Крадецът на плодове


Мирът не е вечно състояние на духа, не и докато не бъдат отстранени всички причини, които ни Го отнемат. Мирът не е чувство, а Личност! Когато говоря за Мирът, аз съм внимателен, защото става въпрос за Личността на Святият Дух. Всеки плод на Духа посочен в Гал 5:22-23, всъщност е описание на атрибути и качества на Личността на Духа.

А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива "неща" няма закон.

Духът е Любов, Радост, Мир, Дълготърпение, Благост, Милост, Милосърдие, Вярност, Кротост, и Себеубуздание. Когато всеки от нас прояви, която и да е от изброените качества, това не е постижение на човека, а проява на Духът на Господа. Като продадени под греха и робството, ние не сме в състояние да възпроизвеждаме тези качества! След нашето спасение въпросните качества започват да бъдат проявени, заради готовността ни да дадем възможност на Святият Дух да се развихря в нас. Самият стих е повече от ясен: "А плодът на Духа...". Както виждате, всички изброени плодове не са човешки, а божествени. Точно както в Едемската градина Адам имаше право да яде от всяко дърво, така и ние можем да се храним с плодовете на Духа. Това, което ние сме способни да възпроизвеждаме след греха на Първият Адам е:

А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и тям подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство.

Трябва да отбележим, че както в Едемската градина, така и сега - всеки път, когато ядем от забраненият плод, ние губим достъп до плодовете в Градината. Комбинацията от плодове на плътта и тези на Духа, не биха могли да съжителстват заедно.

Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?

Вие не бихте могли да бъдете в завист (плод на плътта) и същевременно с това в мир (плод на Духа)! Не бихте могли да бъдете дълготърпеливи (плод на Духа), ако се въвличате в разпри (плод на плътта). Прочетете внимателно плодовете на Духа и плътта, и ще установите, че те са в непрестанна вражда:

 Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да можете да правите това, което искате.

В ума на вярващият всеки да не се извършват стотици битки. Всяка битка в нашият ум се води между Духа и плътта, за да се реши чии плодове, ще бъдат определящи нашите решения.

Мирът е плод, който ни предоставя легалното право и власт, за да можем да извършим Божията воля в нашият живот. Без мир в духа си, вие не сте способни да побеждавате. Именно това е причината дяволът да се опитва да влиза във вашият "двор" и да краде от плодовете там. Неговата стратегия става успешна, тогава, когато ние му позволим:

Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш.

Нито Господ, нито дяволът могат да действат във вас, без вашето съгласие на "отворени врати". От този стих става ясно, че ние решаваме, дали да отворим вратата на врага. Господ също да действа, само ако Му отворим врата и Му дадем възможност:

Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.

Побеждава този, който получава нашето съгласие! Един от най-желаните плодове от дявола, е нашият мир. Отнемайки мира ни, дяволът ни лишава от властта да бъдем силни във войната с него! Ти имаш толкова власт срещу врага, колкото и мир в сърцето! Павел ни информира, че за да лидерстваме и царуваме над обстоятелствата (да наследим Царството), ние се нуждаем от плодовете на Духа, защото плодовете на плътта, ще отнемат тази възможност:

...както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство. 

Наследството на Божието царство е власт и сила над тъмнината! Много вярващи падат в капана на врага, защото не виждат опасност в разприте или враждите, но когато направим една констатация, ще установим, че въвлечените в подобен род действия не могат да водят победоносен християнски живот. Ето няколко основни съвета, за да запазите мира си в Господа:

1. Не се въвличайте в спорове!

Бъдете търпелив, за да изслушате противниковата страна и не избързвайте със становище. Изчакайте известно време докато премине влиянието, което е върху вашите емоции! Не игнорирайте емоциите си, но не им позволявайте да вземат превес над вас.

2. Не спорете с хора, които са лишени от собствено мнение! 

Хората, които нямат собствено мнение не са способни да ви разберат, защото способните да разбират другите, са хора, които имат собствено мислене. Никога не спорете с хора, които са деноминационно ориентирани или водени. Техните доводи, ще се основават на устави и традиции!


3. Не се подавай на провокации! 

Много хора предпочитат да пускат слухове по ваш адрес, без да имат смелостта да застанат лице в лице пред вас. Тези "пуйки", ще крякат толкова шумно, че ще ви е трудно да не започвате да ги разпръснете. От личен опит знам и съм разпознал, че повечето пастори носят този "женски дух" в себе си. Казвам женски, не защото жените са повечето с тази слабост, а защото съществуват много мъже комплексари, които действат като по-слабият пол! Това са жени в мъжки тела! Когато спориш, искай мъдрост да разпознаваш пола отсреща, без значение физическите факти!

4. Не започвай каквото и да е, ако нямаш свободата на Духа!

Без значение, как другите ще те квалифицират или разбират, ти действай в синхрон с Духа. Мнозина биха окачествили Йосиф като страхливец, но той предпочете да бяга от жена! Стой далеч от всякакви спорове с обременени хора - обременени от плодовете на своята плът! Често, ще бъдете заблудени да бъдете "състрадателни", но не забравяйте, че те произвеждат плодовете на плътта по собствено желание и воля.

5. Стой далеч от хората, "които разбират от всичко"! 

И нека царува в сърцата ви Христовият мир, за който бяхте и призвани в едно тяло; и бъдете благодарни.

Сунай Маджуров

Сподели това с приятели и познати:

За автора

Привет на всички читатели на моят личен блог! Когато започнах да водя този блог не си и представях за колко хора това ще бъде полезно. Тук аз не се опитвам да пиша трактати или да развивам теология в дълбочина, тук идеята е да насърча всеки посетител със словото. Много бих се радвал да имам обратна връзка от ваша страна, така че моля не се притеснявайте да ми пишете. Бъдете благословени!

0 коментара:

Публикуване на коментар