Основен белег на църквите от Новата апостолска реформация

Някой беше казал, че всеки от нас гледа на света през призмата на собствените си дарби. Колко вярно! Хората на изкуството "усещат" света, програмистите организират информацията, която света им предоставя, учителите изучават и винаги наставляват. Примерите са много. В духовен смисъл, Тялото Христово може да се раздели на вярващи, които вярват в това, че Бог действа и днес на земята чрез дарбите на Духа (харизматици) и тези, които смятат, че дарбите са преминали (нехаризматици или - сезационалисти).

Ако гореказаното е вярно, възможно ли е двете групи да възприемат Божието Царство и света по фундаментално различен начин, именно поради това ключово различие? Не казвам, че това е нещо добро или че трябва да е така, просто смятам, че е важно да разберем начина, по който функционира съвременното християнство и в частност протестантската Църква. Напълно възможно е това да помогне на някои от нас да преодолеят някой и друг предразсъдък, без значение от коя страна на "казуса" се намираме.
„И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяко създание; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват; юношите ви ще виждат видения; старците ви ще сънуват сънища; още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си. В онези дни ще пророкуват.” (Деяния 2:17, 18 - Превод на „Верен”)

"Последни дни" тук означава дните на земята след преминаването на Моисеевия закон. Друга есхатологична позиция интерпретира "последни дни" като период от време в края на света, непосредствено преди завръщането на Христос на земята. Аз лично не вярвам в тази интерпретация и то по много причини, които не мога да започна да изброявам тук.

Ако обаче е вярно, че в дните на земята след настъпването на новозаветната ера, Бог ще излива Духа си на своите синове и дъщери, нека не пропускаме момента на "виждане на видения", отнасящ се за младите хора и сънуването на сънища, отнасящ се за възрастните.

Виждането на видения е ключов момент. Обещанието, че Бог може, желае и ще ни води чрез видения променя правилата на играта, така да се каже. Видения от Бог са де факто разкриването на Божията цел, слово и директива, чрез духовни картини. В един смисъл това е начина, по който Христос се проявява като Глава на Тялото.

"И Той е главата на тялото, тоест на църквата; Той е Началото, Първородния от мъртвите, за да има първенство във всичко." (Колосяни 1:18)

За нехаризматиците обаче виждането на видения е проблем. Това според тях не е част от легитимното проявление на Бог на земята. За сезационалистите неща като видения, изцеления, освобождения и пророческо служение са форми на нездрава психика, отклонения от нормалното или дори шарлатанство, понеже тяхната теология вече е изолирала тези проявления на Бог само и изключително до дните на апостолите, но не и след това. Те приемат чудесата в Евангелията и книгата Деяния на апостолите, но не и проявленията на Святия Дух по подобни начини в нашето съвремие.

Въпреки, че проявления на "харизмата", или "дарбите" на Духа могат да се видят през всички векове след Христос, изливането на Духа по време на петдесятното движение в началото на 20- ти век и в следващите 100 години може да бъде наречено "официалното" възстановяване на харизмачното измерение на Святия Дух в Църквата.

Богословски, еклесиално и херменевтично, харизмата на Духа днес се наслаждава на много повече приемане на земята, от когато и да е било през последните 19 века след преминаването на първото апостолско поколение след Христос. Според някои изследователи, над 25% от всички католици упражняват дарбите по един или друг начин. Общия брой на хразиматичните християни по света днес е между 700 милиона и 1 милиард души. Друг един изследовател наскоро заяви следното: "Ако харизматичното не е легитимно проявление от Бог, то тогава християнството е мъртво, понеже основния негов растеж през 20- ти век идва именно от този сегмент на Църквата, който изповядва и практикува харизмата."

Луис Луго, изследовател от престижният Пю Форум по религиозен и обществен живот (Pew Forum on Religion and Public Life), заявава следното: "Петдесятните (разбирай харизматични) вярвания и практики буквално видоизмениха лицето на християнството в развиващите се страни".

Харизматичното е променило начина по който милиони хвалят Бог, молят се и проповядват Словото.

Но разделението продължава

Харизматици продължават да гледат от високо на не-харизматици и обратно. Сезационалистите сочат към многото случаи на злоупотреба с харизмата от харизматиците и обратно, харизматиците сочат себеправедното отношение на техните събратя нехаризматици, които виждат себе си като "нормалните" и легитимните наследници на многовековната протестантска традиция, а всички други като заблудени.

Но само понеже дадени църкви са петдесятни и харизматични по традиция, това не е гаранция, че тяхното разбиране за дарбите на Духа е униформено. Де факто, едно внимателно вглеждане в практиките на много традиционни петдесятни и харизматични общества, разкрива сериозни различия в това, как харизмата намира приложение в тези общества.

Тук може да се каже, че църквите, оформени в резултат на Новата Апостолска Реформация, понякога наричани и нео-петдесятни, представляват авангарда в непрекъснато видоизменящото се лице на самото петдесятно движение по света. За съжаление взаимоотношението между традиционните петдесятни деноминации и църквите от Новата апостолска реформация (НАР) често пъти е изострено, именно поради различните начини, по които се интерпретират и прилагат привидно подобни доктрини и модели.

Новата апостолска реформация е всепризнато световно движение, което обхваща църкви, деноминации и движения, които идентифицират себе си като наследници на петдесятната традиция, но минали отвъд нейните ограничения и деноминациионни форми.

