Религиозна и Душевна Болка

Религиозната болка е толкова широко разпространена, че ако се разраства с настоящите темпове, това е в тенденция да се превърне в духовна епидемия, която да заразява голяма част от Тялото Христово, (ако вече не е), а за съжаление и много влиятелни християни. За себе си съм достигнал до заключението, че повечето хора, които преживяват религиозна (душевна) болка, са по-лесно разпознаваеми, отколкото самите те смятат. С цел да се помогне на читателя, ще се опитам в няколко раздела да споделя зародиша, развитието, последствията и изхода от едно такова състояние.

Какво е душевна болка?

Много е тънка нишката между ревността за Бога и вътрешните сривове, които преживява човек. Можете да чуете някого да говори за повече движение на Бога, и в същото време в него да се е загнездило болка и разочарование от тези, които според него са станали причина да стопират Бога. В такъв момент е трудно да се разбере, дали вярващият иска повече от Бога, или пък е пълен с горчивина спрямо тези, които според него са главните виновни за духовната суша.

Обикаляйки в немалко църкви, аз често срещам вярващи, които са уморени от религията и искат повече от Бога. Това е похвално състояние, но в повечето случаи, паралелно с жаждата за Бога, се развива и тайна злоба срещу лидерството в църквата. Причината за това е, че всяко очакване от Бога се прекарва през очакванията ни от лидерството.

Много често, вярващите започват със свята ревност по Бога, но завършват със плътско отношение спрямо лидерството и църквата. В немалко случаи, това води вярващият в изолация и отделяне от цялостният поток от вярващи.

Моята дефиниция за душевна болка е, болка без духовна стратегия и себевладеене. Всяко чувство, което ние възпроизвеждаме, без да имаме разбиране за това, как и какво смятаме да направим, е болка която ще изпитаме, но ще ни заклещи в себе си. Всички ние в някакви периоди от нашето ходене с Бога, ще преживяваме, гняв, омраза, радост, огорчение, сърдене, отчаяние или болка, но трябва да владеем себе си, както и да не изпуснем духовните ни сетива да бъдат изместени от болката.

Павел пояснява това с думите:

Ефес 4:26  Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви; 

1Кор 14:32  и духовете на пророците се покоряват на самите пророци. 

В посланието към Ефесяните апостол Павел казва, че ако оставим гнева да се задържи, той ще ни отведе до греха. С други думи казано, ако изпитате свят гняв, който няма да контролирате, този гняв, ще се превърне в средството, което ще ви отведе до грях. 

В посланието към коринтяните, Павел говори за пророците в църквата, които разкриват греха и водят вярващите и невярващите към покаяние. Често тази позиция на пророците предразполага към емоционални изблици. В такива моменти Павел разкрива, че е много важно пророците или вярващите, да запазят самообладание и да не допускат това да се превърне в душевно и емоционално поле за болка и огорчение. 

Каква е разликата между душевната и духовната болка?

В своето служение; Исус е бил често гневен и болезнено засегнат. Той е бил гневен, когато е влезнал в Храма и е видял търговията в дома на Отец. Бил е гневен, когато е говорил срещу фарисеите. Но забележете, че болката в Исус, беше духовна болка. Исус се разгневи на търговците и фарисеите, но за същите търговци и фарисеи Той умря и даде живота си за тях. Болката на Исус не му попречи да бъде милостив и балансиран. 

От друга страна в библията има примери и за душевна болка:

Исав - Исав се разгневи на брат си Яков и го търсеше, за да го убие. Душевната болка е плътска и пълна с горист. 

Юда - Юда беше обиден, заради неправилната социална политика в апостолската колегия около Исус. Неговата горчивина го доведе до предателство, продажничество и смърт.

Авесалом - Авесалом беше огорчен срещу баща си Давид, а това го доведе до смърт.

Както може би различавате, ако не вземете мерки срещу растежа на огорчението и душевната си болка, това ще ви погуби. 

Как сатана прокрадва душевната болка?

Пренебрежение - Пренебрежението е силно оръжие в ръцете на врага. Има вярващи, които не могат да понасят пренебрежението. Ниското ниво на растеж и познание на Исус, лесно покосява вярващите. 

Много християни са свикнали винаги да са на челните места в църквата. Може би много от тях са били на ръководни позиции и са били на почит. С течение на обстоятелствата, ако се е наложило да отстъпят за малко от това състояние на благоволение, такива вярващи стават тихи, таящи огорчение и склонни да оронват авторитет.

Именно това е причината Павел да ни насърчава да имаме Христовият дух в себе си. Христос не счете да държи равенство с Отца. Много вярващи искат целият им живот да бъде "всяко стъпало нагоре", и когато се наложи да слязат едно стъпало надолу, тогава се поддават на душевната болка.

В плен на амвона - Не се учудвайте на това което ви казвам. Много вярващи не ползват амвона, за да поучават издигайки Исус, а амвона е просто средство за душевно и материално облагодетелстване. Според новозаветния модел, в една църква трябва да проповядват различни проповедници с различни дарове. Душевната болка може да се засили, ако вярващият е в плен на амвона. 

Страхът от второто място - Страхът от появата на по-добри от теб е изтощителен. Много вярващи са уморени от непрестанното сканиране на по-добри служители в Тялото. Това е тежко болестно състояние, в което беше и Саул. Песните за Давид бяха инжектирали душевна болка и гняв във Саул. Той се уплаши, че вече не е първи. Много лидери, които са били в братска компания, която ги е защитавала и изграждала с години, могат да станат заядливи и огорчени, ако в компанията се появят по-даровити братя и сестри. Много лидери са обладани от страха от "второто място".

Как се развива душевната болка?

1. Гняв: злоба, отмъщение, заяждане, завист.

2. Изолация: самотничество, единачество, култ, търсене на реванш, плануване на реванш.

3. Препиране: спорене, клевети, създаване на клопки, говорене с ирония.

4. Гаснене: отчаяние, горчивина, отсъствие на радост, усещане за загуба.



(в удобно и свободно време се надявам да продължа по темата)
Сунай Маджуров

Сподели това с приятели и познати:

За автора

Привет на всички читатели на моят личен блог! Когато започнах да водя този блог не си и представях за колко хора това ще бъде полезно. Тук аз не се опитвам да пиша трактати или да развивам теология в дълбочина, тук идеята е да насърча всеки посетител със словото. Много бих се радвал да имам обратна връзка от ваша страна, така че моля не се притеснявайте да ми пишете. Бъдете благословени!

0 коментара:

Публикуване на коментар