Характеристики на автентичното пророческо служение


Нямало е време когато Бог да е изливал Духа Си и това да не е било последвано от заблуди, които са идвали за да замъглят Божието движение. Всяка реакция на Бога се забелязва от "радарите" на врага и той не остава безучастен. След като Стопанинът на нивата посее ново семе - врагът идва късно през нощта и посява своите плевели. Методологията на Бог показва, че тази практика е допусната от Бог, защото оставяйки врага да прави това - Бог показва любовта си към Неговите.

Maт 13:28  Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим? 
Maт 13:29  А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото. 

Неприятелят има достъп не заради липса на сила в Бога да го спре, а защото Бог не иска да рискува живота и помазанието в истинските последователи. Скоро Бог, ще запълни страната с едно различно помазание - помазанието на пророка. Това, ще бъде най-дискутираното и отхвърлено помазание в историята на Българският евангелизъм. Никога пророческото помазание не е било прието безконфликтно. Всеки път, това помазание се е раждало с изключително големи болки и страдания. Но както казва Исус: Когато детето се роди, майката забравя за скръбта".

Безспорно пророческото помазание, ще залива амвоните и ще бъде в устата на всеки проповедник във всяка църква. Това, ще се превърне в осъждение за едни, а благословение за други. Духът ми показа, че много пророци, ще бъдат родени в нацията. Тази картина ме стимулира и мотивира да правя това което правя. Но трябва да отбележа, че ще изникнат и такива, които ще имат само имиджа, речника и похватите на пророческото помазание. Това, ще са ревностни вярващи от всички деноминации, които ще търсят промяната, чрез новото движение, но няма да имат нужната екипировка и мъдрост.

Принципно пророческото помазание, ще се поддържа от сравнително доста църкви, но Бог ще ги предизвика с пророци от страната. Това е предизвикателното в това помазание, тогава когато то се събужда в твоята страна. Този парадокс е напълно обясним, като се има предвид страха на пасторалното служение да не загуби контрола над църквите. Новозаветно пророческото служение е над пасторалното и то трябва да заеме водаческата роля, заедно и в кооперация с апостолското и учителското помазание. Привидно и заради течението на световният евангелизъм, много лидери цитират и промотират пророческото служение, защото то е извън пределите на България и няма влияние в църквите. Влиянието на пророческото помазание извън страната са толкова, колкото пасторалното служение лимитира. Но това няма да бъде толкова успокояващо, когато мъртвите кости в България станат армия от пророци.

Maрк 6:4  А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом. 

Почитта, която сега лидерството демонстрира няма да съществува към пророците, които ще се издигнат от България. Тя е само за онези, които са извън нашите граници. Не след дълго, когато ще бъдат освободени първите имена на пророци в общественото пространство, много църковни, редови вярващи, ще поемат имиджа на пророческото помазание. Това, ще бъде труден период за Тялото Христово, защото невежеството в тези стилисти, ще заблуждава ориентира на църковното разпознаване.

Разбира се, тази не толкова светла перспектива не трябва да ни спира или обезкуражава, да се молим и да търсим пророческото помазание. Библейски, пророческото помазание винаги е изниквало в периоди на духовна тъмнина, такова каквото имаме сега в България. Дори и при наличието на пророци-стилисти, духовната тъмнина през следващите години, ще бъде по-малка заради наличието на пророци, които имат автентичното помазание и сила на пророка.
И понеже Бог винаги говори за нещата преди да са станали, нека да ви дам индикации за разпознаването на истинската същност на пророческото помазание и имиджното такова:

1. Най-отличителното за Новозаветното пророческо помазание е, че то е в единство и в компанията на апостолския дар. 

Eфес 2:20  понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като с краеъгълен камък сам Христос Исус,

Апостолското и пророческото помазание винаги са във единство. Апостолския дар е първият в йерархията на всички дарове в Тялото.

1Кор 12:28  И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: първо апостоли, второ пророци, трето учители, други да правят чудеса, някои имат изцелителни дарби, други с дарби на помагания, на управлявания, на говорене разни езици.

