Кръщението в Духа и говоренето на езици!

Ще се опитам да взема умерено участие, като ще се постарая да бъда внимателен и балансиран, защото темата наистина е важна и касае духовният живот на всеки повярвал в Исус. За улеснение, ще ползвам точки и подточки:

1. Възможно ли е да си вярващ (спасен), без да си кръстен в Духа?

Това е основният въпрос! Ако успеем да обиколим част или повечето стихове предоставени в библията, според мен, ще имаме по-добра представа.

а) 1Кор 12:13 Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло, и всички от един Дух се напоихме.

Според думите на ап. Павел, кръщението в Духа е позициониране в Тялото Христово. Това е много важен момент и за да го приемем изисква да бъдем обективни и без предразсъдъци от школите от които произлизаме. Нека помислим! Павел казва: се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло. Според апостола, ние се кръщаваме в Духа да съставляваме Тялото на Христос. Ако твърдим, че някой може да е част от Тялото без да е кръстен в Духа, как обясняваме думите му, че кръщението в Духа ни поставя в Тялото?! От друга страна, ако твърдим, че кръщението в Духа ни поставя да съставляваме Тялото, как си обясняваме наличието на толкова много вярващи в Тялото, които не говорят на езици, а следва да са кръстени според него?!

б) Гал 3:2  Това само желая да науча от вас: Чрез дела, изисквани от закона ли получихте Духа, или чрез вяра в евангелското послание

В моят анализ, и до там до където съм израснал в библейското си познание, не мога да подмина този стих. Защо? Тук Павел се обръща към галатяните със важен въпрос: Как те са получили Духа?! Въпросът на Павел обаче е риторичен, защото той дава и отговора, а именно: Чрез вяра в евангелието!


Да помислим, как петдесятното схващане синхронизира доктрината за кръщението в Духа с този отговор на апостол Павел?!

Според петдесятната доктрина, за да се кръстиш в Духа, следва да си повярвал, (някои поучават и задължително предшестващо кръщение във вода), и чак след това да встъпиш в кръщение в Духа. Според мен ап. Павел опростява евангелието до един единствен акт, а именно вярата в благовестието. Какво казва библията на свой ред за благовестието?

- 1Кор 15:1  Още, братя, напомнювам ви благовестието, което ви проповядвах, което приехте, в което стоите, 
1Кор 15:2  чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, - освен ако сте напразно повярвали. 
1Кор 15:3  Защото първо ви предадох онова, което приех, че Христос умря за греховете ни според писанията; 
1Кор 15:4  че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията; 

И така, понеже съм от тези, които вярват, че библията най-добре тълкува наличните си думи, аз заключвам, че благовестието е:

+ вяра в Христовата смърт
+ вяра в погребението на Исус
+ вяра във възкресението на Сина

Въз основа на по горе описаното, смятам, че не бих сбъркал, ако кажа, че според апостол Павел, ние се кръщаваме в Духа, понеже сме повярвали в: Христовата смърт, погребение и възкресение.

в) 1Кор 6:19  Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си, 

Друг важен момент в търсенето на отговора, дали бихме могли да бъдем спасени, без да сме преживели кръщение в Духа са тези думи на апостола, които дават повече яснота, според мен.

Според казаното тук можем да заключим следното:

Да си приел Духа е равносилно на това да не си свой. Предполагам, че да не си свой, предполага да си Божии. С други думи казано, според апостола, ти не би могъл да си Христов или Господен, което е едно и също, ако не си приел Духа.

При евентуално оспорване на този възглед, поради липсата и отсъствието на изричното посочване на термина: "кръщението в Духа", в този стих, ще кажа, че в Деяния на апостолите, приемането на Духа и кръщението в Духа са взаимозаменяеми.

Изводът е следният: Няма как да си Христов, без да си приел Духа и без да си станал храм на Духа!

което ме води, към следващата подточка:

г) Рим 8:9  Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов. 
Рим 8:10  Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата. 
Рим 8:11  И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас. 

Тъй като въпросът е много "крехък" моля за удвоено внимание, към следващият ми опит за обяснение върху думите на Павел!

Отново ще опитам да да заключа изводи, без да излизам отвъд писаното:

+ Ако Духът не живее в някого, той не е Христов!
+ Вярващите, ще бъдат възкресени, именно, защото Духът обитава/живее в тях!