Ще отбележа само накратко основните разлики между традиционните петдесятни и църквите от Новата апостолска реформация:

1) Еклесиално - в начина на организация и управление на църквите. Църквите от Новата апостолска реформация вярват в свърхестественото издигане на водачи и църкви, а не в избор по гласуване, каквато е практиката в традиционните петдесятни деноминации. От тук натам начина на управление и организация на управлението на една локална църква, общност от църкви или дори на национално ниво, налага динамики, много по-различни от тези, диктуващи статуквото в църкви, изградени на базата на избор, чрез гласуване. Църквите от НАР вярват в това, че Исус Христос издига лидери и че тяхната власт идва от Него, а не от броя гласове на членовете на дадена местна църква или деноминация. Водачи от принадлежащи към НАР църкви приемат отчетноста пред духовни авторитети и други зрели лидери, но наблягат на водителството директно от Исус, а не на това, което хора имат да кажат.

2) Доктринално - нео-петдесятните църкви се придържат към основните доктрини и учения на протестантската традиция. Доктриналната обособеност от традиционните петдесятни общества се свежда най-често до различието в есхатологичната позиция, която в църквите от НАР е много повече пост-милениална, частично претериска или амилениална, за разлика от диспенсационалната ехсатология на традиционните петдесятни общества.

Друга доктринална разлика е доктрината на предопределението. Повече и повече църкви от НАР пренастройват своето учение спрямо арминианската доктрина или дори отвореният теизъм, ясно разграничавайки се от хипер-Калвинизма на реконструкционистите и тяхната крайна доктрина за господството.

3) Херменевтично - може да се каже, че ядката на революцията, или по-правилно казано реформацията, която носи движението Нова апостолска реоформация е в сферата на херменевтиката.

Възприемането на Божието Царство като реалност, през която би трябвало да се пречупва нашето разбиране за Писанията, поставя херменевтиката на цървките от НАР в напълно нова категория. Това не е догматичното Kingdom Now схващане на реконструкционистите, нито пък традиционно теоложко схващане за Царството, като уж духовно, но всъщност доста абстрактно. Може да се каже, че херменевтиката на Царството е форма на завръщане към хебраичните корени на вярата, без да се влиза в легализма и старозаветните крайности на реконструкционизма.

Разбирането за реалноста на Царството като призма, през която трябва да се пречувпа всичко, не свършва само с херменевтиката. То се простира на всяко ниво, включително в приложението на дарбите на Духа, личните планове на хората за живота и плановете на цели църкви и движения за поколенията.

За сравнение, традиционно петдесятната ориентация свежда дарбите на Духа преди всичко до личното водителство, а не толкова до "стратегическото" ниво на действие, именно като начин за напредването на Царството.

В този смисъл, ако трябва да се върна към изходната позиция на този текст, изливането на Духа и даването на видения на младите се възприема по-скоро в стратегически смисъл от църквите на НАР, които визират собствената си духовност и дори живот изпълнени със смисъл само тогава, когато са в линия с по-кардиналните стратегии на Царството. А тези стратегии и цели се разкриват и дават именно чрез харизмата на Духа, а не чрез интелектуализма на реконструкционистите или униформеното движение на деноминации, зависещи от гласуване на човеци.

Лично аз смятам, че Божията любов е най-великата сила на земята и че не принадлежността към една или друга църква или движение е това, което би трябвало да ни дава усещане за стойностност. Снизходителното отношение на нехаризматиците към тези от нас, които са заложили на водителството на видения от Духа (често в разрив с нашите лични желания и интереси), е отблъскващо. Както е отблъскващо и отношението на презрение към нехаризматичните християни и деноминации, което много харизматици си позволяват. Смятам, че ако и едните, и другите решаха, че тяхната голяма цел в живота не е да насилят другите да влязат в техния калъп, така да се каже, може би щяхме да имаме свободата да бъдем себе си, докато позволяваме и уважаваме и другите да бъдат себе си.

Аз може и да не споделям убежденията на нехаризматиците, но мога да извлека духовно благословение от всеки непреднамерен автор, проповедник или църква, принадлежаща към нехаризматична конфесия, която проповядва Божието слово. Глупост би било харизматиците да се ограничат в това, да приемат мъдрост и слово само от харизматици. Според мен, всеки християнин трябва да намери себе си в Христос и да даде правото на другите да направят същото.

За край ще кажа това: целият ми живот е оформен от принципа на търсене на Божията открита воля и предприемане, в следствие на това, което получавам като водителство, било то дадено ми чрез видение или пророческо слово. Повечето от приятелите ми живеят, следвайки същия принцип и не виждам това да ги е довело до провал. Напротив - вълнуващо е да заложим живота си на принцип и обещание от Словото, което беше дадено за Божиите заветни хора от всички времена. Мога да проявя разбиране към хората, които не проумяват как това е възможно и се препъват в подобни "свидетелства". Но, какво да се прави - за мен важното е да бъда един ден одобрен от Цар Исус, а не от комитета на някоя организация или деноминация. А Той, вярвам аз, продължава да ни говори чрез виденя, сънища и пророческо слово, не само чрез Писаното Слово.

апостол Георги Бакалов (2011)
източник: линк

Сподели това с приятели и познати:

За автора

Привет на всички читатели на моят личен блог! Когато започнах да водя този блог не си и представях за колко хора това ще бъде полезно. Тук аз не се опитвам да пиша трактати или да развивам теология в дълбочина, тук идеята е да насърча всеки посетител със словото. Много бих се радвал да имам обратна връзка от ваша страна, така че моля не се притеснявайте да ми пишете. Бъдете благословени!

0 коментара:

Публикуване на коментар