Сънаследници в страданията Христови

Преди няколко години имах един сън, който мисля да споделя с цел, че това би могло да събуди някого. Сънувах собственното си погребение. Спомням си, че имаше много хора, които носеха ковчега ми към гробищата. Хора плачеха и тъгуваха, за това че съм умрял. Най-интересното беше, че можех да наблюдавам всичко това и да бъда редом до всички останали. Не смятах себе си за мъртъв и казвах на всеки побутвайки го, че съм жив и виках колкото глас имам. Те не разбираха, че съм жив! Крещях и бутах хората, спъвах ги, а те се оглеждаха за камъни, в които евентуално предполагаха, че се спъват. Борех се с часове! Отивах при жена си и казвах, че тя ме познава най-добре, то поне ако не ме чува, то да почувства, че нещо не е наред. Без да влизам в подробности (не и в този пост), забелязах до себе си и Исус, който също плачеше. Попитах Го, защо плаче и Той отговори: "Сине, всички ме смятат за мъртъв! Опитвам се да им кажа, че Съм Жив, но те ме погребват. Исках да усетиш болката Ми, защото ти не си само сънаследник на обещанията, но и на страданията". Минаха доста години от този сън... Тази нощ, отново сънувах същият. За това и пиша, за да достигне до тези, които искат Господа, но го погребват с пръст. Пръстта е плътската част от нас - това са нашите мисли, мнения, клевети, съмнения и страхове. Исус е жив, просто смени посоката! Вместо да ориентираш живота си към гробищата, отправи се към храма. Не е нужно да жалеем, Той е тук! Колко си заблуден да мислиш, че те е оставил?!


Сунай Маджуров

Сподели това с приятели и познати:

За автора

Привет на всички читатели на моят личен блог! Когато започнах да водя този блог не си и представях за колко хора това ще бъде полезно. Тук аз не се опитвам да пиша трактати или да развивам теология в дълбочина, тук идеята е да насърча всеки посетител със словото. Много бих се радвал да имам обратна връзка от ваша страна, така че моля не се притеснявайте да ми пишете. Бъдете благословени!

0 коментара:

Публикуване на коментар