Как петдесятната доктрина за кръщението в Духа, ще обясни, че е възможно да си Христов, без да имаш Духа?

Как петдесятната доктрина, обещава възкресение на повярвалите, без Духа да обитава в тях?

От моят споделен до тук поглед, аз заключвам, че всяко дете на Бога е новородено от Духа, кръстено от Духа и носи печата на Духа!

2. Какво да кажем за случая в Деяния на апостолите 2 глава?

Преди да кажа каквото и да е, ще отбележа, че Исус определи идването на Духа, преди всичко като: изобличение за грях и сила за свидетелстване. Безспорният факт е, че това са константните цели при идването Духа (Деяния 1:8). 

Казвам това, защото в Деяния 2 глава, появата на езици донесоха именно тези два резултата: изобличение за грях и сила за свидетелстване от което се нуждаеха уплашените апостоли. 

Моето мнение към този момент е, че езиците бяха използвани за невярващите, не толкова за да бъдат белег за кръщение в Духа, колкото да бъдат белег за изобличението на невярващите, които бяха събрани около горницата, където бяха събрани около 120 ученика. 

Това мое мнение кореспондира и с казаното от Павел в: 

1Кор 14:22  Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството е белег не за невярващите, а за вярващите.

3. Какво да кажем за случая в Деяния на апостолите 8 глава?

Деяния 8 глава:
 8:5  Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа. 
 8:6  И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко, И виждаха знаменията, които вършеше. 
8:7  Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени; 
8:8  тъй щото настана голяма радост в оня град. 
8:9  А имаше от по-напред в града един човек на име Симон, който, като представяше себе си за някаква велика личност, правеше магии и очудваше населението на Самария. 
8:10  На него внимаваха всички, от малък до голям, казвайки: Тоя е така наречената Велика Божия Сила. 
8:11  И внимаваха на него, понеже за доста време ги беше учудвал с магиите си. 
8:12  Но когато повярваха на Филипа, който благовестяваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени. 
8:13  И самият Симон повярва и, като се кръсти, постоянно придружаваше Филипа, та, като гледаше, че стават знамения и велики дела, удивяваше се. 
8:14  А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петра и Йоана, 
8:15  които, като слязоха, помолиха се за тях за да приемат Светия Дух; 
8:16  Защото той не беше слязъл още ни на един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име. 
8:17  Тогава апостолите полагаха ръце на тях, и те приемаха Светия Дух. 
8:18  А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце, се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки: 
8:19  Дайте и на мене тая сила щото на когото положа ръце, да приема Светия Дух. 
8:20  А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно де погинат, защото си помислил да придобиеш Божий дар с пари. 
8:21  Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога. 
8:22  Затуй, покай се от това твое нечестие, и моли се Господу дано ти се прости тая помисъл на сърцето ти; 
8:23  понеже гледам, че си в горчива жлъчка и си вързан в неправда. 
8:24  А Симон в отговор рече: молете се вие на Господа за мене, да ме не постигне нищо от онова що рекохте. 
8:25  Те прочее, след като засвидетелствуваха и разгласяваха Господнето учение, върнаха се в Ерусалим, като по пътя проповядваха благовестието на много Самарийски села. 

Това е един от най-прецизните места, тогава, когато става въпрос за кръщението/приемането в/на Духа. Най-подходящото място до което би прибягнал петдесятно ориентираният човек, за да докажа, че кръщението в Духа е втора различна опитност от новорождението е именно Деяния на апостолите осма глава.

Аз обаче, ще предложа на вниманието ви друга различна гледна точка, като ще се опитам да се придържам максимално към библейският текст. Също така искам да отбележа, че е имало много авторитетни учители, като: Чарлз Фини, Дуайт Муди и Тори, които са разбирали кръщението в Духа, като втора опитност, но не със задължителната проява на езици.

+ В този пасаж се казва, че повярвалите на Филип, са се кръстили. Понеже в този пасаж не се казва, че самаряните са повярвали в Исус. Друг е въпроса, че Филип им проповядваше Исус. Не е излишно дори в нашето съвремие, да виждаме феномена "вяра в проповедника", без това да е последващо от вяра в Исус.