Без апостолската директива и благодат, пророческото служение е непълно и недоразвито. Както става ясно от горният стих, Христос е основа за всяка местна църква, но това винаги (по небесен дизайн), е съчетано с помазанията на апостоли и пророци. Липсата на апостолско помазание в една локална църква е признак на непълнолетност в Духа. Дори, ако вашата локална църква оперира в автентично пророческо помазание, тя трябва да се свърже или партнира с апостолското за да черпи от него. Там където пророческото помазание възникне, то трябва да измести пасторално лидерство и да заеме водещата роля. За пасторите това не трябва да е проблем, тъй като това, ще вдигне нивото на духовното разпознаване в църквата. В съвършената воля на Отец, беше Саул доброволно да отстъпи пред Давид, но не така се развиха нещата, както ще имаме възможността да наблюдаваме и в България. Но няма да липсват и отзивчиви на Божият призив и промяна лидери. От друга страна не трябва да пропуснем и другата възможност, много пастори да "имигрират" в пророческа земя. С други думи: Много пастори, ще бъдат издигнати в следващото ниво за тях - пророческото. Автентичното пророческо помазание заедно с апостолския и учителският дар, трябва да сa водещите в църквите ни - най-малко, ако искаме да се движим в Новозаветни образци.
Преминаването от едно в друго помазание не трябва да ни се струва ерес, защото имаме такива примери и в библията: Избраният от ранната църква за дякон Филип, по-късно е наречен евангелизатор, с други думи - помазанието от прислужване на трапезите, нарастна до служене на хората, чрез слово и проповядване:

Деян 6:1  А през тия дни, когато се умножаваха учениците, възникна ропот от гръцките юдеи против еврейските, задето във всекидневното раздаване на потребностите техните вдовици били пренебрегвани. 
Деян 6:2  По това, дванадесетте свикаха всичките ученици и рекоха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези. 
Деян 6:3  И тъй, братя, изберете измежду вас седем души с удобрен характер, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тая работа. 
Деян 6:4  А ние ще постоянствуваме в молитвата и в служение на словото. 
Деян 6:5  И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефана, мъж пълен с вяра и със Светия Дух, и Филипа, Прохора, Никанора, Тимона, Пармена и Николая, е д и н прозелит от Антиохия, 
Деян 6:6  Тях поставиха пред апостолите; и те, като се помолиха, положиха ръце на тях. 

И по късно четем:

Деян 21:8  А на утрешния ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филипа, който бе един от Седмината дякони и останахме у него. 

Разбира се имиджните "пророци", ще се опитат да елиминират нуждата от апостолския дар. Основната причина да постъпят така неправилно, ще се корении в нежеланието им да застанат под властта на Бога. Тази безчинност е показателна за бунта в тях! Лишени от майстори строители - зидарите градят по чужди образци.

1Кор 3:10  Според дадената ми Божия благодат, като изкусен строител аз положих основа; а друг гради на нея.

Благодатта която ап. Павел споменава в този стих не е спасителната благодат. Това е мярата благодат, която той получава редом с дара в него. Самият факт, че Павел говори употребявайки думата: "СПОРЕД" е показателна, че тази благодат не е в еднаква доза във всички. Що се отнася до спасителната благодат, всяко дете на Бога е изпълнено с него и то без мяра. Но отделно от това, всеки отделен дар има различна доза благодат.

Гал 2:9  и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Иоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните. 

Eфес 4:7  А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал 

Благодатта спомената и в трите по-горни стихове е апостолския дар. Тъй като това е най-голямата мяра благодат в даровете, църквата не трябва да се лиши от нея. Тази истина най-вече трябва да е практикувана от бъдещите пророци, защото това ще ги определя по какъв образец градят.

2. Пророческото помазание е управленско.

Много пастори, ще допуснат пророческото, но няма да допуснат то да управлява. Тази практика, ще бъде показателна за две неща: Първо, че пасторът на църквата държи на управлението повече от Божият образец посочен в библията. Второ, ако евентуално пророческо помазание застане под управление на пасторално, това ще е сигурен белег за аномалия в локалната църква и безспорна индикация за неавтентично пророческо служение. Традиционно в евангелските църкви в България синовете на пасторите са техните приемници и отново и само в пасторално служение. Но Бог никога не се е водил в Новият завет от биологични съображения. Молитвата ми е пасторите да се облекат със смирението на Господа, за да могат да помогнат за транзицията в църквата, а не да се окажат стопери на благословния за хората, които твърдят че обичат.

Сунай Маджуров

Сподели това с приятели и познати:

За автора

Привет на всички читатели на моят личен блог! Когато започнах да водя този блог не си и представях за колко хора това ще бъде полезно. Тук аз не се опитвам да пиша трактати или да развивам теология в дълбочина, тук идеята е да насърча всеки посетител със словото. Много бих се радвал да имам обратна връзка от ваша страна, така че моля не се притеснявайте да ми пишете. Бъдете благословени!

0 коментара:

Публикуване на коментар