Четирима свидетели за прелюбодейство в исляма?



Четирима свидетели за прелюбодейство – детайлен анализ и критична оценка

Въведение

В ислямското законодателство има едно изключително специфично изискване за доказване на прелюбодеяние: необходимостта от четирима свидетели, които да видят акта на проникване. Това изискване е записано в Корана и подкрепено с хадиси, което поставя редица въпроси относно неговата приложимост, логика и реалистичност.

Ако някой отправи обвинение в прелюбодеяние, но не може да представи четирима свидетели, той ще бъде наказан с осемдесет удара с камшик, а свидетелството му повече никога няма да бъде прието.


1. Ислямското изискване за четирима свидетели

Основният текст, който поставя това правило, се намира в Корана:

📖 "Онези, които обвиняват чистите жени и не могат да предложат четирима свидетели, да ги биете с осемдесет удара с камшик. И никога не приемайте тяхното свидетелство, защото те са злодеи."
📌 (Сура 24:4)

В хадис от Sahih Muslim 1498b, Саад бин Убада пита пророка Мохамед дали, ако намери жена си с мъж, трябва да чака, за да доведе четирима свидетели. Пророкът му отговаря „Да“.

Логични проблеми с това правило:

  • Ако съпругът хване жена си в изневяра, той не може да направи нищо, ако не събере четирима свидетели.
  • Ако не представи тези свидетели, той самият ще бъде наказан с осемдесет удара с камшик и няма да може да свидетелства повече в съд.
  • Ако жената забременее от тази изневяра, съпругът няма доказателство, че не той е бащата, и няма право да се разведе с нея на това основание.

Това създава парадокс, при който жертвата на изневяра може да бъде наказана, докато прелюбодеецът остава безнаказан.


2. Исторически контекст – връзката с Айша

Една от най-известните истории, свързани с четиримата свидетели, е обвинението срещу Айша, съпругата на Мохамед.

📖 "Онези, които оклеветиха [Айша], са [само] група от вас. Не смятайте, че то е зло за вас! Не, то е добро за вас."
📌 (Сура 24:11)

В този стих се защитава Айша, като се осъждат тези, които са я обвинили в изневяра. Впоследствие се въвежда изискването за четирима свидетели, което на практика прави обвинението в изневяра почти невъзможно.

Според ислямските източници обвинението срещу Айша било направено по време на едно пътуване, когато тя останала сама, а по-късно се върнала с непознат мъж. Хората започнали да я обвиняват в изневяра, но не могли да представят четирима свидетели. В резултат на това обвиненията били отхвърлени.

➡️ Въпросът тук е: дали правилото за четирима свидетели е въведено именно заради този случай, за да защити Айша?

➡️ Ако наистина това правило е било промяна, направена с конкретна цел, това поставя под съмнение дали е универсален морален принцип или просто реакция на конкретен исторически момент.


3. Неестественото изискване за четирима свидетели

В Sunan Abi Dawud 4452 се разказва за случай, в който четирима свидетели трябвало да потвърдят, че са видели проникването – като „пръчка в калъф“.

➡️ Това означава, че четиримата свидетели трябва буквално да присъстват по време на акта и да го видят в детайл.

➡️ Каква е вероятността четирима души да станат очевидци на такъв акт?

➡️ Ако четирима души наблюдават акта, не са ли и самите те част от греха? Това би могло да означава, че свидетелите също участват в непристойност, тъй като доброволно гледат сексуално деяние.

➡️ Ако се вземе предвид идеята, че Аллах дава закони, които са справедливи и приложими, защо тук изискването е толкова непрактично?


4. Какво би станало, ако свидетели няма?

Ако няма четирима свидетели, наказанието се обръща срещу обвинителя.

Според ислямското законодателство, ако мъжът обвини съпругата си в изневяра, но не може да представи четирима свидетели, той има две възможности:

  1. Да се примири с изневярата.
  2. Да бъде наказан с 80 удара с камшик за фалшиво обвинение.

Това на практика означава, че мъжът не може да се защити от изневяра, защото законът прави доказването ѝ почти невъзможно.


5. Двойният стандарт в наказанията

В сура 4:15 първоначално се казва, че прелюбодейките трябва да бъдат държани в домовете си до края на живота си или докато Аллах не измисли друго наказание.

По-късно обаче това правило е отменено и заменено със смърт чрез убиване с камъни.

➡️ Ако законът е божествен и съвършен, защо първоначалната заповед е едно наказание, а по-късно е напълно различно?

➡️ Означава ли това, че Аллах се е предомислил или че законите са адаптирани спрямо социалните обстоятелства?

➡️ Ако моралните закони са абсолютни, защо прелюбодейците първо са държани под домашен арест, а после убивани?


Заключение

  1. Изискването за четирима свидетели на практика защитава прелюбодейците, защото прави доказването на изневяра почти невъзможно.
  2. Историческият контекст показва, че това правило вероятно е въведено, за да защити Айша, а не като универсален морален принцип.
  3. Съпругът, който хване жена си в изневяра, може да бъде наказан, ако не представи свидетели, което създава сериозна несправедливост.
  4. Промените в законите относно прелюбодеянието (от домашен арест към убиване с камъни) повдигат въпроса дали ислямското законодателство е божествено или се развива според нуждите на времето.

➡️ Ако ислямското законодателство е перфектно и справедливо, защо съществуват такива очевидни логически и практически противоречия?

➡️ Ако тези закони наистина идват от Бог, защо изглеждат така, сякаш са създадени, за да защитят определени хора в конкретни исторически моменти?


(Всички статии или откъси от тях се споделят с изричното съгласие на редактора на www.sunaymadzhurov.com)



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Скорошни

recentposts

Случайни предложения

randomposts