Господ даде - Господ отне!

Забелязали ли сте, колко много хора хвалят Бога за нещата, които Бог им е дал? А, колко от вас знаят, че трябва да Го хвалим и за нещата, които ни е отнел? Всъщност, ние трябва да Го хвалим по всяко време. Но да се замислим... Можем ли да Го хвалим, когато загубим?

3Цар

  16. Тогава дойдоха при царя две блудници и застанаха пред него. 

  17. И едната жена каза: О, господарю мой, аз и тази жена живеем в една къща; и аз родих при нея в къщата. 
  18. И на третия ден, след като родих, и тази жена роди. И бяхме заедно, нямаше чужд човек с нас в къщата, само ние двете бяхме в къщата. 
  19. И през нощта синът на тази жена умрял, понеже легнала върху него. 
  20. А тя станала посред нощ и взела сина ми от страната ми, докато слугинята ти спеше, и го сложила на пазвата си, а мъртвия си син сложила на моята пазва. 
  21. И когато станах на сутринта, за да накърмя сина си, ето, той беше мъртъв; но когато го разгледах на сутринта, ето, не беше моят син, когото бях родила. 
  22. А другата жена каза: Не! Моят син е живият, а твоят син е мъртвият! А онази каза: Не! Твоят син е мъртвият, а моят син е живият! Така говореха пред царя. 
  23. Тогава царят каза: Едната казва: Този, живият, е моят син, а твоят син е мъртвият. А другата казва: Не! Твоят син е мъртвият, а моят син е живият. 
  24. И царят каза: Донесете ми меч. И донесоха меча пред царя. 
  25. И царят каза: Разделете на две живото дете и дайте половината на едната и половината на другата. 
  26. Тогава жената, чийто син беше живият, говори на царя, понеже сърцето я заболя за сина й, и каза: О, господарю мой, дайте й живото дете, но моля те, не го убивайте! А другата каза: Да не е нито мое, нито твое — разделете го! 
  27. Тогава царят отговори и каза: Дайте на тази живото дете и не го убивайте. Тя е майка му. 
  28. И целият Израил чу за съда, който царят беше отсъдил, и се убояха от царя, защото видяха, че Божията мъдрост беше в него, за да раздава правосъдие. 

В този пасаж няколко пункта ми направиха силно впечатление:

1. Хората, които губят стават комбинативни

Злото става най-комбинативно и хитро, когато отнеме от Божиите хора, и когато ги вкарва в болката от загубата. Наскоро говорих с пастор, който се е завърнал от Германия за малко и си спомням, че му казах нещо от сорта на: "Ако се освободиш от плен, за това че някой ти е отнел църквата, едва тогава ще си свободен да започнеш друга". Врагът иска да ни държи в плен на болката от загубата. Веднага след голяма загуба сатана освобождава голяма доза зла комбинативност и тогава ни изкушава да търсим реваншизъм. През нашата църква са минали доста хора, някои от тях са повярвали в църквата, а други са били вярващи в момента в който са се присъединили към нас. Но без значение, дали са били вярващи или не, една от причините да не останат в нашата църква - е било причината, че са се опитвали да моделират нашата църква в образа на църквата, която са напуснали. В такива случаи ние сме ги съветвали да се връщат в църквата за която ги боли и да търсят примирение, защото ние няма да бъдем църква, която да успокоява болката от непреживяни загуби. Църквата не трябва да служи на хората, църквата трябва да служи на Бога. Много вярващи стават комбинативни след загуба и започват да търсят начини да повлияят на лидерството, за да направят от църквата място, което е подобно на друга църква. Тази комбинативност води до обезличаване на църквата и до нейното ненужно и сатанинско клониране! В горният пасаж видяхме, че жената която загуби своето дете, предприе операция, която продължи буквално няколко минути. Тази комбинативност идва от факта, че загубата не е преживяна и душата не е примирена със загубата. Такива хора живеят вързани за загубите си и това е причината да са откъснати от успехите си.

2. Готовността да се откажеш е среда на правосъдие.

Жената която беше истинската майка на живото бебе, също беше на път да загуби детето си. Царят беше наредил да го разделят на две. Тази перспектива за майката означаваше само едно: "току що си загубих детето, то или ще е мъртво или ще бъде взета от тази жена". При всички обстоятелства истинската майка беше готова да загуби. Истината е, че ако не си готов да загубиш нещо - ти няма да го имаш. За да имаш Исаак, трябва да го сложиш на олтара. Освен това, забележете, че правосъдието дойде в момента, в който жената беше готова да загуби. Ако искате Божията правда да слезе своевременно, спрете да съжалявате за провалите и загубите си, като със въпросното съжаление продължавате да храните врага.

3. Остави словото да те отдели. 

Царят поиска меч, с който да раздели бебето. В Новият завет мечът е оръжието на Бога и символизира словото на Бога. В посланието към евреите се казва, че мечът разделя дух от душа. Когато трябва да приемете загубите си и да ги забравите, вие трябва да вземете духовно решение, което ще дойде от вашият дух. За това когато Бог иска да ви избави от плен на миналите провали и загуби, Той ще го направи чрез словото Си. Словото на Бога ни освещава. Новозаветната дума за освещаване, означава също и отделяне. Така че остави словото да те отдели от миналото. Как? Чети, споделяй и вярвай словото! 

4. Най-губим от близки хора.

Когато казвам, че най-много губим от близки, аз не говоря за мащаби, а за вътрешни последствия. Исус каза, че е дошъл за война, а не за мир, за да раздели последователите си от близките им. Знам, че това не е модерно послание, но мен тая работа въобще не ме вълнува. Забележете, че тези две жени живееха в една къща. Дори и да не са две сестри блудници, както аз предполагам, то поне са били добре познати колежки. Повечето вярващи са дисфункционални, поради болката, че трябва да преживеят удари от близки хора. 

5. Който губи, губи докато спи.

Невниманието е основен проблем на вярващите. Ние се заблуждаваме, че Бог е в контрол и че този контрол е изолиран от нашето внимание. Напротив, Бог е в контрол, когато внимаваме и бдим. Спането е духовна апатия. Но без значение, дали сме спали или не, трябва да внимаваме да не продължим да спим след загуба и провал. 

6. Аз не съм моите загуби. 

Не живей, за да храниш загубите си. Откъсни се от оставеното и от това, което си е отишло. Всичко което имаме да получим, ще дойде, когато се откъснем и кажем в смирение: "Господ даде - Господ отне"! 

С. Маджуров

Сподели това с приятели и познати:

За автора

Привет на всички читатели на моят личен блог! Когато започнах да водя този блог не си и представях за колко хора това ще бъде полезно. Тук аз не се опитвам да пиша трактати или да развивам теология в дълбочина, тук идеята е да насърча всеки посетител със словото. Много бих се радвал да имам обратна връзка от ваша страна, така че моля не се притеснявайте да ми пишете. Бъдете благословени!

0 коментара:

Публикуване на коментар