Духовни принципи за 31 дена - 5. Разбирането, че не сме на "запис", а на "живо"!



Изпитаният Давид


Много от вярващите смятат, че Бог е седнал на Своето бюро още преди да създаде каквото и да е, и е записал съдбата на всеки човек. Това са искрени вярващи, но малко от тях си дават сметка за вярванията си. Нека да бъда прям и да направя едно заявление: Утрешният ден не се е решил преди създанието на света, а се решава с дни, месеци или години около въпросният ден. Давид нарича това: отдалеч. Много често, тези ,които вярват, че всичко е предопределено цитират Пс. 139 гл.

Пс 139:6  Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна. 

Пс 139:13  Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми. 

Пс 139:16  Твоите очи видяха не образуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях. 

Какво ще кажете за тези думи? Вдъхват доверие да повярвате в Бога, Който знае всяка подробност от вашият бъдещ живот, нали? Също така е много лесно, ако ни се случи да имаме трудности или катаклизми, може просто да кажем, че това е бил Божият план, нали?

Ние предпочитаме някой друг да е виновен за състоянието, в което се намираме. Ако това не може да се припише на някой човек около нас, тогава Бог е дежурният "виновен", който видите ли в началото е предрекъл, точно какво да ми се случи, и кога. Християните, които мислят, че всичко е предписано и определено още в началото, просто се отпускат по течението и чакат да им се случи всичко, каквото има да им се случва. Те четат тези стихове от псалмите на Давид и се успокояват, че Бог предварително е решил, какво да им се случи, и са в очакване на сценария на Господа. Други по крайни тълкуватели, дори заключват, че Бог е предопределил, кой колко да живее, което е невярно и няма нищо общо с библейският текст, но за това малко по-късно. 

Знам, че това, което пиша е непопулярно и отблъскващо за традиционният ум, но моята задача не е да угодя на традиционалистите, а да ви представя библейският текст в неговата цялост, или поне до колкото време имам да го направя. Колкото и добре да осъзнавам, че много искрени вярващи, ще им се наложи да не се съгласят с мен, аз ви казвам:

Това не са единствените стихове в Псалом 139. Нека погледнем:

Пс 139:1  (По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме. 

Пс 139:2  Ти познаваш сядането ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч, 

Пс 139:3  Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища

Това са едни от любимите ми стихове, които недвусмислено доказват Божията активна заинтересованост от всяко свое творение. Давид възпява Божият грижа с думите: опитал, познал, разбираш, издирваш. 

Не е ли чудесно това? Бог заинтересован от мен... Помисли си само за Бог, Който те ОПИТВА, ОПОЗНАВА, РАЗБИРА, и ИЗДИРВА ходенето ти. Ако Давид спадаше към християните, които вярват, че всичко е предопределено, той нямаше да описва Бога, като заинтересован, защото ако имаше предварителен сценарии за животите ни в индивидуален план, тогава Бог следва да ни е ОПИТАЛ, ОПОЗНАЛ, РАЗБРАЛ и ИЗДИРИЛ, преди създанието на света. 

Ако внимателно прочетете тези популярни стихове, ще видите, че знанията на Господа не са даденост, а следствие:

1. Активност: ОПИТАЛ СИ МЕ
1. Следствие: ПОЗНАЛ СИ МЕ

2. Активност: ПОЗНАЛ СИ МЕ
2. Следствие: РАЗБИРАШ ПОМИСЛИТЕ МИ ОТДАЛЕЧ

3. Активност: ИЗДИРВАШ ХОДЕНЕТО МИ И ЛЯГАНЕТО МИ
3. Следствие: ЗНАЕШ ВСИЧКИТЕ МИ ПЪТИЩА

Но от думите на Давид, ние разбираме, че Бог иска да ни опитва, както и иска да изкара намеренията на сърцето ни, за да ни опознава. Ако не сте съгласни с мен, вижте как приключва своят псалом Давид:

Пс 139:23  Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми; 

Пс 139:24  И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път. 

Ако случайно сте разбрали Давид погрешно, с тези думи той носи разбиране за знанието, което притежава Бог. Нека да видим, какво иска Давид:

1. ИЗПИТАЙ МЕ
2. ПОЗНАЙ СЪРЦЕТО МИ
3. ОПИТАЙ МЕ
4. ПОЗНАЙ МИСЛИТЕ МИ
5. ВИЖ В МЕН
6. ВОДИ МЕ

Смятате ли, че ако Давид мислеше, че Бог предварително е определил всичко, и знае бъдещето във всичките му детайли и подробности, щеше да моли Бог да го ИЗПИТА, ПОЗНАЕ, ОПИТА, ОПОЗНАЕ, ДА РАЗБИРА МИСЛИТЕ МУ и ДА ПОГЛЕДНЕ ВЪВ ВЪТРЕШНИЯТ МУ ПЪТ. 

