Служение: "Врана"

Преди няколко месеца Бог ме прати да проповядвам в съседен град, като ми каза: "Искам да отидеш, защото съм ти приготвил врана". За мен това слово сложи началото на настоящата статия.

Илия бяга от - не срещу врага!

В животът на Илия е имало моменти, в които смелостта е била дефицит. Вероятно, ако по времето на Илия е имало facebook, то той не е публикувал статуси със снимки от служението си по разни градове и села из Израел. Това е било момент на слабост, уязвимост и духовна умора. Има едно погрешно и натоварващо плътско очакване от страна на църквата, че служителят винаги трябва да бъде на "ниво", да бъде винаги усмихнат, смел и доволен от живота си. Чуйте ме, дори Павел, който казваше "винаги да се радва" - не винаги се е радвал. Скърбите са част от живота. Изпитанията са неотменими и задължителни. Усмихнатото християнство е леко метафизично и отнесено. Ние се движим от духовни реалности, но стъпваме по земята. Никога не трябва да забравяме, че служим и работим във вражеска територия. Земята е наша, но не под наше владение. Ние сме в етап на превземане и окупиране. Ако трябва да използвам библейска картина, ние обикаляме земята, както евреите обикаляха Ерихон. Скоро стените ще паднат, но още не е дошла заповедта за издаване тръбен глас.

Maт 24:31  Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия. 

Този епизод от живота на Илия е бил характерен само с едно: бягане за живота си. Това е била "лоша реклама" за спонсорите и финансовите донори на пророка. Какво ядеше Илия? Как живееше? Къде се криеше? Кои бяха хората около него? Това са само част от въпросите около големият пророк. Илия не е тичал за победа, а е отстъпвал назад. Той е бягал от жена! Това много ми напомня един стих в посланията на ап. Павел към Тимотей, където Павел съветва духовният си син да бяга от страстите.

2Тим 2:22  Но отбягвай младежките страсти; и заедно с тия, които призовават Господа от чисто сърце, следвай правдата, вярата, любовта, мира. 

Бягането от греха и плътското се регистрира, като геройство в небето. За много от нас Илия е страхлив и неуверен в Бога. Аз отхвърлям подобно тълкувание! За мен Илия е просто нормален човек, с нормални страхове и борби. Апостол Яков дори го нарича човек като нас - от същото естество сме. Човек може да има страхове, без обезателно да е страхлив. както и някой може да е действал смело, без обезателно да е смел по принцип.

Яков 5:17  Илия беше човек със същото естество като нас; и помоли се усърдно да не вали дъжд, и не вали дъжд на земята три години и шест месеца; 
Яков 5:18  и пак се помоли и небето даде дъжд, и земята произведе плода си.

Можете да обвинявате Илия в страх и унижение пред една жена, но не можете да отречете, че не сте могли да накарате небето да завали след три години и половина суша.

Сезон на конфронтация!

Има моменти в живота на вярващият, когато той е в пещта на изпитанията и езиците. Има езици, които се възпламеняват от ада и започват да стрелят върху вярващият. Езавел е била стрелец, който е стреляла не по Ахав и други лъжливи и подкупени пророци, които са пророкували по поръчката на магьосницата, а само върху Илия. Илия е бил движеща се мишена. Царицата е активирала цялата си разузнавателна машина да локализира пророка и след това е пращала екзекуторите си там. Илия е бягал, но GPS-a на злото винаги открива местонахождението на праведният. От целият живот на Илия става ясно, че накрая, той решава да се изправи пред всички в предизвикателна битка в Кармил.

Сезоните на конфронтация оформят лицето и нрава на боеца. Битките са най-доброто поле за усъвършенстване. В сезони на конфронтация има рани, белези и болка.

Гал 6:17  Отсега нататък никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си белезите на [Господа] Исуса. 

Не изявленията, а именно белезите са истинското свидетелство за ученичество. Илия е бил истински пророк. Силен, смел, достоен, човек на молитвата и вярата.

От дарение към дарение!