+ Цялата идея за вяра във Филип, всъщност произлизаше от практиката в която бяха отработени самаряните. До момента на появата на Филип, самаряните се възхищаваха на Симон магьосника, а след появата на Филип, те просто промениха субекта на своето възхищение. Казвам възхищение, защото пасажът изрично отбелязва, че народът е "внимавал" на казаното от Филип, но внимание върху казаното не обезателно означава вярва върху казаното, а дори и да означава повярване, то пасажа изрично отбелязва, че тази вяра е била вяра във Филип.

+ Тъй като пасажа се занимава индивидуално със случая със Симон, аз ще приема, че той е показателен до някъде и със естеството на останалите от повярвалите във Филип. Когато проследим хронологията при Симон, се открояват няколко пункта:

- Първо, той е повярвал във Филип както и останалите самаряни и се е кръстил.
- Второ, той не е преживял покаяние, а ударението е, че се удивлявал на знаменията и чудесата.
- Трето, пристигналите от Ерусалим апостоли, квалифицират Симон, като: вързан в неправда, като човек, който няма дял и участие в делото/работата и го призовават към покаяние, тъй като според апостолите той е вързан в неправда, състояние в което не биха могли да бъдат причислени християните, тъй като те са освободени от неправда, поради правдата на Исус.

+ Що се отнася до пристигането на апостолите Петър и Йоан, не бива да прескочим момента, че причината за тяхната визита не беше полагането на ръце, за да може самаряните да приемат Духа. Това е важен момент, който става ясен, едва при внимателен прочит на текста. Причината Петър и Йоан да пристигнат в Самария е била достигналата до тях информация, че Самария е приела Божието учение. Тази информация е активирала църквата в Ерусалим да изпратят апостолите в Самария, не за да бъдат посредници при приемането на Духа, защото както видяхме в Галатяни 3:2, Духа се приема чрез вяра в посланието на благовестието, което се очакваше самаряните да са направили, а за да съгледат новоповярвалите, каквато е била апостолската практика, и това е проследимо и доказуемо от разказа на Лука в други места от него.

Още при пристигането си в Самария, по-опитните до тогава от Филип, апостоли, са се натъкнали на феномена "вярва в проповедника", кръстени във вода, но вързани в неправда, което е наложило те да засвидетелстват отново, както и да проповядват учението на Господа (Деяния 8:25).

+ Именно поради тази причина самаряните не бяха приели Духа, понеже вярата им беше осакатена, поради вярата в човека Филип. След тази констатация, апостолите представиха учението и засвидетелстваха с личните си срещи с Господа, като така обърнаха погледа на самаряните върху Личността на Исус Христос. След това, както и текста разказва, те полагаха ръце и те приемаха Духа.

+ В заключение във връзка с този пасаж, ще кажа, че често аз също съм свидетел на случаи като този в Самария. Не веднъж съм виждал хората да повярват в мен и да се удивляват в акуратността на пророческият дар, който имам от Господа. Възхищението на хората често пада върху проповедника, когото виждат, поради обясними причини, тъй като те не виждат Господа, Който е отдясно на Отец. И точно както е било и в Самария, единственият резултат е "голяма радост", без това да доведе тези хора до Исус (8:8  тъй щото настана голяма радост в оня град). 

+ Но дори и да приемем, че в Самария е имало повярвали Христови ученици без Духа, това би противоречало на думите на Павел в:

Рим 8:9  Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов. 



4. Какво да кажем за случая в Деяния на апостолите 19 глава?

Деяния на апостолите 19

19:1  А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, дето намери някои ученици
19:2  И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свети Дух. 
19:3  И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Йоановото кръщение. 
19:4  А Павел рече: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в тогова, който щеше да дойде подир него, сиреч в Исуса. 
19:5  И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса. 
19:6  И като положи Павел ръце на тях, Светия Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха. 

+ След случилото се в Самария, аз не се учудвам на възможността в ранната църква да е съществувало размиване на истинското учение, сред законници, гностици, ученици на Йоан и лужеученици. Когато Павел пристига в Ефес, той намира някои ученици. Точно това е описанието на автора на разказа: "някои ученици". Наличието на ученици от всякакъв вид е било обичайна гледка по времето на Павел. Всякакви пътуващи учители са завличали всякакви ученици подир себе си, та дори някои от тях са се обявявали за Месията. Въпросът, дали са приели Духа като са повярвали, не идва поради факта, че Павел допуска повярвалите в Исус да са приели евангелието без да са приели Духа, а поради опита му да разбере, дали те въобще са ученици на Исус. След като прочетохме в началото на моят анализ, че за Павел е недопустимо да си Христов, без да си приел Духа, няма как да допуснем изключение със случая с учениците, които той намира в Ефес.

