили Божието одобрение, били изгаряни след смъртта си. Пример за това е Ахан и неговото семейство, които били изгорени заради своето неверие (Исус Навиев 7:25). Това обаче е по-скоро изключение, отколкото правило, както показва и Второзаконие 21:22-23. Нещо повече, дори верни хора като Йонатан, синът на цар Саул, са били изгорени (1 Царе 31:13).

Някои вярват, че кремацията пречи на Бога да възкреси човека. Обаче Библията учи, че за Бога е без значение дали тялото на човека е било погребано, кремирано, погълнато от морето или изядено от диви животни (Откровение 20:13). Бог, който е Всемогъщ, може лесно да възкреси човека и да му даде ново тяло, независимо от начина, по който са се разпаднали останките (1 Коринтяни 15:35, 38).

При решаването как да се постъпи с тялото на покойник, трябва да се вземат предвид няколко фактора. Един от тях е желанието на починалия, което е почитано в Библията. Пример за това е случая с Йосиф, който съобщил желанието си да бъде погребан в земята на Израел (Битие 50:4, 5; Изход 13:19). Възможността да се съобразим с местните обичаи също играе роля. В библейски времена хората обикновено погребвали мъртвите, а в съвременния свят също е възможно да се съобразим с местните обичаи, стига те да не противоречат на библейските принципи (Йоан 19:40).