Колко е часът?



 Часът е 4:22, предстои ми тежък ден...  Имам всички основания да предпочета съня, но не мога. С умът си знам, какво трябва да направя, но нали знаете за моментите, в които сърцето е по-силно от аргументите? Нали знаете за моментите, които предпочитате да бъдете безумни? Нали знаете за моментите, в които искате да пишете, дори без да знаете за какво? Просто знаете, че има нещо, което трябва да излезе, дори и това да е нелогично и безумно. Часът е 4:25, предстои ми тежък ден... 

Мисля си по тези дни, колко малко от Бога сме доловили, а толкова много смятаме, че знаем. Хайде знаете за какво говоря... Мисля, че трябва да разберем, че духовността не е в многото знания и думи, а в Гласа Му. Бог не ни кара да се чувстваме силни посредством думите си, а посредством силата на гласа Си. Мисля си, че Господ и за прости неща да говори, това отново ще бъде достатъчно, за да ни накара да тръгнем, дори и да не знаем къде ще пристигнем. Часът е 4:31, предстои ми тежък ден... 

И вие ли като мен сте запленен от властта на Бога, когато Той "крещи" докато мълчи? Най-важните неща, които някога ще чуете от Бога, ще ги чуете в преживяванията на сърцето си. Ще разбираш, че е Той и няма да можеш да си го обясниш. Знаете ли какво? Трябва повече да живеем и по-малко да можем да обясняваме. Такъв трябва да е истинският живот. Ако Исус е твоят живот, то как да го обясниш?! Мислите ли, че Йоан би могъл да ви обясни, какво е чувал докато е положил главата си на гърдите на Исус? Мислите ли, че Исая може да обясни, какво е почувствал, докато топлата жар е докоснала устата му?! Понякога ми е странно, че с лека ръка обясняваме Бог от амвона. Часът е 4:40, предстои ми тежък ден... 

Мислите ли, че Давид може да обясни, как камъкът от прашката му е съборил Голиат? Мислите ли, че Естир може да обясни смелостта да влезе при Царя? Колкото повече способност да обяснява има един човек, толкова по-малко започвам да му вярвам. Не са ли странни свидетелствата на Павел пред царе и първенци? Той казва: 

Деяния 22:11  И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и така влязох в Дамаск. 

Попитайте Павел, какво е видял по пътя, докато са го водели в Дамаск. Изгубиш ли зрението си от Божията светлина и слава, не престава ли моята способност да видя нещо друго, освен славата Му? Часът е 4:46, предстои ми тежък ден...

Сега разбирам "горкият" Павел, който е опростял в говоренето си: 

2Кор 11:6  А пък, ако и да съм в говоренето прост, в знанието не съм; дори ние по всякакъв начин сме ви показали това във всичко. 

Интересен стих, нали? Оказва се, че апостола е показвал, какво иска да каже без думи. Понеже думите все някога свършват. Това ли трябва да е висшата форма на духовност - да показваш думите си? Хайде покажи ми думите: "Аз обичам Господ". По-трудно е, нали? Какво е нашето служение? Показваме или говорим? Казвам ви, часът е 4:50, предстои ми тежък ден...

Господ е велик! Милостта Му трае до века! Спрете да обяснявате! Живейте! Как да обясня милостта Му? Как? Как да покажа само чрез смях радостта си от любовта Му, след като сърцето ми умее да се смее много по-дълбоко от лицето ми? Пророчески дрънканици, нали? Посмейте се! Когато сърцето ти е преплетени пътища, по-които постоянно преминават пратени от Бога откровения, трудно би могъл да им бъдеш регулировчик. Но да не мислите, че ми пука, дали ме разбирате или някой тук е загрижен, какво пише?! Аз каквото и да пиша, ако гласът го няма не е ли напразно? Гласът Му е невероятен! Гласът Му! Часът е 4:55, предстоеше ми тежък ден...

Аз съм уникално създание. Ти не приличаш на мен. Аз съм особен! Аз съм подредената бъркотия на Бога. Поученията ми няма да те водят до разбирането, а до умствената капитулация. Аз не съм учител, просто съм до Учителя. Не ме интересува образованието ти в Духа, вълнува ме продължаваш или не. 

Мисля, че понякога е полезно да се правя на "лудият" Давид, за да вляза във умът ви и да ви лиша и вас от него! Разшири се! И престанете да ми говорите за мислещи хора, до които Бог се докоснал. Не виждате ли, че сме привлечени от любовта Му, и не можем да се усетим дори? Горките ние, с толкова големи глави, а толкова малко сърца.

И така, часът е просто 5:03. Свери си часовника...

Сунай Маджуров

Сподели това с приятели и познати:

За автора

Привет на всички читатели на моят личен блог! Когато започнах да водя този блог не си и представях за колко хора това ще бъде полезно. Тук аз не се опитвам да пиша трактати или да развивам теология в дълбочина, тук идеята е да насърча всеки посетител със словото. Много бих се радвал да имам обратна връзка от ваша страна, така че моля не се притеснявайте да ми пишете. Бъдете благословени!

0 коментара:

Публикуване на коментар