ЛЪЖЕПРОРОЧЕСТВА на Мохамед



Предсказанието за Апокалипсиса – Най-големият провал на Мохамед


Това е неговият най-голям провал – той предсказа апокалипсис, който ще се случи по-малко от век след него! (Сахих Бухари 3/58).


Това пророчество не просто не се е сбъднало, а е било разбрано от всички негови последователи като непосредствено бъдещо събитие. В Сахих Муслим (44/314) се казва, че сподвижниците попитали за Последния час, а пророкът отговорил:

 

„Няма да има нито едно сред създадените същества, живеещи на земята, които да оцелеят през този век.“
(Сахих Муслим 44/314)


Ако това пророчество беше истина, значи целият човешки род трябваше да бъде изтрит от лицето на земята в рамките на един век след смъртта на Мохамед. Очевидно това не се е случило.


По подобен начин в Сахих Бухари (78/193) Мохамед посочва определен човек и казва:


„Ако този (роб) живее дълго, той няма да достигне старческа възраст, но Часът ще бъде установен.“
(Сахих Бухари 78/193)

 

Това е още едно категорично несбъднато пророчество. Ако "Часът" се отнасяше за края на света, той би трябвало да се случи преди този човек да остарее. Но този човек остарява, умира и светът продължава да съществува.


Същото виждаме и в Сахих Муслим (54/172), където Мохамед, отговаряйки на въпроси за Последния час, посочва младо момче и казва:


„Ако той оживее, нямаше да остарее много, че да намери вашия Последен час да идва при вас.“
(Сахих Муслим 54/172)


Тук се поражда един сериозен проблем – ако тези думи означават, че момчето ще стане свидетел на края на света, защо това не се е случило? Защо пророчеството е било възприето толкова буквално от неговите последователи, а по-късно започват опити за изкривяване на смисъла му?


Мохамед вижда затъмнение и вярва, че това е Апокалипсис


В Сахих Бухари (16/18) се съобщава, че когато Мохамед видял слънчево затъмнение, той помислил, че това е Апокалипсисът.


„Когато пророкът видя затъмнението, той излезе в страх и започна да се моли, мислейки, че Часът е настъпил.“
(Сахих Бухари 16/18)

 

Това показва колко погрешни са били разбиранията на Мохамед относно природните явления. Един човек, който твърди, че има знание за „Часа“, не би трябвало да се подлъгва по напълно естествени явления като слънчеви затъмнения.


Сподвижниците на Мохамед разбират пророчествата буквално


В Сахих Бухари (9/77) се казва, че всички сподвижници питали за последния час и Мохамед им отговарял така, че всички те разбрали, че последният час ще бъде установен в рамките на по-малко от век.


Когато „Часът“ не настъпил, Абдуллах ибн Умар – синът на втория халиф Умар – се опитал да представи ново тълкуване, като заявил, че Мохамед всъщност не говорел за Страшния съд, а просто за смъртта на своите съвременници.


Това поставя два въпроса:


  1. Ако Мохамед е имал предвид нещо друго, защо всички негови ученици го разбрали буквално?
  2. Ако пророчеството се отнасяло до смъртта на едно поколение, защо е използван терминът „Часът“, който винаги се отнася за края на света?

Пророчество за племето Даус – Храм, който вече не съществува


В Сахих Бухари (92/63) Мохамед пророкува, че „Часът“ ще настъпи, когато племето Даус все още се върти около техния храм в Йемен.


„Часът ще дойде и хората от племето на Даус все още ще се въртят около храм в Йемен.“
(Сахих Бухари 92/63)

 

Но този храм не съществува, а племето Даус е изчезнало. Ако пророчеството беше вярно, то този храм трябваше да остане до „Часа“, но това не се случило.


Мохамед и Антихристът – поредното несбъднато пророчество


В Сахих Бухари (56/262) се разказва как Мохамед подозирал, че момчето Ибн Саияд е Антихристът.


„Пророкът подозираше, че момчето Ибн Саияд е Антихрист, така че пророкът го шпионира!“
(Сахих Бухари 56/262)

 

В Сахих Бухари (56/261) той се опитва да го изпита, вярвайки, че Антихристът може да чете мисли.

 

„Пророкът попита Ибн Саияд какво знае, но момчето му отговори с двусмислена дума. Умар заплаши да отсече главата му.“
(Сахих Бухари 56/261)


Тук виждаме още една фалшива преценка – Мохамед не разпознал правилно Антихриста, въпреки че уж знаел как да го идентифицира.


Заключение


Тези несбъднати пророчества повдигат сериозни въпроси относно претенциите на Мохамед за божествено вдъхновение.


  • Пророчеството за края на света в рамките на век се оказва напълно погрешно.
  • Реакцията му на затъмнение показва липса на разбиране за природните явления.
  • Неспособността му да разпознае Антихриста подкопава твърденията му за пророчески дарби.


Тези грешки не са просто незначителни неточности, а директно подкопават доверието в пророческите му способности.


(Всички статии или откъси от тях се споделят с изричното посочване на www.sunaymadzhurov.com)


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Скорошни

recentposts

Случайни предложения

randomposts