От Олтара към Свободата


Не съм убеден, че напълно ясно сме разбрали същността на християнството. Не съм убеден, че посоката на християнството е ясно уловена и, че ние като вярващи сме наясно, как и защо да реагираме, когато се случат неща, които не са част от движението на "християнството по точки". Наричам една част от вярващите, като "християни по точки" тъй като голяма част от нас са привърженици на идеята за успех и просперитет, който може да бъде придобит от проповеди от рода на: 10 точки за успех, 5 точки за изцеление, 7 точки за излизане от депресията или 12 точки за финансов просперитет.

Не съм сигурен, че нашето разбиране за Бога, ще ни доведе в правилната посока, тогава, когато не разбираме Божието разбиране за нас. Аз не подценявам нашето познаване на Бога, но виждам разрешението в Неговото познаване на човека. За Давид не е било важно, че той познава Бога, а това че Бог познава Давид. И тъй като се стремим да построим Давидова скиния, от решаващо значение е не само да познаваме Бога, но и да бъдем познати от Него.

Не е важно Бог да бъде в нашият ум, а ние да бъдем в Неговият. Нашето ограничено и непосветено познаване на Бога, не би могло да се сравнява с детайлното познаване на Бога. Ние, които сме поколение, което превръща евангелието в "точки", ставаме лесна мишена за врага, тъй като той заобикаля нашите точки на познание и знание, а извън тях ние сме неориентирани и неадекватни. Нашата адекватност често е функционална, когато съветите ни са насочени към други, но приключва там, където трябва да вземем решения за нашият личен живот и семейство.

Преди време Бог ми даде видение, което ми даде да разбера, че църквата в България се готви старателно за нещо, което не я очаква, а остава неподготвена за това, което я изненадва ежедневно. Във видението, което получих, аз виждах себе си като теле. Намирах се в оградено място, където тичах на воля заедно с останалите в това оградено място. Видението беше толкова реално, че усещах сърцебиене, което може да се почувства след дълго бягане. Усещах сила и способност за издръжливост и ускоряване. След това чух Господа: "Сега е време да бъдеш използван за това, за което си бил подготвен". Според моето разбиране и желание, аз очаквах, че Господ ще махне оградите, за да тичам с останалите извън загражденията, но бях изненадан, когато видях, че Господ беше поставил пред мен олтар. И чух отново Господа да казва: "Загражденията падат, когато легнеш и се оставиш върху олтара".

Maлахия 4:2  А на вас, които се боите от името Ми, Ще изгрее слънцето на правдата С изцеление в крилата си; И ще излезете и се разигравате като телци из обора.

Посланието ми към Тялото е да напуснем загражденията, не опитвайки се да ги прескачаме, а оставяйки се на олтара. За съжаление, животът не е точки и мъдрости, а пълно покорство и посветеност на Господа. В моето видение аз действах и мислех като Павел. Павел също е имал своите точки и формули за излизане от загражденията. Може би и ти имаш своите заграждения? Може би и ти имаш своите формули за излизане от ситуация? Може би църквата в България има своето разбиране за излизане от трудната позиция в която се намира?

Павел имаше екшън план за излизане от загражденията. Той вярваше, че три молитви на ден са добър модел и лост за задвижване на Бога. Надеждата му беше в Бога, но беше ограничена в него и неговият ум. Когато Бог дойде със слово при него, той разбра, че в Божият ум има нещо, което не е зависимо от точките в ума на Павел. Бог му каза:

2Кор 12:7  А за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън ( Или: Мъченически кол. ) в плътта, пратеник от сатана да ме мъчи, та да се не превъзнасям. 

2Кор 12:8  Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мене; 


2Кор 12:9  и Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила. 


Това което Бог каза на Павел, беше по-доброто за Павел. Да, това може би не се съвместяваше в неговият ум, но беше нещо, което идваше от Божият ум. Ние сме призвани да имаме ум Христов. Трябва да спрем да се опитваме да скачаме огради. Трябва да се отпуснем в олтарите пред нас. Трябва да бъдем християни, които поемат отговорността да бъдат съдове полезни за почтена употреба. Желанието ни да постигаме нещо, без да сме били покорни на олтара, ще ни доведе осакатяване на краката. За тези от вас, които смятате, че няма да издържите олтара, ще припомня думите на Господа: "силата Ми в немощ се показва съвършена".

Във видението на ап. Йоан - Исус е описан с четири лица: човек, лъв, орел и теле. На кръста Исус не беше орел, лъв или човека, на кръста Исус беше телето върху олтара. Когато Исус казваше, че всеки, който иска да Го последва, трябва да вземе кръста си и да го носи всеки ден, Той искаше да каже, че нашата първа и задължителна отговорност е да бъдем покорни телета (служители), а не такива, които се опитват да постигат нещата със способността си да прескачат заграждения.

Може би сега по-ясно ще разберем думите на Павел и какво той е влагал в тях:

Гал 2:20  Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

Сунай Маджуров

Сподели това с приятели и познати:

За автора

Привет на всички читатели на моят личен блог! Когато започнах да водя този блог не си и представях за колко хора това ще бъде полезно. Тук аз не се опитвам да пиша трактати или да развивам теология в дълбочина, тук идеята е да насърча всеки посетител със словото. Много бих се радвал да имам обратна връзка от ваша страна, така че моля не се притеснявайте да ми пишете. Бъдете благословени!

0 коментара:

Публикуване на коментар