Сигурен съм, че проповедниците, които не се занимават със собствен бизнес, най-добре ще разберат състоянието на пророк Илия. Словото ни поучава, че служителят заслужава своята заплата.

Лука 10:7  И в същата къща седете, и яжте, и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща. 

Но какво правим, когато бягаш? Илия не е можел да се появява в "църквите", не е можел да събира дарения. Кой ще нахрани служителя на Бога? Или не се бихме замислили за това, тъй като, ако иска дарения, тогава нека да проповядва!?! Интересно, нали?

Знам, че за повечето хора нещата които говоря са табу. Ние не обичаме да бъдем предизвикани. Ние сме прекалено ангажирани с обкованите си с дъски къщи. Не искаме да си развалим комфорта.

Агей 1:4  Време ли е сами вие Да живеете в своите с дъски обковани къщи, Докато тоя дом остава пуст? 

Ние сме поколение консуматори. Поколение, което чака нещата да се случат от само себе си. Ние не можем да се сравним с една обикновена бедна вдовица дори, ние сме по-жалки от едни врани дори. Даването е бъркане в душата и егото! 

Бягане по напукана земя!

Илия не е имал амвон, не е бил сензационна звезда в християнският небосклон. Илия не е бил чест гост говорител. Илия е воювал със суша и демони. Илия е бил отчаян и объркан. Нямал е колеги и приятели около себе си. Изоставен! Сам! Човек на пътя и бягането. Единственото което правел е да се движи по сигнал на Бога - от едно място в друго. От един поток, към друг. От поток, към вдовица. От една пещера в друга. Илия не е бил от движението "слово на вяра" - той е бил пророк. 

Екстремни обстоятелства - екстремни даващи! 

Живеем във времена, когато даването е не просто даване на финанси, а откровение и служение. Даването е удар в лицето на дявола. Даването е удар с чук по стената на отчаянието. Даването е за екстремни вярващи, решили да бъдат извън долината на философията и знанието. Това са вярващи маршируващи в долината на мрачната сянка. Хора на завета. 

Тези, които служеха на Илия не бяха седящите по скамейките на неделни литургии. Това бяха хора, които живеят на ръба на пропастта. Хора на крачка от смъртта. Хора, които не можеха да се похвалят с дебитни и кредитни карти. Това бяха фалирали хора. 

Защо при вдовицата, Господи? 

Не си въобразявайте, че само Илия е преживявал моменти на отчаяние и бягане. Целият народ е бил в страх и отчаяние. Опасно е когато всички са отчаяни. Тогава всеки започва да мисли само за себе си. Павел проповядваше срещу този модел на поведение. 

Фил 2:4  Не гледайте всеки само за своето, но всеки и за чуждото. 

Когато всеки мисли за своето от имането си, Бог се обръща към хората, които мислят за чуждото благополучие от нямането си. В такива моменти небето е в контракции, за да роди нов род даващи - вдовици и врани.

Когато имам време и подтик да говоря за вдовиците, ще го направя, но сега ще споделя за характеристиките на враните.

Врани, които са нечисти и извън закона! 

Според закона враните са нечисти птици:

Левити 11:15  всяка врана по видовете й,

Второзаконие 14:14  всяка врана по видовете й;

Два пъти изрично е подчертано, че враните са нечисти птици, от които Левитите и целият народ, трябва да се отвращава. Това са отвратителни за евреите птици, но това е според закона. Само и единствено според закона. 

1. Враните са съблазън

Враните са съблазън за богатите. Това са хора, които имат широки сърца. Те са заветни и постоянни в даването. Те съблазняват вярващите с фарисейска квас. За много религиозни вярващи те са незначителна част от даването в храма. Те се считат за дребни, недуховни и нечисти. 

Лука 21:1  Като повдигна очи, Исус видя богатите, че пускат даровете си в съкровищницата. 
Лука 21:2  А видя и една бедна вдовица, че пускаше там две лепти(Две лепти са равни на 2 1/2 стотинки.) 
Лука 21:3  и рече: Истина ви казвам, че тая бедна вдовица пусна повече от всички; 
Лука 21:4  защото всички тия пуснаха в даровете [за Бога] от излишъка си, а тя от немотията си пусна целия имот, що имаше. 