Нека да обобщим казаното от Давид: Бог ни познава, защото ни издирва, опознава, опитва и изпитва. Това означава, че не сме на ЗАПИС, а на ЖИВО. Бог иска да ни опознае и да види вътрешността на сърцата ни. 


Какво очаквах, какво намерих?

За мен, беше вълнуващо да разбера, че Бог има очаквания, а също така и разочарования. Нали разбирате, че ако всичко е предопределено, Бог няма как да има очаквания и разочарования. Ако всичко беше написано във вид на сценарии, тогава Бог просто щеше да очаква да се случват събитията, които е определил, и нямаше да проявява емоционалност. Защото ако очакваш нещо да се случи, и ако особено ти си го предопределил, тогава проявата не емоции е безсмислена. Нека да видим няколко пасажа:

Ис 5:3  И сега, ерусалимските жители и Юдовите мъже, Съдете, моля, между Мене и лозето Ми. 
Ис 5:4  Що повече бе възможно да се направи за лозето Ми, Което не му направих? Защо, тогава , докато очаквах да роди сладко грозде, То роди диво? 
Ис 5:5  И сега, ето, ще ви кажа какво ще направя на лозето Си; Ще махна плета му, и то ще се похаби; Ще разбия оградата му, и то ще се потъпче; 
Ис 5:6  И ще го запустя; не ще да се подреже нито прекопае, Но ще произведе глогове и шипки; Ще заповядам още на облаците да не валят дъжд на него, 
Ис 5:7  Защото лозето на Господа на Силите е Израилевият дом И Юдовите мъже са садът, който Го зарадва; И Той очакваше от тях правосъдие, но ето кръвопролитие, - Правда, но ето вопъл. 

От този пасаж можем да заключим, че Бог има очаквания и разочарования. Стиховете описват Божият народ, като лозе, а Бог, като собственик на лозето. Бог е положил много грижи за лозето Си, и всичко това с много надежда. Надеждите на Бога са били лозето Му да е сладко, но то стана горчиво. В 5 ст. виждаме Бог, Който се надява. Това става ясно от думата: ОЧАКВАХ, която се споменава и в 7 ст.

И така, ако Бог е предопределил всичко и знае абсолютно всичко, което предстои да се случи, тогава Той щеше да знае, че лозето, ще даде горчиво грозде. Убеден съм, че повечето хора, които чете това, вярвате, че Исая не е лъжлив пророк, а истински Божии служител. Също така съм убеден, че спокойно бихте приели, че Исая предава правилно думите на Господа. И тъй като това са думите на Господа, ние разбираме, че Бог има очаквания, надежди и разочарования. Освен това, ние виждаме Бог да проявява емоционалност - Той се ядосва и гневи. Ако Бог предварително е определил лозата да дава горчив плод, защо тогава се гневи и заповядва на облаците да не валят над лозето? Изводът е простичък: няма предварителен сценарии. 

Нека да погледнем друг пасаж:

Еремия 3:6  Пак в дните на цар Иосия Господ ми рече: Видя ли ти що стори отстъпницата Израил? Тя отиде на всяка висока планина и под всяко зелено дърво, та блудствува там. 
Еремия  И рекох: Като направи всичко това, тя ще се върне при Мене; но тя не се върна. И сестра й, невярната Юда, видя това. 

Този пасаж не се различава много от този в Исая. Тук отново виждаме Бог да има очаквания и разочарования. Той се е надявал, че отстъпницата ще се завърне при Него, но тя не се е върнала. Държа да отбележа, че очакванията на Бога не са част от Неговото актьорско изпълнение, а реално очакване. Бог не симулира държание! Това още веднъж доказва, че Бог не работи по предварителен сценарии, а работи в реално време и при реални своевременни възможности и опции. 

Друг пасаж:

Еремия 3:19  И Аз си рекох как щях да те поставя между чадата, И щях да ти дам желана земя, Преславно наследство от народите. Още рекох: Ти ще Ме назовеш - Отец мой, И няма да се отвърнеш от да Ме следваш. 
Еремия 3:20  Наистина, както жена изневерява на мъжа си, Така и вие изневерихте на Мене, Доме Израилев, казва Господ. 

Отново същата картина: Бог планува нещо, а се случва обратното на Неговите намерения и това Го разочарова.

Сега, ще ви покажа едни стихове, които се пазят в тайна (освен, ако не чакате да ви се дава готова храна, и си четете редовно библиите):

Еремия 7:31  И издигнаха високите места на Тофет, Който е в долината на Еномовия син, За да горят синовете си и дъщерите си в огън, - Нещо, което не съм заповядал, нито ми е дохождало на ум. 

Еремия 19:5  и издигнаха високите места на Ваала, за да горят синовете си в огън за всеизгаряния на Ваала - нещо, което не съм заповядал, нито съм говорил, нито Ми е идвало на ум. 

