Неохраняем дух


Зоната на човешкият дух (сърцето) е най-желаната за дявола. Той иска духа, защото това би оставило Бог без дом. Исус нарича вътрешното естество на човека: дом.

Maт 12:44  Тогава казва: Ще се върна в къщата си отгдето съм излязъл. И, като дойде намира я празна, пометена и наредена. 

Нашата същност не е тялото, а духът ни. Когато Духът ни новороди, Той новороди нашият дух. Роденото от Духа е дух. Ние се новораждаме в духа си. Сега нашият дух е обиталище на Господа. Тялото ни остава не новородено, както и душата ни. Тялото е външната видима обвивка на нашето истинско аз, докато душата е нашият емоционален живот. Врагът се промъква през тялото ни, през душата ни, и се опитва да достигне до духът ни. Нашето тяло има своята земна сила, с нея ние не можем да се противопоставим срещу врага. Плътта не може да победи духовните сили. Душата ни има емоционална сила, тя също е податлива на врага. Врагът настоятелно и с постоянство тормози човешката душа, емоции, чувства и ум. Именно за това Павел ни учи да обновяваме ума си.

Рим 12:2  И недейте се съобразява с тоя век ( Или: свят )., но преобразявайте се чрез обновяване на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено. 

Врагът има стратегия. Той иска да докосне тялото ни. Врагът може да се докосне до тялото ни. Спомняте ли си, как врагът се докосна до тялото на Йов?

Йов 1:12  И Господ рече на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, що има той; само на него да не туриш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа. 

Йов 2:6  И Господ рече на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази. 
Йов 2:7  Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа та порази Иов с лоши цирки от стъпалата на нозете му до темето му. 

Стратегията на врага е да докосне тялото ни. Ако той докосне тялото ни, тогава може да смути душата ни. Целта на врага не е да докосне тялото ни и да спре до там. Той цели да влезе в дълбочината на човешкото естество. Но за да го направи, той трябва да мине през тялото (плътта). След като ни накара да страдаме, да се уморяваме от изпитанията и трудностите, той вижда душата ни уязвима. Когато душата ни е уязвима врагът започва да ни обърква емоционално. Много вярващи стават раздразнителни и огорчени. Те престават да вярват в Божията добрина. 

Йов 2:9  Тогава жена му рече: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри. 

Ако врагът вкара вярващият в емоционален срив, в такъв като този на жената на Йов, тогава той се насочва към духа ни. Това е неговата цел. Библията ни учи, че вярата произлиза от духа ни (сърцето). Сърцето и човешкият дух са идентични в словото. 

Бит 45:26  И известиха му, казвайки: Иосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърцето му примря, защото не ги вярваше. 

Бит 45:27  Но те му разказаха всичко, което Иосиф им беше говорил; и като видя колите, които Иосиф бе изпратил да го вземат, духът на баща им Якова се съживи

Забележете, че след новината че Йосиф е жив, сърцето на Яков примря, а когато чу подробности от синовете си, неговият дух се съживи. Как така сърцето на Яков примира, а после духът му се съживява. Сърцето и духът са едно и също. Защо врагът иска сърцето ни (духът ни)? Отговорът се крие във следващите думи на Исус.

Maрк 11:23  Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане. 

Вярата е в центъра на човешкото естество - неговият дух. Ако врагът докосне плътта, обърка душата, следващото място за него е да превземе духът на човека. Бог работи от вътре навън. Той новоражда първо духът ни, после започва да обновява чрез словото Си нашият дух и накрая, ще възкреси нашите тела. Обратно на това, врагът работи от вън на вътре. 

1. Тяло
2. Душа 
3. Дух

Ако врагът успее да ни накара да се усъмним и да спрем да вярваме, тогава ние сме на крачка от падението. Библията ни казва, че като вярващи ние трябва да се пазим.

1Tим 6:12  Подвизавай се в доброто воинствуване на вярата; хвани се за вечния живот, на който си бил призван, като си направил добрата изповед мнозина свидетели. 

2Tим 4:7  Аз се подвизах в доброто воинствуване, попрището свърших, вярата упазих

Всеки път когато вярваш, ти пазиш себе си. Продължавай да вярваш! 

С. Маджуров

Сподели това с приятели и познати:

За автора

Привет на всички читатели на моят личен блог! Когато започнах да водя този блог не си и представях за колко хора това ще бъде полезно. Тук аз не се опитвам да пиша трактати или да развивам теология в дълбочина, тук идеята е да насърча всеки посетител със словото. Много бих се радвал да имам обратна връзка от ваша страна, така че моля не се притеснявайте да ми пишете. Бъдете благословени!

0 коментара:

Публикуване на коментар