Нека слабият да каже: Аз съм силен?

Споделям си записките върху един от най-неразбраните стихове в Танах:

Йоил 3:10 (VBG):

„Изковете плуговете си на мечове и сърповете си на копия; слабият нека каже: Аз съм силен мъж!“

Сред харизматичните среди битува убеждението, че вярващите трябва да повтарят стихове от Писанията, за да ги реализират в живота си. Това учение, което популярно се нарича „изповед на вяра“, се основава на идеята, че изговарянето на библейски обещания има духовна сила за осъществяването им. Що се отнася до въпроса дали този подход има здрава основа в Писанията, ще го разгледаме в друго поучение. Засега обаче нека се съсредоточим върху често цитираните думи от Йоил 3:10.

Хиляди пастори насърчават своите църкви да заявяват „Аз съм силен!“ Но дали този стих е предназначен да вдъхне увереност на вярващите? Внимателният прочит в контекста показва, че този пасаж не се отнася до насърчение за Божия народ, а до Божия съд над езическите народи.

Йоил е пророк, чиято основна тема е възстановяването на Израел непосредствено преди пришествието на Господа. В книгата му „Денят на Господа“ се споменава пет пъти (Йоил 1:15; 2:1, 11, 31; 3:14), подчертавайки темата за Божия съд и намеса. Този съд включва събирането на народите в Йосафатовата долина (Йоил 3:2), където Бог ще им въздаде заради насилието над Израел.

В този контекст стихът „слабият нека каже: Аз съм силен“ не е призив за духовно насърчение, а по-скоро иронично предизвикателство от Бога към Неговите противници. В 9-ти стих Бог им заповядва:

Йоил 3:9 (VBG):

„Прогласете това между народите, подгответе свещена война, вдигнете силните мъже; нека се приближат и се изкачат всичките воини!“

Това е явна подигравка – Бог предизвиква народите да се съберат за битка срещу Него, знаейки, че ще бъдат унищожени. Подобен тон се среща и в Псалом 2, където се казва:

Псалом 2:4-5 (VBG):

„Този, който седи в небесата, ще се смее, Господ ще им се подиграе. Тогава ще им говори в гнева Си и ще ги ужаси в яростта Си.“

Йоил 3-та глава описва събитията, които ще доведат до Армагедон – последната битка срещу народите, събрали се срещу Израел (Откровение 16:16; Захария 14:2-3). Тук Бог не насърчава слабите да се укрепят с вяра, а призовава враговете Си да се подготвят за собственото си поражение.

След този съд идва времето на Божието царуване. Исая пророкува, че след победата на Йешуа, военните оръжия ще бъдат преработени в земеделски инструменти:

Исая 2:4 (VBG):

„Бог ще съди между народите и ще отсъжда между много племена. И те ще изковат мечовете си на плугове и копията си – на сърпове. Народ против народ няма да вдигне меч и няма вече да се учат на война.“

Оттук става ясно, че думи, които всъщност са предназначени за враговете на Бога, днес се използват от вярващи в погрешен контекст.

Човек може да твърди „Аз съм силен“, но спрямо Бога остава слаб. Именно това Йешуа подчертава в Нагорната проповед:

Матей 5:3 (РИ ББД):

„Блажени бедните по дух, защото е тяхно небесното царство.“

Дори ако приемем, че ранната църква е насърчавала вярващите да изповядват победа, те със сигурност не биха основавали своята увереност на думи, изговорени от враговете на Бога.

В заключение, този стих не е призив към вярващите да се ободряват с думи, а предупреждение към Божиите противници за тяхната неизбежна разруха. Когато следващият път чуете проповедник да използва този стих, бъдете сигурni, че има "мързелив ум" и не изследва писанията - само повтаря, каквото е чул от други.