Второзаконие 8:1-18 представя едно от най-значимите наставления на Бога към Израил по време на прехода им към Обещаната земя. В този пасаж Бог припомня на Своя народ за четиридесетгодишното водителство в пустинята, за да ги подготви духовно за изобилието, което предстои. Той подчертава, че целта на изпитанията е не просто дисциплиниране, а изграждане на вярност, смирение и разбиране, че източникът на всяко снабдяване е самият Бог, а не човешките способности.
Този текст често се използва като основа за проповядване на различни учения, особено в контекста на снабдяването, благословенията и Божията роля в материалния просперитет. За съжаление, в определени среди, особено в харизматичните движения и сред проповедниците на „Слово на вяра“, някои от тези стихове са извадени от контекст, за да подкрепят идеи, които не са заложени в оригиналния текст. Ето защо, преди да навлезем в темата за десятъка, е необходимо да разгледаме този пасаж в неговата пълнота, за да можем да разберем неговото истинско послание.
В стих 4 Бог заявява: „Облеклото ти не овехтя на теб и кракът ти не отече през тези четиридесет години.“ Това често се интерпретира като свръхестествено чудо, при което дрехите на израилтяните не се износвали и дори са растели заедно с тях. Такива тълкувания са популярни сред телеевангелистите и последователите на учението за просперитета, които свързват Божието снабдяване със задължителни чудотворни проявления. Така се насажда идеята, че ако Бог е снабдявал израилтяните по свръхестествен начин, днес Той трябва да снабдява вярващите със същата чудотворна намеса – и че липсата на свръхестествени материални благословения е знак за липса на духовност.
Когато обаче разгледаме контекста и други пасажи от Писанията, става ясно, че този стих не описва свръхестествен феномен, а подчертава Божията постоянна грижа. Израилтяните не са разчитали на чудо, за да се снабдят с дрехи и обувки – още в момента на изхода от Египет те са взели със себе си изобилие от дрехи.
Изход 12:35: „А израилевите синове бяха постъпили, както Мойсей беше казал, и бяха поискали от египтяните сребърни вещи и златни вещи и дрехи.“
Този текст ясно показва, че още при напускането на Египет израилтяните са разполагали с обилно количество дрехи и обувки. Освен това сред тях е имало множество занаятчии – резбари, майстори на сребро, бижутери и златари, които са участвали в изграждането на Скинията (Изход 31:1-6). Логично е да предположим, че са имали и шивачи и обущари, които са се грижили за нуждите на народа по време на пътуването им в пустинята.
Изразът „кракът ти не отече“ също е често погрешно тълкуван като свръхестествено чудо на изцеление. В Септуагинтата този израз е преведен като „не стана твърд или корав“, а в оригиналния еврейски текст думата „батцейк“ (בָּצֵק) означава „подуване“ или „образуване на мехури“. Това означава, че израилтяните не са претърпели физически увреждания на краката си от липса на обувки, защото винаги са били снабдени с подходящи обувки за дългия път.
Аналогичен случай откриваме в Лука 22:35, когато Йешуа казва на учениците Си: „Когато ви пратих без кесия, без торба и без сандали, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.“ Очевидно тук не става въпрос за чудо, при което обувките на учениците не се износвали, а за това, че Бог винаги е снабдявал нуждите им чрез хора, които са ги подкрепяли. По същия начин, Второзаконие 8:4 не представя чудо, а свидетелства за Божието постоянство в грижата за Своя народ.
Друг важен стих в този пасаж, който често се използва погрешно, е Второзаконие 8:18: „А да помниш ГОСПОДА, своя Бог, че Той е, който ти дава сила да придобиваш богатство, за да утвърди завета Си, за който се закле на бащите ти, както е и днес.“
В много църкви този стих се използва за подкрепа на учението, че Бог желае всеки вярващ да бъде материално богат и че финансовият успех е знак за Божието благоволение. Това учение, популяризирано от движението „Слово на вяра“ и модерните просперитетни проповедници, извежда от текста само първата част на стиха – „Той е, който ти дава сила да придобиваш богатство“ – и пренебрегва контекста, който ясно показва, че тази сила е свързана с Божия завет, а не с лично обогатяване.
Думата, преведена като „богатство“ в много преводи, е „хайл“ (חַיִל), която в действителност означава „добродетел, морална сила, чест, доблест“. Същата дума е използвана в Притчи 31:10: „Кой може да намери добродетелна жена?“ Тук очевидно значението не е „богата жена“, а жена с морална стойност. Това показва, че Второзаконие 8:18 говори за сила, която Бог дава на Своя народ, за да бъде верен на завета, а не за гарантирано материално богатство.
Този пасаж ни дава две основни поуки: първо, че Божието снабдяване не се основава на свръхестествени чудеса, а на Неговата вярна грижа, и второ, че истинското богатство в библейския смисъл не е натрупването на материални притежания, а силата да бъдем добродетелни, честни и достойни хора на Бога. Изкривените тълкувания на тези стихове водят до заблуда и духовна незрялост, затова е необходимо внимателно изследване на текста в неговия контекст.
Няма коментари:
Публикуване на коментар