2. Враните са утеснени македонци

Враните са даващи, които генерират вяра за даване именно във времена и сезони на утеснение и нямане. Те предизвикват обстоятелствата, като действат противно на очакванията на врага. Те преобръщат ситуации. Враните дават щедро при дълбока бедност. Враните действат по благодат, не според наличната сума пари. Враните са предадени да служат. Те са предадени на Бога. Всичко тяхно е на Бога. 

2Кор 8:1  При това, братя, известявам ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония, 
2Кор 8:2  че, макар и да търпят голямо утеснение, пак великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилства богатството на тяхната щедрост. 
2Кор 8:3  Защото свидетелствувам, че те дадоха доброволно според силата си, и даже вън от силата си, 
2Кор 8:4  като ни умоляваха с голямо настояване, относно това даване ( Гръцки: Относно благодатта) , дано да участвуват и те в служенето на светиите. 
2Кор 8:5  И те не само дадоха, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и , по Божията воля на нас; 

3. Враните служат под заповедта на Бога, не под закона на Синай

Враните не дават по принуда, те дават с радостно сърце. Враните не дават, защото са длъжни да дават - враните дават, защото даването е техният въздух. Те живеят, за да изпълнят заповедта на Исус. Те не работят и дават под религиозна система и под закона на Моисей. Те служат под царският закон на Исус. 

3Цар 17:4  Ще пиеш от потока; а на враните заповядах да те хранят там.

4. Враните летят със затворени човки

Враните не са вярващи, които дават и после го разказват на други места. Враните не говорят, враните дават и събират съкровища на небето. Ако враните, които са носели месо на Илия, са отворели своите човки, те са щели да изпуснат месото. За тях най-важното е било да летят, без да се отнасят в странични неща. Врагът често изкушава враните да кацат и да започнат да се хранят с нещо и да забравят къде са тръгнали. Ако имате семе и средства заделени за даване, не правете нещо преди да сте ги дали.

5. Враните не са импулсивни даващи, враните са посветени служители

Враните, които носеха месо на Илия - правеха това сутрин и вечер. Много вярващи нямат служението да дават. Това служение е много пренебрегнато и непредпочитано.

3Цар 17:6  И враните му донасяха хляб и месо заран, и хляб и месо вечер; а той пиеше от потока. 

6. Враните хранят пророка, Бог храни враните

Снабдението на враните е легитимно и идва от самият Бог. Враните не мисля за своето. Враните мислят за пророка, а Бог мисли за враните. Враните не мислят, какво ще ядат. Бог дава на враните.

Йов 38:41  Кой приготвя за враната храната й, Когато пилетата й от нямане храна Се скитат и викат към Бога? 

Лука 12:24  Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците!

7. Враните носят не месо, а дъжд

Ние не бихме могли да четем за Илия, който се помоли и заваля, ако враните не му носеха месо и хляб. Ние не бихме могли да виждаме Илия, който предава служението си на Елисей, ако враните не му носеха месо и хляб. Ние не бихме могли да видим Илия заедно с Моисей да се явява на Исус от Назарет, ако враните не му носеха месо и хляб. Враните са дъждоносни!

(текстът не е редактиран. Сори, но нямах време.)
Благословени да са всички черни врани: Песен на песните 1:5  Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси. 

Сунай Маджуров

Сподели това с приятели и познати:

За автора

Привет на всички читатели на моят личен блог! Когато започнах да водя този блог не си и представях за колко хора това ще бъде полезно. Тук аз не се опитвам да пиша трактати или да развивам теология в дълбочина, тук идеята е да насърча всеки посетител със словото. Много бих се радвал да имам обратна връзка от ваша страна, така че моля не се притеснявайте да ми пишете. Бъдете благословени!

1 коментара: