Кучетата на Бога

Състоянието на църквата в България е трагично, поради липсата на кучетата на Бога. Бог се надига и издига глас, Той извиква кучета от всички посоки. Те са гладни и озверени.

Знам, че това което четете ви се струва абстрактно и непрактично, но това е едно от най-практичните за мен откровения, които съм получавал от Господа. През следващите няколко реда, ще се опитам накратко да ви обясня позицията си.

Уточнение: Нека още в самото начало да уточня, че аз не съм зависим от символите в библията. С други думи, аз приемам Исус и Неговата жертва за самият образ, а символите като сянка на Личността на Господа. Изградил съм си посредствен възглед по отношение на символите, защото те са променливи сигнали и знаци, които са зависими от Божият Дух, а не Божият Дух е зависим от символи.

Когато говорим за кучета, не трябва да включваме незабавно предразсъдъците си, и да считаме кучетата като символ на злото и нечестието. Ако сме водени от символите, ще сме склонни да ограничим Духа на Бога в едни и същи образци на тълкуване на словото. Кучетата са били инструмент и символ в ръцете на Господа, както като символизиращи злото, така и доброто.


В библията змията символизира, както сатана, така и Исус, който е издигнат, за да изцелява.


1. Кучетата са избавлението на Божият народ!


  Съд 7:5. И той заведе народа долу при водата. И ГОСПОД каза на Гедеон: Всеки, който полочи от водата с езика си, както лочи куче, него да поставиш отделно, също и всеки, който коленичи на коленете си, за да пие.
  Съд 7:6. И броят на онези, които полочиха, с ръката си на устата си, беше триста мъже; а целият останал народ коленичи на коленете си, за да пие вода.
  Съд 7:7. И ГОСПОД каза на Гедеон: Чрез тристата мъже, които полочиха, ще ви избавя и ще предам Мадиам в ръката ти; а целият останал народ нека си отиде, всеки на мястото си.

Църквата се намира под робството на егото и високото мнение на всеки вярващ за себе си. В България има много вярващи, които познават библията, но не познават Бога. Няма нищо по-опасно от това да бъдеш част от църква, в която твоят пастор познава библията, но няма връзка с Бога. Горко и на такава църква! Това е повсеместна диагноза, защото повечето пастори са пастори на базата на теология, богословие и дипломи, които са важни, но не и жизненоважни. Тази среда на арогантни, себични и егоистични лидери в църквите, носи до поражения за цялата църква. 

Когато Господ е искал да освободи народа Си, Той е искал войниците, които ще воюват, да имат манталитета на кучета. Кучето пие вода, като лочи. Като не смее да повдигне очи нагоре. То успява да утоли жаждата си, не с устни, а с език. 

Много вярващи, са като тези, които коленичат показно. Господ се отвращава и денонощно повръща молитвите на такива лидери. Това са демонстранти на показните молитви. Такива хора обичат да парадират със своята "духовност". Те са лишени от Божията сила и смирение. 

Докато лидерите в църквата в България са манекени на амвона, лишени от откровение от Духа, голословни плямпачи на заучени проповеди, църквата ще претърпява поражение след поражение. Ние сме изправени пред трудната дилема: дали да воюва заедно с тези шоколадови "войници" или да ги отпратим да се върнат вкъщи и да продължим без тях.

Гедеон е един от най-известните воини в библията. Той не е известен с голяма смелост и храброст. Гедеон е добър, не във въртенето на меча, а сканирането на правилните хора. Българската църква не е изнасилена и захвърлена отвън, тя е изнасилвана от доведеният си баща: "пастора". 

Радарът на църквата не разпознава духовните дефиниции на пастора, тъй като той е сложен в графата: близък човек. 

Цялата близост на такива фалшиви пастори е в изкуството да поставят лъжовни думи на устните си. Всичко при такива пастори е от устните им, докато сърцето им е във вражда с Бога, тъй като те са приятели със света (пасторите). 

Проблемът при такива пастори е, че са поставени, не от Бога, а от редица обстоятелства, които са ги позиционирали във властови позиции. Повечето от тези пастори са неудачници в пълният смисъл на думата. Това са хора, които ако нямат дарения, няма да могат да издържат, нито пък да се справят в живота. Те дотолкова много са осъзнали това, че каквото и да им струва, те няма да напуснат позицията си на власт. 
Усещам, че наближава времето, когато тези пастори, ще се паникьосат от лая на кучетата, които Бог праща в страната ни. Тези кучета не са майстори на устните, те са хора на езика, който е обучен да говори и пише, като бързописец.

 Пс 45:1 Сърцето ми прелива от благо слово, казвам стиховете си на Царя, езикът ми е перо на бързописец. 
 Пс 45:2 Ти си по-красив от човешките синове, на устните Ти е изляна благодат, затова Бог Те е благословил до века. 
 Пс 45:3 Препаши меча Си на бедрото Си, Силни, в славата Си и величието Си! 
  Пс 45:4 И във величието Си язди победоносно заради истината и кротостта, и правдата; и десницата Ти ще Те учи на страшни неща. 

Давид като истински представител на Божията армия, е добър пример за връзката между воюването и езика. Забележете, че когато сърцето има слово, езика започва да стреля и реже. Ето, от такива лидери имаме нужда, и редом до такива трябва да воюваме. В противен случай, всички вие виждате, до какво ни водят настоящите позьори от амвона - до поражение след поражение. И докато в други страни Бог се движи мощно, в България това няма да стане, докато не се напуснат църквите на дисквалифицирани от Бога лидери.


2. Кучетата не влизат в религиозни спогодби!


1Цар 24:15. След кого е излязъл израилевият цар? Кого преследваш ти? Едно умряло куче, една бълха! 

Давид не се притеснява да се нарича куче, защото не е важно кой си, а на кого си. При всички възможности Давид да убие Саул, той не го направи. За Давид не е важно да бъде във властта на всяка цена, както правят българските пастори. За това и сега църквата в България не е Давидова скиния, а Саулов дом. И сега сауловите лидери продължават да гонят давидовите. Краят на гонитбата наближава, защото "кучето" Давид става все по-силен и уверен - това вече не са малки кутрета.


3. Кучетата унищожават Езавел! 


4Цар 9:10  "А Езавел — кучетата ще я изядат в нивата на Езраел и няма да има кой да я погребе..."

 Това, което отличава този тип вярващи от останалите е, тяхната ненавист към Езавел. Такива вярващи стават нетърпими и нетолерантни към религията и компромисите за сметка на царството. Ако другите вярващи са доволни от оцеляването и от тихото и мирно присъствие на Езавел, то "кучетата" не се спират до пълното унищожение на демона Езавел.



4. Кучетата имат уши за Бога!


Притчи 26:17 Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.

Едно от големите предизвикателства на вярващите, които са пророчески е, да запазят своето внимание към гласа на Бога. Пророческите вярващи (кучетата) са апетитна хапка за контролиране и често се пренебрегват от страна на пасторите и се считат за лабилни и слаби. Пасторите често си мислят, че могат да хващат кучето за ушите, което е пълна глупост. Всеки лидер, който започне да контролира пророческите хора, ще бъде ухапан!


5. Кучетата носят надежда!

Екл 9:4. Защото за този, който е между всички живи, има надежда, понеже живо куче е по-добре от мъртъв лъв.

 Когато в пълна тишина и пълен мрак, чуете кучетата да се разлаят, знайте че те са чули стъпките на Господа. По-добре е в църквата да имате живи кучета, които пророкуват надежда и насърчение, от колкото да имате фиктивни апостоли и пастори.



6. Кучетата носят храна от трапезата на Господа!

Мат 15:27. А тя каза: Да, Господи, но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им! 


Вярващите, които са водени от духа на пророчеството, не се задоволяват с храна, която не пада от трапезата на Бога. Те предпочитат настоятелно да чакат под трапезата за трохи от Господа, отколкото да ядат от готовият хляб на хуманизма. 



7. Кучетата носят изцеление за отхвърлените! 


Лука 16:21. "...като желаеше да се нахрани от трохите, които падаха от трапезата на богаташа; и кучетата идваха и лижеха раните му." 


Кучетата са вярващи с език на бързописец, който с думи на надежда и насърчение, пророкуват изцеление (лижат раните на отхвърлените). Това са вярващи, които не могат да оставят отхвърлените. Такива вярващи предпочитат да помагат на някого, отколкото да се умилкват някъде за храна. 


Сунай Маджуров


Сподели това с приятели и познати:

За автора

Привет на всички читатели на моят личен блог! Когато започнах да водя този блог не си и представях за колко хора това ще бъде полезно. Тук аз не се опитвам да пиша трактати или да развивам теология в дълбочина, тук идеята е да насърча всеки посетител със словото. Много бих се радвал да имам обратна връзка от ваша страна, така че моля не се притеснявайте да ми пишете. Бъдете благословени!

1 коментара:

  1. възхитена съм, насърчавам те брат, това е самата истина, нека Бог ти излива още от мъдростта и откровението Си, докато е време, защото народа загива, а Господ вика, но няма кой да Го чуе

    ОтговорИзтриване