Душата на пророческия човек



В душата не всеки пророчески ориентиран вярващ, трябва да задухат няколко северни и няколко южни ветрове. Северните, ще го издигнат, а южните ще го смирят. Сърцето му, трябва да се разшири за лавината от Божията любов, която да предаде на останалите. За него не съществуват формули да чува Бога, той е ангажиран да обича и разкрива - както себе си, така и тайните на другите. В душата му копаят остри лопати, които отнемат пръстта - пласт по пласт, слой по слой. Той търпи всеки път, когато инструмента разрязва, защото иска да бъде достигната дълбочината на душата му.

Той не е загрижен, че стои бос между своите. Той оставя жена си и децата си в сигурен стан и потегля на битка. В очите му не се чете страх, докато душата му стене. Когато го е страх, той точи стрелите си. Той язди опитни и военни коне. Врагът не вижда нищо друго, освен очите му, защото е въоръжен с тежки доспехи. Той е открит със слабостта си. Спи спокойно всред свои, без да трепне от предателска намеса. Не се тревожи за битката, защото не обича живота, след като има непревзета земя. Издига големи кули и строи високи стълби, които да постави върху вражеските стени. Упорит е заради тези, които иска да избави. 

Думите му са разбъркани, за да бъдат разбрани само от търсещите значението им. Празнува гол до кръста. Пие виното със силен смях в устата си. Разхожда се, без да е сресал косата си. Купува всяка чаша вода. Познава пустинята, защото това е родното му място. Стои далеч от търговските кервани. Познава знаците на слънцето денем и тези на луната нощем. Купува брашно и масло само от вдовици. Прегръща децата и заради тях ляга и по земята. Вдига ги на ръце и казва: "Красиви сте". 

Пази сърцето си от непознати и го разкрива пред малцина. Името му е познато по улиците, но сърцето му е тайно - Бог познава мислите му. Праща пощенските гълъби, за да възвести победите си. Танцува със страст. Музиката е душата му, звук на цигулка, която вие за всички, които искат да бъдат избавени от него. Пленява успешно, ако преди това е бил пленен от любовта на Бога. Силата му е в сърцето, думите му са редки и скъпи. Дали е радостен или тъжен са въпросите, които хората задават около него. 

Радва душата на бездомната поклонничка. Поръчва и храна от далеч. Посещава болните и предава и сърце и думи. В мълчанието си крещи. Прехвърля товара на пътника върху своя добитък и продължава пеша. От своя мех пръв дава да отпие на възрастния. Не се клати след битка. Не позволява на болката да се изписва по лицето му, когато привързват раните му. Преглежда си щетите с желание за следващата битка. Храни своите с отправен поглед в очите им, защото не иска да предаде храната без любов.

Сунай Маджуров

Сподели това с приятели и познати:

За автора

Привет на всички читатели на моят личен блог! Когато започнах да водя този блог не си и представях за колко хора това ще бъде полезно. Тук аз не се опитвам да пиша трактати или да развивам теология в дълбочина, тук идеята е да насърча всеки посетител със словото. Много бих се радвал да имам обратна връзка от ваша страна, така че моля не се притеснявайте да ми пишете. Бъдете благословени!

0 коментара:

Публикуване на коментар