Еремия 32:35  и съградиха високите места на Ваала, които са в долината на Еномовия син, за да превеждат синовете си и дъщерите си през огъня за Молоха, - нещо, което не съм им заповядал, нито е идвало на сърцето Ми мисълта, че ще сторят тая мерзост, та да направят Юда да съгрешава. 

Какво? Нима е възможно да се случат неща, които Бог не е очаквал? Да! Оказва се, че се случват неща, които дори не са идвали в ума на Бога. Нещо повече, Бог дори не ги е планувал и мислил. 


Съжаляващото Божия сърце! 

Бит 6:6  разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си

1Цар 15:10  Тогава Господното слово дойде към Самуила и каза: 
1Цар 15:11  Разкаях се, гдето поставих Саул цар, понеже той се отвърна от да Ме следва, и не извърши повеленията Ми. А това нещо възмути Самуила, и той викаше към Господа цялата нощ. 

Eзекил 22:29  Людете на тая земя прибягваха до притеснение и грабеха насилствено, да! угнетяваха сиромаха и немощния, и притесняваха чужденеца неправедно. 
Eзекил 22:30  И като потърсих между тях мъж, който би застанал в пролома пред Мене заради страната, та да я не разоря, не намерих. 
Eзекил 22:31  Затова, излях негодуванието Си върху тях, довърших ги с огнения Си гняв, и възвърнах върху главите им техните постъпки, казва Господ Иеова

В словото на Господа има и такива моменти, в които можем да надзърнем в Божието сърце. Това са моментите на Божиите разкаяния и съжаления. Ние не можем да прескочим тези стихове. Не можем и да ги махнем от библията - те просто са там. 

Бог създаде човека и го постави в градината. Той не е предопределил падението на човека. Човекът падна, защото поради свободната си воля избраха греха и паднаха под изкушението на дявола. Много често се задава въпроса: "Защо Бог не попречи на сатана да влезе в градината?" Истината е, че отговорността на градината, беше поверена на Адам. Друг, който често се задава е: "Защо Бог не унищожи змията, за да не грози опасност, тези в градината?" Истината е проста: Адам можеше и трябваше да унищожи сатана.

След падението на Адам се роди Каин, който уби брат си. Бог не му каза, че това е съдбата му, и че Бог предварително е решил той да убие брат си. Бог му каза, че това не е сценарии, а решение, което е можело да бъде предотвратено. 

Бит 4:7  Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш. 

С други думи Бог е казал на Каин: "Каине, Аз не съм планувал ти да убиваш брат си. Моята воля е да живеете и да владеете земята. Ти имаше право на избор. Ти имаше реалната възможност да не убиваш брат си".

Във вторият пасаж от този раздел, ние виждаме разкаянието на Бога, че е избрал Саул за цар. Бог не е избрал Саул просто за да отбие номера, а защото се е надявал, че Саул ще следва Неговите повеления.

Стиховете в Езекил показват, че Бог не реагира симулативно, а оправдано и логично. Бог е търсил човек, който да застане между Него и народа, но тъй като това не е станало, Бог е излял негодуванието Си. Това са едни от най-стряскащите стихове в библията. Хронологията на тези стихове е следната:

1. Започва насилие, грабеж и угнетяване на сиромаха, немощният и чужденеца (корупция).

2. Бог се разгневява и търси човек, който да Го разубеди.

3. Не намира такъв човек и излива гнева Си.

Обърнете внимание на факта, че Бог търси. Какво значи Бог търси? Нека да ви дам моето разбиране: Това означава, че БОГ ТЪРСИ! Какво означава: търси? Нека да ви дам моето разбиране: Това означава - ТЪРСИ, ЗА ДА НАМЕРИ.


Защо Му е на Бог да хлопа?

Откровение 3:20  Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.

За какво Му е на Бога разрешението на човек, за да влезе в неговото сърце? Въобще, Бог зависим ли е от човешкото съдействие?

2Кор 6:1  И ние, като съдействуваме с Бога, също ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат. 

Много имам, за да развия тази тема, но времето ме ограничава, за това ще направя моето заключение. А то е:

Съдействайте на Бога! Вземайте внимателно вашите решения! Вие живеете реален живот с реални възможности. Бог се надява да бъдете Негови последователи! Не разочаровайте Бога!

Следете моят блог, за да проследите развитието на тази тема.

Сунай Маджуров

Сподели това с приятели и познати:

За автора

Привет на всички читатели на моят личен блог! Когато започнах да водя този блог не си и представях за колко хора това ще бъде полезно. Тук аз не се опитвам да пиша трактати или да развивам теология в дълбочина, тук идеята е да насърча всеки посетител със словото. Много бих се радвал да имам обратна връзка от ваша страна, така че моля не се притеснявайте да ми пишете. Бъдете благословени!

0 коментара:

Публикуване на коментар