+ както става ясно и от текста, Павел разбира, че те дори не са чули за Исус, а още повече за Духа. На свой ред той ги кръщава в името на Исус и те получават Духа, като в същото време говорят на езици и пророкуват.


5. Какво да кажем за случая в Деяния на апостолите 10 глава?

Деяния на апостолите 10:

10:44  Докато Петър още говореше тия думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха словото. 
10:45  И обрязаните вярващи, дошли с Петра се смаяха задето дарът на Светия Дух, се изля и на езичниците; 
10:46  защото ги чуеха да говорят чужди езици и да величаят Бога. Тогава Петър проговори: 
10:47  Може ли някой да забрани водата, да се не кръстят тия, които приеха Светия Дух, както и ние? 
10:48  И заповяда да бъдат кръстени в името на Исуса Христа. Тогава му се примолиха да преседи няколко дни у тях. 

Този текст е доста важен, тъй като дава важни сведения за хронология за получаването на Духа, при това кореспондирайки с останалата част от писанието и без да катострофира с други изявления на който и да е автор. Тук виждаме, че Духът слиза докато невярващият още слуша евангелието. Това е така, защото без Духа да изобличи някого, той не може да приеме Исус. Говоренето на езици се оказа достатъчно доказателство за апостол Петър, за да бъде сигурен, че събралите се в дома на Корнилии са приели и Исус и Духа. Както става ясно от този пасаж, кръщението в Духа предшества и кръщението във вода, тъй като в кръщението участват тези, които вярват в евангелието, респективно тяхната вярва в благовестието е станала причина да бъдат кръстени в Духа.

6. Какво да кажем за говоренето на езици?

Още в началото на моят коментар/анализ, аз посочих изказването на Павел, че езиците се явяват като белег не за вярващите, а за невярващите. Моето мнение е, че когато човек повярва в Исус, той става част от Тялото Христово, което не би могло да стане без кръщението в Духа. Смятам, че когато някой се кръсти в Духа, Духът се проявява в него. Аз не бих искал да вкарвам Духът на Бога в рамки и да кажа, че единственото доказателство за това че някой е кръстен в Духа е, само говоренето на езици. В случая в Деяния на апостолите 19 глава примерно, виждаме, че Духът се проявява и с пророкуване. От друга страна, апостол Павел дава, според мен, най-изчерпателното обяснение:

1Кор 12:4  Дарбите са различни; но Духът е същият. 
1Кор 12:5  Службите са различни; но Господа е същият. 
1Кор 12:6  Различни са и действията; но Бог е същият. Който върши всичко във всичките човеци. 
1Кор 12:7  А на всеки се дава проявлението на Духа за обща полза. 
1Кор 12:8  Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух; 
1Кор 12:9  на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух; 
1Кор 12:10  на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици. 
1Кор 12:11  А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно. 

Този пасаж дава няколко направления:

+ Дарбите са различни
+ Духът се проявява във всеки вярващ без изключение
+ Също толкова свръхестествено е да се говори с мъдрост, колкото и да се говори на езици
+ Духът решава в кого, как да се прояви, според както Му е угодно


7. Заключение!

Аз вярвам в свръхестествената сила на Бога. Вярвам, че дори и да е съпътстващо новорождението, кръщението в Духа е различно преживяване. Вярвам, че кръщението в Духа е видимо проявление на Духа. Вярвам, че всеки трябва да се изпълни с Духа и да търси мъдрост и да израства в опитности с Духа, за да може Той да се проявява във всеки, според както Му е угодно!

С. Маджуров

Сподели това с приятели и познати:

За автора

Привет на всички читатели на моят личен блог! Когато започнах да водя този блог не си и представях за колко хора това ще бъде полезно. Тук аз не се опитвам да пиша трактати или да развивам теология в дълбочина, тук идеята е да насърча всеки посетител със словото. Много бих се радвал да имам обратна връзка от ваша страна, така че моля не се притеснявайте да ми пишете. Бъдете благословени!

0 коментара:

Публикуване на коментар