Аллах иска да грешим и да извършваме грях!

В хадисите за необходимостта от греха, за да получи човек опрощение от Аллах, повдигат сериозни теологични и морални въпроси.

Грехът като условие за съществуване

Според хадис, предаден от Абу Хурайра, пророкът Мохамед казва:

"При Този, в Чиято ръка е животът ми, АКО НЕ ВЪРШЕХТЕ ГРЯХ, АЛЛАХ ЩЕШЕ ДА ВИ ИЗТРИЕ от лицето на земята и щеше да ви замени с хора, които вършат грях и търсят прошка от Аллах, и Той щеше да ги помилва." (Sahih Muslim 2749, https://sunnah.com/muslim:2749)

Това твърдение предполага, че съществуването на човека е обусловено от неговата греховност – ако хората престанат да грешат, Аллах би ги унищожил. В този контекст изглежда, че грехът е нещо необходимо, а не просто грешка или морално отклонение.

Библейският и ислямският възглед за греха

Библейската концепция за греха е радикално различна. В Стария и Новия завет грехът е причина за Божието осъждане. Например, в историята за Ной, греховността на човечеството довежда до Потопа, но праведните – Ной и семейството му – са спасени (Битие 6-9). Също така, историята на Лот и унищожаването на Содом и Гомор (Битие 19) разкрива, че Бог унищожава лошите, но спасява праведните. В контраст, ислямският хадис предполага, че Бог би унищожил праведните, ако престанат да грешат.

Грехът като необходимост за радостта на Аллах

Друг хадис представя концепцията, че Аллах се радва, когато хората грешат и молят за прошка:

"Абу Хурайра съобщава, че Пратеникът на Аллах (мир на праха му) е казал: Кълна се в Този, в чиято ръка е животът ми, ако не извършихте грях, Аллах щеше да ви изтрие от съществуването и ЩЕШЕ ДА ВИ ЗАМЕНИ (С) ОНЕЗИ ХОРА, КОИТО БИХА ИЗВЪРШИЛИ ГРЯХ и биха потърсили прошка от Аллах и Той щеше да им прости." (Sahih Muslim 6622,

Това означава, че Аллах не просто очаква хората да се покаят, а изисква те да грешат, за да могат след това да искат прошка. Тук възниква въпросът: ако грехът е задължителен, дали тогава хората наистина носят отговорност за него?

Аллах и сатанинските методи

Интересен аспект на тези хадиси е начинът, по който Аллах изглежда използва греха като инструмент за контрол върху вярващите. Ако Аллах желае хората да грешат, за да им прости, това прилича на манипулативна стратегия, която наподобява методите, приписвани на Сатана в библейското богословие. В Библията сатаната е измамникът, който примамва хората към грях (Битие 3, Матей 4:1-11). Но ако Аллах насърчава хората да грешат, за да може да ги прощава, тогава не играе ли той ролята и на изкусителя, и на съдията?

Грехът като игра на контрол

Друг хадис потвърждава идеята, че Аллах съзнателно подтиква хората към грях, за да могат да търсят прошка от него:

"Абу Хурайра съобщи от Пратеника на Аллах (ﷺ), че неговият Господ, Всевишният и Славният, казал така. Един раб извършил грях и казал: 'О, Аллах, прости ми греховете', а Аллах (Всевишният и Славният) казал: Слугата ми извърши грях и след това осъзна, че има Господ, Който прощава греховете и държи сметка (на грешника) за греха. Тогава той отново извърши грях и каза: 'Господи мой, прости ми греха' и Аллах, Всевишният и Всемогъщият, каза: Моят раб извърши грях и след това разбра, че има Господ, Който ще прости греха му или ще го изправи пред съда за греха. Той отново извърши грях и каза: 'Господи мой, прости ми греха' и Аллах (Всевишният и Всемогъщият) каза: Моят раб Сас извърши грях и след това осъзна, че има Господ, Който прощава греховете или взема (му) сметка за греха. О, рабе, прави каквото искаш. Аз ти дадох прошка." (Sahih Muslim 2758a, https://sunnah.com/muslim:2758a)

Този текст създава представата, че Аллах не само приема повторното извършване на грях, но и го очаква. Той не казва на вярващия да престане да греши, а вместо това му дава индулгенция – "прави каквото искаш". Тази идея е напълно чужда на библейската концепция за покаяние, която включва не само искане на прошка, но и реално отвръщане от греха (Деяния 3:19, 1 Йоан 1:9).

Заключение

Анализът на тези хадиси показва сериозни теологични и морални проблеми в концепцията за греха в исляма. В християнството грехът е трагична реалност, която води до отделяне от Бога, но също така е нещо, което трябва да бъде преодоляно чрез вяра и покаяние. В исляма, според тези хадиси, грехът изглежда не просто неизбежен, а необходим за съществуването на хората и за радостта на Аллах. Това създава парадокс: хората са създадени, за да грешат, но въпреки това ще бъдат съдени за греховете си. В този контекст въпросът е: наистина ли ислямът представя морален Бог или концепция за манипулация и контрол?

(Всички статии или откъси от тях се споделят с изричното посочване на www.sunaymadzhurov.com)